Решение № 6105 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14890/2014. г.

Решение № 6105 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14890/2014. г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Васил Димитров Бардуков от гр. Пещера срещу решение № 534 от 15.10.2014 г. по адм. д. № 429/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост Ответникът - директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. Пазарджик, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура алтернативно дава заключения за недопустимост и частична основателност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението като краен резултат е неблагоприятно (жалбата е отхвърлена) и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 534 от 15.10.2014 г. по адм. д. № 429/2014 г., Административен съд - гр. Пазарджик, II състав е отхвърлил жалбата на Васил Димитров Бардуков от гр. Пещера срещу решение № 1953 от 9.05.2014 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Пазарджик, и потвърденото с него разпореждане № 5601103508 ПР-112 от 4.03.2014 на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Пазарджик. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че постановеният съдебен акт е правилен като краен резултат, макар и по съображения по-различни от изложените в част от мотивите му. В касационната жалба са наведени оплаквания, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че в хода на съдебното производство Бардуков е придобил възрастта по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО и при приетото от съда за установено, че положеният от него осигурителен стаж за периода 14.06.1983 г. - 25.01.1999 г. е от втора категория, то той е следвало да отмени оспорения административен акт и да върне преписката за ново разглеждане с указания за отпускане на пенсия при цитираните условия. От съдържанието на касационната жалба се налага изводът, че Бърдуков счита за правилно и законосъобразно приетото от съда, че осигурителния му стаж за периода 14.06.1983 г. - 25.01.1999 г. е от втора категория. Но разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. След извършване на цитираната проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че оспореното решение, в частта му, с която е прието, че осигурителният стаж на Бардуков за периода 14.06.1983 г. - 25.01.1999 г. е от втора категория, е постановено в нарушение на материалния закон по следните съображения: По първоначалното дело е било установено, че през посочения период кандидатстващият за пенсия е работил в праводателя на "Пещера транспорт" АД със седалище и адрес на управление в гр. Пещера (ДАП гр. Пещера), като "шофьор на фадрома". Цитираното предприятие не е от отрасъл "Строителство". Видно от извадката от персоналния регистър на НОИ (стр. 27 и 28 от първоначалното дело), до м. февруари 1999 г. лицето е осигурявано от цитирания работодател за трета категория труд. От заключението на приетата от решаващия състав на Административен съд - гр. Пазарджик, икономическа експертиза се установяват следните правнорелевантни факти: през спорния период Бардуков е работил в обособена бригада "Механизатори" на ДАП гр. Пещера като "фадромист"; липсва длъжностна характеристика; няма документи за работа на лицето строителни обекти; няма данни работодателят да е сключвал договори за строителство на обекти с национално значение (каскади, тунели, магистрали); във ведомостите за заплати на лицето е начислявано допълнително възнаграждение за извънреден труд, за редовна и продължителна работа в едно предприятие, за нощен труд, за стабилизиране на работната сила и за икономия на горива. Текстът на т. 26 се съдържа в подзаглавие "Строителство, строителна индустрия и производство на строителни материали" от раздел II на отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП). В записа му действително попадат и машинистите на всички видове строителни и пътни машини. Но предприятието, в което е работил Бардуков (ДАП гр. Пещера, впоследствие "Пещера - транспорт" АД), не е от отрасъл "Строителство", нито по делото е било установено, че то респ. жалбоподателят да са осъществявали строителна дейност. Неправилно съдът е възприел изводите на вещото лице - икономист, че машината "фадрома" е предназначена само за работа в строителството, поради което разрядът на жалбоподателят е в този отрасъл, а не в отрасъл "Транспорт". При справка в свободната енциклопедия (Уикипедия) се установява, че "разговорното наименование на колесния челен товарач е "фадрома". Името произлиза от полска марка такива товарачи - FADROMA. Товарачът е вид трактор, пригоден с широка кофа в края на стрелата. Използва се за повдигане и преместване до стотина метра на различни материали. Кофата може да бъде заменена с други устройства, като например устройства за прибиране на сено или слама. Колесните челни товарачи се отличават от колесните багери по това, че кофата им е обърната напред. Челните товарачи не са подходящи за копаене. В зависимост от модела, кофата има обем 3-5 m3. Колесните товарачи се използват за прехвърлянето на пясък, мръсотия и кал в камиони, за почистване от отломки и за копаене. Освен това могат да служат като средство за транспорт на строителни материали - тухли, греди и пр. Попада в категорията "Подемни машини". От изложеното се налага изводът, че колесния челен товарач "фадрома" представлява машина, която намира приложение и може да бъде използвана не само за дейности от отрасъл "Строителство". По делото не е доказано, че предприято, в което е работил Бардуков - ДАП гр. Пещера, впоследствие "Пещера - транспорт" АД, е осъществявало строителна дейност. Казаното се отнася и до самия него. Липсват данни работата му да е свързана със същата вредност и тежест на труда като на машинистите на строителни и пътни машини от отрасъл "Строителство". При това положение, приемайки посочения осигурителен стаж е от втора категория, съдът неправилно е приложил нормите на чл. 26 и чл. 67 ПКТП (отм.). Разпоредбите на чл. 94, 98, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а", чл. 117, ал. 3, чл. 118, ал. 1 КСО изискват подаване на заявление за отпускане, изменение, възобновяване и възстановяване на пенсията, ведно с необходимите документи; издаване на разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, респ. на длъжностното лице в Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори; възможност за подаване на жалби пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт срещу отказа или при неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях; произнасяне на ръководителя на териториалното поделение по жалбите или исканията с мотивирано решение и обжалването на решението му пред съда. Следователно цитираните норми регламентират провеждане на административно производство, което е задължително и предхожда оспорването по съдебен ред. Съгласно чл. 118, ал. 1 КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт е административният акт, който подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Това решение подлежи на преценка от последния на основанията по чл. 146 АПК, което означава, че наличието на това решение е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на оспорването, а при липсата му, примерно при обжалване на разпореждането, жалбата е процесуално недопустима, в какъвто смисъл е константната практика на Върховния административен съд. Казаното означава и че съдът статуира в пределите на решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ и направо пред него не следва да се заявяват оплаквания срещу разпореждането, свързани с доказателства, които не са представени пред пенсионните органи до приключване на административното производство пред тях (напр. нови документи за осигурителен стаж) или позоваване на обстоятелства, настъпили след постановяване на решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Това е така, защото преценката на материалната законосъобразност на административния акт се извършва спрямо фактите, посочени като основание за издаването му. Настъпилите след издаването на решението на ръководителя на ТП на НОИ, с което е приключила фазата на производството пред органите на НОИ, нови факти не променят с обратна сила тези, които са основания за издаване на решението и затова нямат значение относно законосъобразността му. Преценката на материалната законосъобразност на административния акт от съда се извършва към момента на издаването му, както изисква чл. 142, ал. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, според която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, не може да се тълкува, като се противопоставя по смисъл на разпоредбата на ал. 1. Когато по делото се установяват обстоятелства, настъпили след издаването на акта, те биха имали значение единствено в случаите, когато съдът отменя административния акт и сам решава въпроса по същество. В тази връзка са решение № 879 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4553/2014 г., III отделение, решение № 10585 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16340/2013 г., VII отделение, решение № 8342 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10305/2013 г., II отделение и други. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 и 2 КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, т.е. не е в правомощията на съда да отпуска пенсии. В тази връзка като е преценил правото на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО с оглед възрастта, която жалбоподателят е навършил към 29.11.2013 г., съдът правилно е приложил разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и 2 АПК. Отхвърляйки жалбата първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Предвид изхода на спора и пред настоящата инстанция разноски в полза на касатора не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,