Решение № 8230 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16820/2013 г.

Решение № 8230 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16820/2013 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Рилската света обител срещу решение № 205 от 23.10.2013 г. по адм. д. № 182/2013 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена подадената жалба срещу акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № РА000019/07.03.2013 г., издаден от старши специалист "Местни данъци и такси" при Община Рила за заплащане на такса битови отпадъци за недвижим имот по декларация вх. № 256/29.06.2010 г. за периода 2012 г. в размер на 262,35 лв., ведно с лихва в размер на 13,86 лв. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че актът за установяване на задължение по декларация е издаден от административен орган с материална и териториална компетентност, на длъжност старши специалист отдел "Местни данъци и такси" Община Рила, който по силата на заповед № РД-01-04-459/22.11.2012 г. на кмета на Общината, има качество на орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 във вр. чл. 9б от ЗМДТ, поради което притежава правомощия по установяване на задълженията за ТБО и лихви съгласно регламентацията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. По отношение дължимостта на ТБО, оспореният акт е приет за законосъобразен и възраженията за недължимост на жалбоподателя, основаващи се на чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, за неоснователни. Проверката на съда е извършена за две от услугите по чл. 62 от ЗМДТ, доколкото е безспорно, че такса не е определяна за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Съгласно мотивите в решението на началника на отдел "МДТ" при община Рила, тази услуга не се предоставя от общината, поради което такса за същата не се дължи. Относно услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане, съдът е приел, че те се предоставят от Община Рила, поради което оспорения акт, с който е определено задължение за заплащане на тяхната стойност в размер съответно на 6 промила и на 4 промила върху данъчната оценка на процесния имот е законосъобразен. По отношение на услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци е прието, че таксата е дължима, тъй като депонирането на битовите отпадъци, генерирани на територията на общината се е осъществявало в депо за твърди битови отпадъци, находящо се в м."Момена" в землището на община Рила. В тази насока са били данните за маршрута, вписани е пътните листове за движението на общинския автомобил, който е извозвал и разтоварвал отпадъците в депото. От писма между Община Рила, Община Благоевград и РИОСВ-София, Благоевград и Перник е установено, че депото е експлоатирано и през процесния период. Съгласно кореспонденция между Община Рила и РИОСВ-Благоевград от м. 11.2012 г. - м. 04.2013 г., Рилската света обител разполага с превозно средство за извършване на дейностите по събиране и транспортиране на отпадъци с неопасни свойства по чл. 12, ал. 2, т. 3 от ЗУО (отм.), които подлежат на обезвреждане чрез депониране в депо за неопасни отпадъци. Във връзка с дейността по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, от подадената декларация за имота по чл. 14 от ЗМДТ и от обясненията на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание на 26.06.2013 г., е установено, че имотът попада в строителните граници на населеното място, /съгласно заповед № РД-01-04-427/27.10.2011 г. на кмета на Община Рила/ и се намира в населено място Рилски манастир. Прието е, че от представените по делото доказателства и от длъжностна характеристика за длъжността "чистач" към Община Рила на работника Иванова, в нейните задължения по т. 7 е било почистването на тревата от обществените площи, включително на стълбите към ресторант "Рила" и данни за действително изпълнение на тези задължения през процесния период се съдържат в заповед № РД-01-04-177/23.04.2012 г. на кмета на община Рила за промяна на почивните дни на назначения чистач. Разходите за чистотата на обществените площи са включени в план-сметката, одобрена от Общинския съвет, поради което са предвидени и реално извършени от общината, услугата се предоставя и за нея се дължи ТБО. Решението е правилно частично. Неоснователни са доводите, че административният акт е издаден от некомпетентен орган, съображенията на административния съд се споделят от настоящата инстанция. Неотносимо е възражението, че задължението за ТБО не е следвало да бъде определено по реда на чл 18, ал. 3 от наредбата, с доводи, че Рилската света обител се е възползвала от възможността да подаде своевременно декларации по чл. 18, ал. 1 за процесния имот. От страна на жалбоподателя в настоящото производство са представени договор за наем на площите, използвани като паркинг, находящи се пред "Дупнишка" порта и "Самоковска" порта на Рилската света обител и последващи анекси сключени между Рилската света обител и "Ранел европа" ЕООД - гр. Дупница. С договора - т. 5.8 до 5.10 са възложени задължения на наемателя включително задължение да "полага грижата на добър стопанин, съобразявайки се с противопожарните и хигиенни правила и изискванията на общинските и други служби'' и "почистването на паркинга от отпадъци и от сняг през зимния период". Представен е и протокол от 24.10.2013 г., съставен на среща в РИОСВ - Благоевград във връзка с неизпълнение на дейностите по сметоизвозване на територията на землище Рилски манастир, в който е записано, че според зам. кмета проблемът е от две години откакто Рилската света обител е започнала дейности по почистване на обществените места и транспортиране на отпадъци от територии в н. м. Рилски манастир, когато със същата честота е обслужван проблемният участък, единствено с участието на общината. Зам. кметът информирал за графика по транспортирането на отпадъците, който в летният сезон е с честота веднъж седмично, а през зимният два пъти месечно, което според него е достатъчно. Препоръчано е предприемане на мерки за допълнително осигуряване на сметосъбиране и сметоизвозване, като графикът, съгласно заповедта на кмета на Община Рила да се съобрази с дните след религиозните и официални празници. Като допълнителен аргумент се сочи, че територията на н. м. Рилски манастир се разпростира върху стотици декари. Само територията върху която се намира Централния манастирски комплекс е 12 дка. Назначени са на трудови договори 8 лица - представят се заверени копия от трудови договори и удостоверение издадено от канцеларията на Рилската света обител, изх. № ОР-01-13-15/06.04.2014 г., служителите на наемателя също полагат усилия по почистване и хигиенизиране на териториите, поради което се счита, че едно лице служител на общината не е в състояние да изпълнява дейности за които са ангажирани над 10 човека. Счита се, че от представените пътни листове се установява извършване на дейност по сметосъбиране и сметоизвозване в м. "Кирилова поляна", м. "Пчелина" и м. "Вачкова чешма", но не и в имот 000016 от КВС за з. "Рилски манастир", в който се намира процесния обект. От съдържанието на пътните листа се твърди, че извършваната от община Рила дейност е била нередовна, в нарушение на заповед № РД-01-04-427/27.10.2011 г. на кмета на гр. Рила. В рамките на цялата календарна 2012 г., територията на з. "Рилски манастир" е била посетена 20 пъти, като зимно сметоизвозване не е извършвано. Съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Рила, за имоти намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно решение № 12 от 30.11.2011 на Общински съвет на Община Рила и чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е за почистване на уличните платна, площади, алеи, паркови и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Следователно не се касае само за поддържане на чистотата на конкретния имот и конкретно почистване на стълбите пред хотела, намиращ се в имота. При правния анализ на относимите за настоящото производство правни норми и предвид разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният съд правилно е приел, че в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършвал услугите, за които претендира заплащането на съответните такси. Предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на Рилския манастир от страна на общината, неправилен е изводът на съда за дължимост на такса за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" за процесния имот. Представените пред първата инстанция доказателства трудов договор между община Рила и Елена Димитрова Иванова - чистач в общината, длъжностна характеристика, предложение до кметски наместник на н. м. Рилски манастир и заповед на кмета на Община Рила от 23.04.2012 г. за изменение на почивните дни на Елена Иванова за периода 15.04.2012 г. до 30.09.2012 г. не водят до извод за реално предоставяне на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на процесния имот". Освен това, представеният по делото трудов договор с работника е за срок до 30.IV.2000 г., а длъжностната характеристика е от 14.09.2009 г. и не касаят процесния период. Липсват други доказателства от страна на общината за реално извършване на услугата - не са представени протоколи за извършена работа, платени фактури за извършена работа във връзка с поддържането на чистотата в района и др. Представените в настоящата инстанция доказателства са за извършване на дейността от жалбоподателя в района, в който се намира процесния имот. При това неправилен се явява изводът на съда, че за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на процесния имот" следва да се начислява ТБО. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ, Върховният административен съд, Седмо отделение.