Решение № 8341 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3740/2013 г.

Решение № 8341 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3740/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Балкан" АД със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, представлявано от изпълнителния директор Пламен Бочев Василев, против решение № 28/25.02.2013 г. постановено по адм. дело № 248/2012 г. по описа на Административен съд -Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на "Балкан" АД срещу Акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци № АУ 000339 от 25.07.2012 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци и такси"- община Ловеч, с която е установен размер на задълженията за местна такса битови отпадъци за компонента "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място" в размер на 27 838, 85 лв. и лихва за просрочие в размер на 2 978,75 лв., който акт е потвърден с решение № 24/6.08.2012 г. на директора на Дирекция "МДТ" при общината. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението като неправилно поради необоснованост и материална незаконосъобразност. Имотът е ситуиран в територия, която няма излаз на булевард "Мизия", поради което в него общината не извършва снегопочистване. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Ответникът Директорът на ДМП при община Ловеч, оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Имотът е новообразуван, изслушана е съдебна експертиза, която установява, че имотът е в регулацията на града, поради което за него се дължи такса "почистване". Фактически целият имот на жалбоподателя е парцелиран с изменение на кадастралната карта. Със заповед № 1242/29.10.2010 г. на кмета на общината се установява извършването на услугата почистване на територията на населеното място. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото реално е извършвана. Върховният административен съд, VII отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от процесуално легитимирана страна с право на касационна жалба. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд - Ловеч е отхвърлил жалбата на "Балкан" АД против АУЗ за такса битови отпадъци по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 000339 от 25.07.2012 г. издаден от старши счетоводител в дирекция "Местни данъци и такси" община Ловеч, с която е установено, че за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г. не е внесена ТБО за имот № 43952.502.1045, находящ се в строителните граници на града, "Северна индустриална зона", за компонента "Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място в размер на главница 27 838, 85 лв. и лихва от 2 978,75 лв., потвърден с решение № 24/6.08.2012 г. на директора на Дирекция "МДТ" при община Ловеч. За да постанови отхвърлително решение съдът приема, че услугата поддържане на улична мрежа и обществени площи в община Ловеч за 2011-2012 г. реално е извършвана на територията на общината въз основа на договор с "Еко" ЕАД гр. Ловеч, за което са събрани писмени доказателства. Имотът е разположен в границата на втори район, на територията на бившия завод "Балкан" в който предвид Заповед № 1242/29.10.2010 г. на кмета на Община Ловеч е извършвано редовно поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2011 г. Решението е обосновано с доказателствата към административната преписка и заключение на вещото лице, като са изложени мотиви, че не е налице условието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване на жалбоподателя от заплащането й. Въз основа на изложените съображения съдът е приел, че оспореният АУЗД за ТБ е законосъобразен. Решението е правилно и следва да се остави в сила. По делото е безспорно, че "Балкан" АД е собственик на недвижимия имот на територията на завод, като пътищата около него не са обществени, а са вътрешнозаводски, за тях има организиран пропускателен режим, не е позволен достъп на външни лица, включително на почистваща техника на общината. Тези вътрешни пътища не са предназначени за обществено ползване, поради което не са почиствани от общината. Доказано е, че се извършва почистване на улични настилки, обществени площи и снегопочистване на бул. "Мизия", където се намира адресът на управление на дружеството, а заводът има граница с този булевард. Общината извършва почистване в населеното място на тротоари, улици, подлез свързващ булеварда със завода, тревните площи. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса в размер определен по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, само когато услугата не се предоставя. Със заповед № 1242/29.10.2010 г. на кмета на Община Ловеч имотът на дружеството попада в район II, в който общината предоставя услуги по чл. 62 ЗМДТ. Първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е предоставяна за релевантния период от време. Ирелевантно за правилното решаване на спора е твърдението, че самият имот не се намира точно на бул. "Мизия" № 1, а е ситуиран в границите на завода. Достатъчно е, че "новообразуваният" имот се намира на територия, която е собственост на "Балкан" АД, а достъпът до тази територия в рамките на населеното място се осъществява чрез ползване на тротоари и територии за обществено ползване. По смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България "населеното място" представлява исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. След като имотът попада в рамките на населено място, предвид чл. 62 и 66, ал. 1 от ЗМДТ, собственикът дължи такса и за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в рамките на съответното населено място, а не за извършване на услуга спрямо конкретен имот или за териториите в непосредствена близост до него. Така е, защото територии за обществено ползване в населеното място се ползват или могат да се ползват от всички собственици на имоти, а не само от лицата притежаващи имоти в определен район от населеното място. Не е налице основанието на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ за неначисляване на този компонент от такса битови отпадъци. Като е отхвърлил жалбата първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, VII отделение