Решение № 15701 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3857/2013 г.

Решение № 15701 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3857/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефанка Иванова Няголова против решение № 36/05.02.2013 г., постановено по адм. дело № 740/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й против решение № С94 - 0194/26.09.2006 г. на началника на Митница Свищов. Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и бъде прогласена нищожността на решението на началника на Митница Свищов, респективно да бъде отменен като незаконосъобразен административния акт по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът началник на Митница Шумен, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 36/05.02.2013 г., постановено по адм. дело № 740/2012 г. по описа на АС - Велико Търново е отхвърлена жалбата на Стефанка Иванова Няголова против решение № С94 - 0194/26.09.2006 г. на началника на Митница Свищов. В мотивите на обжалваното съдебно решение изрично е обоснован извод, че оспорването с твърдения за незаконосъобразност и противоречие с целта на закона на решението на началника на Митница Свищов е просрочено, поради което съдебен контрол е упражнен само относно действителността на административния акт с оглед възможността да бъде предявено оспорване без преклузивен срок. Административният съд е приел за установено, че обжалваното решение на началника на Митница Свищов е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, а допуснатата неточност в описанието на внесения автомобил в т. 3 от диспозитива представлява очевидна фактическа грешка. Нарушението на материалния закон, което е констатирано от решаващият съд е квалифицирано като водещо до незаконосъобразност, но не и до нищожност на акта. Така постановеното решение е неправилно. Административният съд е приел, че Стефанка Иванова Няголова е уведомена за обжалваното решение № С94 - 0194/26.09.2006 г. на началника на Митница Свищов на 21.09.2006 г. с писмо, изпратено с обратна разписка, върху която е положен подписа й (обстоятелство установено от заключение на графологична експертиза). Фактически по делото не е било спорно обстоятелството, че подписът върху обратната разписка № 423 е положен от Стефанка Няголова, поради което в настоящия случай не са относими доводите в касационната жалба относно начина на връчване на съобщението, свързани с аргументи от определение № 2266/27.02.2007 г., постановено по адм. д. 11411/2007 г. по описа на Върховния административен съд. В случая е било спорно обстоятелството относно съдържанието на писмото, изпратено от Митница Свищов и получено от жалбоподателката. Върху обратната разписка липсва описание на съдържанието на изпратеното писмо, поради което първоинстанционният съд е изложил логически съображения, че поради липса на данни за други поводи за кореспонденция между страните по делото най-вероятно е изпратено обжалваното пред него решение. Настоящият съдебен състав намира, че така обоснования извод не кореспондира с част от установеното от самия решаващ съд и на закона. Съдът е приел, че писмото е получено на 21.09.2006 г., а обжалваното решение е изведено с дата 26.09.2006 г., от което следва, че обективно не е възможно този административен акт да е съобщен на по-ранна дата от неговото изготвяне. Непредставянето от ответната страна на друга кореспонденция между страните по делото преди издаване на обжалваното решение не е означава, че такава не съществува. Стефанка Иванова Няголова не е била страна по осъществения внос, който е основание за издаване на решение по чл. 199, ал. 1, т. 6 от Закона за митниците, поради което спрямо нея са приложими общите правила на административния процес и е следвало да бъде уведомена за започване на административно производство за служебно издаване на административен акт, който я засяга. По делото няма данни, че такова уведомление е изпращано, поради което не може да бъде изключена възможността то да е съдържанието на писмото, получено с обсъжданата обратна разписка. При липса на категорични и непротиворечиви доказателства относно съобщаването на обжалван административен акт на неговия адресат, всяко съмнение относно началната датата за изчисляване на сроковете за обжалване следва да се тълкуват в полза на жалбоподателя. По изложените съображения в настоящия случай, като не може да се приеме за доказано по несъмнен начин съдържанието на писмото, получено с обратна разписка № 423, трябва да се приеме, че жалбата, подадена на 27.07.2012 г. е в срок и на разглеждане подлежат и доводите за незаконосъобразност на решението на началника на Митница Свищов. Касационната инстанция споделя правните изводи на АС-Велико Търново, че решение № С94 - 0194/26.09.2006 г. на началника на Митница Свищов е действителен административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и допуснатите нарушения не обуславят неговата нищожност, но при преценка относно законосъобразността на това решение констатира нарушение на материалния закон, което представлява основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Описанието на автомобила в т. 3 от разпоредителната част на административния акт също може да бъде възприето като техническа грешка и независимо, че не е отстранена по съответния процесуален ред, също не е основание за прогласяване на нищожност на обжалваното пред АС-Велико Търново решение на началника Митница Свищов. Административният съд е приел за установено от писмените доказателства, представени като административна преписка, че жалбоподателката Стефанка Иванова Няголова, като пълномощник на наследодателката си Райна Герасимова Петрова, е декларирала с ЕАД 4300/4 - 6686/12.09.2002 г. внос от Германия на употребяван лек автомобил "Нисан Съни", подробно идентифициран в самото ЕАД и стоката е поставена под митнически контрол за 36 месеца с оглед на обстоятелството, че вносът е бил освободен от ДДС по смисъла на чл. 59, т. 11 от ЗДДС (отм.) и от мито съгласно разпоредбата на чл. 4 от ПМС № 2 от 8.01.1993 г. за облагане вноса на автомобили (отм.). Не се спори между страните, че наследодателката Райна Петрова - вносител на стоката под митнически контрол е починала на 16.04.2004 г., т. е. преди срока по чл. 4, ал. 5 от посоченото ПМС във връзка с чл. 721 от ППЗМ. Според съдържанието на относимите правни норми и тяхното тълкуване по непротиворечив начин от трайната съдебна практика, смъртта на вносителят не е измежду обстоятелствата, които обуславят възникване на вносно митническо задължение за стоката под митнически контрол. Съгласно чл. 753, ал. 2 ППЗМ митническото облекчение отпада и възниква вносно митническо задължение в случаите, когато стоките по ал. 1 на същата разпоредба бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане преди изтичане на срок от 3 години от датата на вноса. В случая няма данни внесеният автомобил да е станал предмет на разпоредителна сделка преди изтичането на този срока, а смъртта на лицето инвалид не е предвидена в чл. 753, ал. 2 ППЗМ като правопораждащ факт на митническо задължение. Правото за ползване на митническо облекчение за внесения от Райна Петрова автомобил марка е лично и то не се наследява, т. е. това право е intuitu personae (с оглед на личността), което означава, че наследниците на такива лица не могат да ползват същата преференция, само защото техните наследодатели са притежавали такива права за ползване на безмитен внос. В случая обаче тази преференция е ползвана от самия инвалид - наследодателката на жалбоподателката. Погасяването на посоченото облекчение съобразно изискванията на чл. 753, ал. 2 ППЗМ и възникването на вносно митническо задължение е свързано само с осъществяването на лимитативно изброените в тази правна норма разпоредителни сделки - заемане, залагане, отдаване под наем и прехвърлителна сделка, като очевидно е, че наследяването не представлява такава разпоредителна сделка, а универсално правоприемство. Следователно без правно основание с решението на началника на Митница Свищов е разпоредено Стефанка Иванова Няголова да заплати вносно митническо задължение. С оглед това нарушение на материалния закон не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателката, че не е ангажирана отговорността на другия сънаследник, което би имало значение при определяне само на размера на задължението й, но не и неговото основание. Като е отхвърлил жалбата на Стефанка Иванова Няголова против незаконосъобразен административен акт, административният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решение № С94 - 0194/26.09.2006 г. на началника на Митница Свищов като незаконосъобразно. По водене на делото касационната жалбоподателка е направила разноски в общ за двете инстанции размер на 255 лв. ( според представения списък по чл. 80 от ГПК), поради което с оглед изхода на спора и направеното искане следва да й бъдат присъдени. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение,