Решение № 6830 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11372/2017 г.

Решение № 6830 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11372/2017 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на П. С. Ф. от [населено място], [улица], ет. [номер], против Решение № 1428 от 07.08.2017 г. на Административен съд П. по адм. д. № 2246/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ №Р-16001615002348-091-001/23.10.2015 г., на органи по приходите при ТД на НАП – П., потвърден с Решение № 331/30.05.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОСОП/ – П. при ЦУ на НАП, в обжалваната му част относно установени на жалбоподателя публични задължения както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 4 323, 78 лева, ведно с прилежащата лихва за забава в размер на 1 981, 73 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в некредитиране на събраните доказателства за получаване от страна на ревизираното лице на парични заеми от лицата С. Ч. и Г. М.. Необосновано съдът приел, че тези доказателства са създадени, за да оправдаят констатираното при ревизията превишение на разходите над доказаните приходи за процесния данъчен период във връзка с определяне на началното салдо за ревизирания период. Доказателство за получения от Г. М. заем са и представените с касационната жалба платежни бележки от РЛ за връщане на суми по заема на заемодателя. При съществено нарушение на процесуалните правила, първоинстанционният съд не дал възможност за разпит на заемодателя като свидетел. Иска се отмяна на решението и на РА в посочената част. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. К., оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно законосъобразното установяване на данъчни задължения в посочения по-горе размер в резултат на ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК. За да отхвърли жалбата на ревизираното физическо лице, съдът е приел, че не е доказано получаването от страна на жалбоподателя на парични заеми съответно в размер на 22 500 лв. и 30 000 лв., дадени съответно от гръцкия гражданин Г. М. и С. Ч. /бивша тъща на жалбоподателя/. При това, съдът приел, че не са доказани твърденията за начално салдо на ревизирания период, формирано от посочените заети парични средства и липсва оправдание за констатираното от приходните органи превишение на извършените разходи над получените приходи за 2010 г. като процесните публични задължения са установени законосъобразно. Решението е правилно. Безспорно установено е било пред АС, че ревизираното лице е подало за 2010 г. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 1600042301/03.06.3009 г., в които са отразени получени доходи от трудови правоотношения от [фирма] в размер на 6 881, 82 лв. РЛ е предоставило заем на [фирма] ( с едноличен собственик на капитала – майката на жалбоподателя) – 75 778 лв., внесени по банкови сметки на дружеството и 36 000 лв., предоставени в брой. Констатирано е превишение на направените от лицето разходи с доказаните му приходи в размер на 47 346, 123 лв. Жалбоподателят е твърдял, че това превишение се оправдава с получени от него парични заеми, част от които признати от приходните органи. Непризнати са останали твърдяните заеми от гръцкия гражданин Г. М. и С. Ч.. В съдебното производство е приета счетоводна експертиза, съгласно която при непризнаване на тези заеми данъчната основа ще е равна на тази по ревизионния акт. Обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че не е доказана възможността на заемодателите да дадат посочените суми назаем, като тази възможност е изследвана в ревизионното производство при спазване на процесуалните правила. Като допълнителен аргумент съдът с право е взел предвид недекларирането в годишните данъчни декларации на остатъците от получените заеми, както изисква чл. 50, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2010 г. В тази връзка няма доводи и в касационната жалба. Неоснователно е касационното оплакване, че първоинстанционният съд нарушил съществено процесуалните правила като не разпитал единия заемодател като свидетел. На страната е дадена възможност в три поредни заседания да осигури поискания от нея свидетел, което тя не е сторила. Представените за първи път в касационното производство писмени доказателства - извлечения от сметки в [фирма], за които се твърди, че удостоверяват парични преводи за погасяване на паричния заем, даден от Г. М., са недопустими като доказателства в касационния процес поради забраната за нови фактически установявания. Тези преводи са направени съгласно тези извлечения от жалбоподателя преди приключването на производството пред първата инстанция и е било възможно представянето им пред съда по същество. Отделно от това, от съдържанието им не е видна връзката с конкретното твърдяно заемно правоотношение. Същото се отнася и за представената вносна бележка за внасяне от РЛ на 550 евро по сметка на Г. М.. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 483, 96 лв. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 2 и чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК