Решение № 369 от 29.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 373/2009 г.

Решение № 369 от 29.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 373/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Юрий Кръстев Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подсъдимия А. Д. С. от гр. П., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 66/2009 г. Сочи се, че е допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска да бъде отменен съдебния акт и делото върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 66А/2009 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 4-ти състав, е потвърдил присъда № 260/11.11.2008 г., постановена по нохд № 490/2008 г., на Благоевградския окръжен съд, с която подс. А. Д. С. Ж. И. И. и С. Е. К., са били признати за виновни в това, че на 2.11.2007 г., в гр. П., на ул. "Струма", в съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи, на обща стойност 581 лв., от владението на П. К. Й. от с. гр., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребили за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, за подс. А. Д. С., го е осъдил на две години лишаване от свобода, по реда на чл. 25 НК е групирал наказанията му по нохд № 1068/2004 г. и по нохд № 28/2007 г. - двете на Районен съд гр. П., определяйки му е едно общо от две години лишаване от свобода, което на основание чл. 68, ал. 1 НК привел в изпълнение и е определил "общ" първоначален режим за изтърпяване на наказанието. Произнесъл се е по направените разноски и вещественото доказателство. По довода за нарушение на материалния закон: Конкретни възражения по този довод не са направени. Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. При приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, правната квалификация на деянието, като престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20 НК, е законосъобразна. Подс. С. действувайки в съучастие като съизвършител с другите двама подсъдими, е отнел чуждите движими вещи, собственост на пострадалия Й., като употребил за това сила. Установените данни от преките доказателствени източници, каквито са направените самопризнания на тримата подсъдими, събраните доказателства на досъдебното производство - показанията на св. Й пострадал, Т. и Г. - служители в РПУ Петрич, на Д., М. С. и Б., подкрепени и допълнени от експертното заключение и приложените писмени доказателства, включително протоколи за разпознаване и доброволно предаване, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен от обективна и субективна с., съставът на посоченото престъпление. От друга с. в първоинстанционното съдебно заседание и тримата подсъдими изрично са заявили, че признават фактите в обвинителния акт, не желаят да се разпитват свидетели и събират доказателства и че искат делото да бъде разгледано по съкратената съдебна процедура - чл. 371, т. 2 НПК. Районният съд с мотивирано определение е допуснал това производство уведомявайки ги, че ще се ползва от направените самопризнания и събраните доказателства от досъдебното производство, без да се събират други доказателства. Същият, подробно сее занимал с обективната и субективна с. на престъплението и при така събраните безпротиворечиви доказателства, е направил законосъобразен извод, че престъпният състав е осъществен от подсъдимия С. Изложените в тази връзка съображения са подробни, последователни, безпротиворечиви и подкрепени от доказателствата по делото. Правилно е било прието, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин и е приложен закона, който е следвало да бъде приложен. С оглед на изложеното немотивираният довод за допуснато нарушение на закона, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: В жалбата като конкретни нарушения на процесуалните правила, са посочени такива по обвинителния акт и по постановената първоинстанционна присъда. И това релевирано касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е неоснователно. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. А. С. За да са налице такива е необходимо въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен. Подс. С. е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, заедно със защитници и да дава обяснения по обвинението. Следователно не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Няма допуснато съществено процесуално нарушение, по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК с факта, че на л. 6 от обв. акт липсва името на А. С. Видно от приложените: Постановление за привличане на обвиняем от 24.03.2008 г. и обвинителен акт на прокуратурата, тримата подсъдими, вкл. и А. С. - по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, са обвинени за извършеното престъпление в съучастие като съизвършители, като подробно е описана фактическата обстановка, която по-късно, в съдебно заседание е била изцяло призната от тях. Следователно, както бе посочена й по-горе, по никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Неоснователно е и оплакването във връзка с изписването в присъдата на чл. 20, ал. 1 НК, вместо ал. 2. В мотивната и диспозитивната й част изрично е прието, че престъплението е извършено в съучастие под формата на съизвършителство, с което и касаторът се е съгласил, правейки изричното изявление по чл. 371, т. 2 НПК. Следователно, няма съществено нарушение на процесуалните му права, наличието на което само би било основание за отмяна на съдебния акт. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Определеното по размер наказание е строго индивидуализирано, в пълно съответствие с разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и в изпълнение на изискванията на чл. 373, ал. 2, пр. последно НК. Били са отчетени в пълна степен всички обстоятелства имащи значение за това и които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Именно с оглед на изложеното, наказанието е в посочения размер, под долната граница предвидена в закона. По - нататъшно снизхождение, с оглед и на обремененото му съдебно минало, не би способствало за осъществяване целите на наказателната репресия по чл. 36 НК. По посочените съображения съставът на 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд счита, че при постановяването на въззивното решение,Софийският апелативен съд не е допуснал нарушения, които да са касационни основания за отмяната му. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение