Решение № 30 от 24.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3232/2016 г.

Решение № 30 от 24.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3232/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. М. и Н. К. М. против решение № 105 от 28.04.2016 г., постановено по в. гр. д. № 94 от 2016 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 76 от 8.09.2015 г. по гр. д. № 367 от 2014 г. на Районен съд - Генерал Тошево в частта му по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС и вместо него е постановено ново решение за осъждане на И. Д. М. и Н. К. М. да преустановят действията, с които пречат на Д. Б. Д. да упражнява правото си на собственост върху 1/12 ид. ч. от таванското подпокривно пространство на двуфамилната двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], като му осигурят безпрепятствен достъп до това подпокривно пространство през западния вход на описаната сграда и вътрешното стълбище, водещи до тавана на сградата /включително чрез предоставяне на същия на ключ от вратата на входа или незаключване на тази врата/. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата Д. Б. Д. не взема становище по нея. С определение № 570 от 25.11.2016 г. настоящият състав на ВКС, ГК е допуснал касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд поради съмнение за недопустимост на това решение. По въпроса за допустимостта на въззивното решение ВКС счита следното: Въззивният съд е компетентен да се произнесе само ако бъде надлежно сезиран с редовна въззивна жалба - такава подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за въззивно обжалване, със съдържанието по чл. 260 ГПК, с приложени към нея преписи, пълномощно, държавна такса и доказателства, ако се сочат такива /чл. 261 ГПК/. Когато въззивната жалба е подадена след изтичане на двуседмичния срок за въззивно обжалване, първоинстанционният съд е длъжен да я върне на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, а когато той не е сторил това - въззивният съд следва да остави тази жалба без разглеждане. В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл недопустимо - по въззивна жалба, която е подадена след изтичане на двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК. Въззивникът и ищец по делото Д. Б. Д. е бил редовно уведомен за първоинстанционното решение на 14.09.2015 г. В този смисъл е съобщението, приложеното на лист 91 от първоинстанционното дело. Това уведомяване е било редовно на основание чл. 39, ал. 1 ГПК, тъй като е било извършено на посочения от самия ищец още в исковата му молба съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 2. Поради това следва да се приеме, че предвиденият в чл. 259, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за въззивно обжалване на решението на РС - Генерал Тошево по гр. д. № 367 от 2014 г. е започнал да тече на 14.09.2015 г. Този срок е изтекъл на 28.09.2015 г. /понеделник, работен ден/, поради което подадената на 29.09.2015 г., в 15,46 ч., по куриер въззивна жалба е просрочена и като такава не е следвало да бъде разглеждана от въззивния съд. Неоснователно е прието от въззивния съд, че връчването на съобщението и преписа от първоинстанционното решение на адв. М. Р. И. на 14.09.2015 г. е нередовно, тъй като към този момент адв. И. не е бил пълномощник на ищеца Д. Д. Обстоятелството, дали към 14.09.2015 г. адв. И. е бил пълномощник на ищеца е без значение за редовността на връчването, което, както бе посочено и по-горе, е извършено на посочения от самия ищец в исковата му молба съдебен адрес по реда на чл. 39, ал. 1 ГПК. Предвид на гореизложеното, настоящият състав на ВКС, ГК, Първо г. о. приема, че въззивната жалба на Д. Б. Д. срещу първоинстанционното решение по гр. д. № 367 от 2014 г. на РС - Генерал Тошево е била просрочена, поради което постановеното по тази жалба въззивно решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК ответникът по касационната жалба дължи на касаторите и следва да бъде осъден да им заплати направените от тях разноски по делото за въззивната и касационната инстанции в размер на 1 880 лв., от които 600 лв. адвокатски възнаграждения за въззивното производство, 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване, 50 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 1 200 лв. адвокатски възнаграждения за касационното производството. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение