Решение № 15916 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4347/2017 г.

Решение № 15916 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4347/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисия за защита на потребителите, срещу Решение № 103 от 27.01.2017 г. по адм. дело № 1984/2016 г. по описа на Административен съд Б., с което е отменена негова Заповед № 755/15.08.2016 г. за прилагане на принудителна административна мярка "затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 7 от Закона за туризма (ЗТ), издадена на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗТ. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебния акт и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна - "Д. Т." ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Б., ул. "М. Г." .№... възразява срещу основателността на касационната жалба. Моли първоинстанционният акт да бъде оставен в сила. Претендира съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна в първоинстанционното производство е установено следното: на 14.03.2016 г. служители на Комисията за защита на потребителите - Б. извършили проверка на обект "Т. А.", находящ се на ул. "М. Г." №... в гр. Б., стопанисван от "Д. Т." ЕООД. В резултат на извършената проверка били констатирани нарушения, които били отразени в съставените от К. Л. К., на длъжност старши инспектор в Комисията за защита на потребителите - Б., Констативни протоколи с № К-0213541/14.03.2016 г. и № К-0213542/14.03.2016 г. Въз основа на изготвените протоколи бил съставен Акт за установено административно нарушение № К-0041415/19.05.2016 г. На основание цитираните констативни протоколи и съставения АУАН била издадена оспорената Заповед № 755/15.08.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която, на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, буква "а" ЗТ е приложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 7 ЗТ - офис за упражняване на туристическа дейност туроператор, находящ се в гр. Б., ул. "М. Г." №..., стопанисван от "Д.Т." ЕООД. Заповедта е била връчена лично на управителя на дружеството "Д. Т." ЕООД на 26.09.2016 г. срещу подпис, видно от приложения по делото Констативен протокол № К-0235781/26.09.2016 г. За да отмени така постановения акт, първоинстанционният съд е приел, че в същия не се съдържат фактически и правни основания за издаването му обосноваващи извода, че дружеството "Д. т." ЕООД е извършвало туроператорска дейност, така че да бъде законосъобразно приложена нормата на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗТ. В този смисъл и при изрично разписаното в заповедта основание за прилагане на процесната ПАМ, поради осъществяване на туристическа дейност - туроператор, съдът е приел, че от една страна, актът е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила, от друга - се явява материално незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно. Нормата на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗТ оправомощава председателят на КЗП да приложи принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3 и 7 ЗТ при извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация. Т. е. законовото изискване за притежаване на валидна регистрация е относимо както към дружествата осъществяващи туроператорска, така и към дружествата осъществяващи дейност като туристически агент, което се преценява съобразно характера на реално осъществяваната дейност и легалните дефиниции по чл. 79, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗТ. От събраните доказателства е установено, че жалбоподателят има разрешително за туристически агент, каквато представителна и посредническа дейност е извършвал въз основа на сключени договори с различни туроператори. В хода на извършената проверка са констатирани нарушения на ЗТ, отразени в съставените констативни актове и АУАН, изразяващи се в неспазени нормативни изисквания за предоставяне на потребителите на пълната информация относно - началната и крайната дата на пътуването, името на застрахователя, с който е сключен застрахователния договор по чл. 72, ал. 1, както е непосочени в цената такси, данъци и други разходи, подлежащи на покриване от потребителя. По делото липсват данни за извършване на туроператорска дейност, за каквато дружеството не притежава регистрация. Предвид тази фактическа установеност, приложената ПАМ се определя за незаконосъобразна, както правилно е приел първоинстанционният съд. В случая не сме изправени пред хипотезата на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "а" вр. чл. 3, ал. 2, т. 7 от ЗТ. Проверката на основанията по чл. 168, вр. чл. 146, т. 2 АПК е сред първите подлежащи на задължителна проверка обстоятелства, като при констатиране на съответното нарушение, съдът е длъжен да се произнесе с оглед степента на нарушение без да продължава последващ анализ на делото. В този смисъл правилно АС Б. след като е установил, че органът разполага с нужната компетентност, но е приложил неправилно материалния закон, е отменил постановения акт, без да анализира последващите, вече неотносими към предмета на спора твърдения. По делото липсват каквито и да било данни, че дружеството е извършвало дейност като туроператор, поради което не е длъжно и да притежава лиценз за осъществяване на процесната дейност. Липсва състав на нарушение по чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. първо ЗТ, по отношение на което да се приложи мярка с преустановителен и превантивен ефект. По изложените съображения подадената касационна жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила С оглед изхода от спора, своевременно направеното искане на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение и липсата на възражение досежно размера на неговата прекомерност, настоящият състав следва да присъди същото в заявения от страната размер от 1000 /хиляда/ лева платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна услуга и пълномощно от 4.09.2017 г. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение: