Решение № 14791 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7258/2009 г.

Решение № 14791 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7258/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Лозан Василев Ангелков от гр. Монтана, чрез пълномощника му - адв. Нели Велкова - САК, против решението от 12.03.2009 г., постановено от Административен съд - Монтана, II състав, по адм. д. № 716/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, административният съд е отменил Заповед № 1760/9.08.2007 г. на кмета на община Монтана, с която на основание протокол на комисията по § 62, ал. 2 и на основание § 62, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ, във връзка с § 4а и 4 б. от ПЗР на ЗСПЗЗ, е признато правото на ползувателя Лозан Василев Ангелков да придобие собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 875 по помощния план на зона "Парта", местност"Сулимагина ливада", землище Монтана и е възложено извършване на оценка върху 550 кв. м. от имота, като незаконосъобразна и вместо нея е постановил решение по същество, с което е отказал на ползувателя правото да придобие собствеността върху този имот. За да постанови решението си съдът е приел следното: На ползвателя Ангелков е било предоставено право на ползване върху празно място от 504 кв. м. в м. "Сулимагина ливада", землище Михайловград, на основание ПМС № 1/1981 г. и решение № 73/26.05.1981 г. на ИК на ОНС - Михайловград, за установяването на което е представил удостоверение за ползване № 395/12.02.1982 г. През 1992 г. ползувателят е подал молба вх. № АБ-94-Л-216/3.07.1992 г. до кмета на община Монтана за признаване правото на собственост и оценка на имота. Оценката е извършена, видно от приложен по делото оценителен протокол, но същият не е връчван на ползвателя и не е заплатена земята (видно от писмо изх. № 11-02-1124/17.11.2008 г. на община Монтана). Поради незавършена процедура през 1992 г. молбата е разгледана през 1998 г. при действието на § 61 - 63 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Молбата е разгледана от назначена от кмета комисия, като становището и е оформено в протокол без дата, в който името на ползувателя фигурира в раздел I под № 931, за имот в м. "Сулимагина ливада". Издадена е заповед на кмета, с която е признато правото на ползувателя да закупи имота от 550 кв. м. и е възложено извършването на оценка. Заповедта е обжалвана и жалбата е отхвърлена като неоснователна с решение на АС - Монтана. Решението е обжалвано пред ВАС, който с решение по адм. д. № 6534/2008 г. е отменил същото и е върнал делото на АС - Монтана за разглеждане от друг състав с указания при новото разглеждане на делото да се изиска цялата административна преписка и при условие, че оспорената заповед не е нищожен адм. акт, да събере доказателства относно наличието на предпоставките по пар. 4а за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. При новото разглеждане на делото съдът е приел, че ползувателят не би могъл да се ползва от новирания срок по § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и неправилно кметът на община Монтана е разгледал молбата му при условията на посочената разпоредба. Няма данни ползувателят да е подал молба и през 1998 г., при действието на § 62 от ППЗСПЗЗ. Изрично е посочено в цитираната разпоредба, че от нея могат да се ползват само ползвателите с права по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не са ги заявили. Само на това основание молбата му не е следвало да бъде разглеждана и по нея да има произнасяне, поради което кметът на общината като се е произнесъл, е допуснал нарушение на материалния закон и заповедта, с която на ползувателя е признато правото да придобие собствеността върху ползвания от него имот, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. След като правата на ползувателя са преклудирани, следва да се откаже на същия исканото право на трансформиране правото на ползване в право на собственост. Ирелевантно за делото е по чия вина не е завършила процедурата по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. От значение е само фактът, че след като е заявил правата си през 1992 г., същият не може да се ползва от новирания срок по § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Твърди се, че съдът не се е съобразил с дадените задължителни указания на ВАС да се установи действителността на оспорената заповед с оглед на това дали процедурата е приключила по действащия към подаване на молбата ред. ВАС е приел, че ако процедурата е приключила по действащия към подаването на молбата ред, то ползвателят не би могъл да се възползва от разпоредбата на § 61, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Решението е и необосновано, тъй като в мотивите си съдът веднъж е приел, че процедурата, действала към момента на подаване на искането не е приключила, цитирани са доказателства за това, но е постановил решението си в противоречие с мотивите си. Решението е неправилно и като противоречащо на материалния закон - ЗСПЗЗ. Заповедта на кмета е издадена от компетентния орган и е законосъобразна, при събрани доказателства, удостоверяващи правото му да придобие собствеността върху имота. Ответникът:Кметът на община Монтана, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по жалбата. Ответниците Велко Георгиев Иванов и Надка Георгиева Томова, чрез адв. Милчева, оспорват с писмено възражение касационната жалба. Излагат съображения за законосъобразност на решението на съда, сходни с мотивите му. Освен това се твърди, че сградата не е единствено жилище на ползувателя. Останалите страни редовно призовани, не са се явили и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, допустима е и по същество е основателна. Неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е отменил Заповед № 1760/9.08.2007 г. на Кмета на Община Монтана. Необоснован е изводът на съда, че причините за не плащане на цената на имота, в развилото се административно производство през 1992 г. са ирелевантни и при невнасяне на сумата се е стигнало до погасяване на правата му. Безспорно е, че ползвателят е с надлежно предоставено право на ползване. Безспорно е, че същият е подал в срок искане за трансформация на това право в право на собственост. За имота през 1992 г. е издаден оценителен протокол, но видно от самия протокол, липсват данни за съобщаването му на лицето. При това положение не може да се приеме, че правата му са преклудирани. Същият не е узнал оценката, за да се приеме, че не я заплатил в законния срок, течащ именно от момента на уведомяване или узнаване, в последния случай от достоверната дата на узнаване. Срок за плащане не е започнал да тече. При това положение бездействието на администрацията за съобщаване на оценката, както и последващото й бездействие да се произнесе по искането, не могат да доведат до неблагоприятни последици за молителя. Правата му не са преклудирани и правилно кметът на общината се е произнесъл по искането, подадено през 1992 г., по вече действащия ред на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Необоснован е и изводът на съда, че за ползувателя не са налице основания за признаване на право да придобие собствеността. Вярно е, че протоколът на комисията по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не съдържат мотиви и обсъждане коя е приложимата норма за признаване на правата на ползвателя - § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и наличието на кое основание е възприето от административния орган. Този проблем обаче в последствие е отстранен с атакуваната заповед на Кмета на Община Монтана. Видно от приложения по делото оценителен протокол в случая безспорно е установено, че в имота е изградена сграда с масивна конструкция със застроена площ от 15 кв. м, поради което са налице всички елементи, изискуеми в кумулация за признаване на права на ползвателя, на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Приемайки обратното съдът е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение, което като такова следва да бъде отменено от касационната инстанция. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът не е преценил правилно дадените в решението на ВАС указания и направените от него изводи противоречат на доказателствата по делото и на материалния закон. Разпоредбата на § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ действително възстановява срока за подаване на заявления от ползувателите с права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ до 31.01.1998 г., които не са ги заявили в първоначално определение срок и тя не е приложима по отношение на ползуватели, подали в първоначалния срок по закона заявлението си и процедурата по него е приключила. За да се счете, че процедурата е приключила е необходимо да се установи, че е извършена оценка на имота, заявителят е уведомен за нея и срокът за заплащането на цената, който тече от момента на уведомяване, е изтекъл В конкретния случай заявлението на ползувателя е подадено при действието на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, но процедурата по него не е приключила, Същият не е уведомен за оценката и не е започнал да тече срокът за нейното заплащане. Правата му биха били преклудирани, ако същият не е внесъл определената оценка за имота в законният срок. Бездействието на ползувателя за заплащането на цената преклудира неговото право на изкупуване на имота, но бездействието на административният орган не преклудира нито правата на ползвателя, нито задължението на административният орган да се произнесе и да довърши започналата процедура. След отмяната на предвидената в § 5 процедура и приемането на нова такава с разпоредбите на § 61 - 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, недовършените производства се довършват по новия ред. Издадената от кмета заповед не е нищожна. Налице са и изискванията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване на ползувателя правото на трансформиране на правото на ползване върху предоставения му имот в право на собственост. От доказателствата по приложената адм. преписка е установено, че на същият са били признати права въз основа на акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху имота има построена масивна сграда от 15 кв. м., имота е записан на ползувателя и по данни от ПНИ е с площ от 550 кв. м. Налице са изискванията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване на ползувателя правото да придобие собствеността и обжалваната заповед на кмета на общината е законосъобразна. Решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,