Решение № 8062 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16033/2013 г.

Решение № 8062 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16033/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационни жалби на "Паркландс 63" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Княз Борис I" № 99, ет. 3 и на началник отдел "Приходи" в Община Банско, гр. Банско, пл. "Никола Вапцаров" № 1 срещу решение № 1643 от 09.10.2013 г. на Административен съд, гр. Благоевград, постановено по административно дело № 379/2013 г., съответно в частта, с която жалбата на "Паркландс 63" ЕООД срещу акт за установява на задължения по декларация № 000007 от 15.01.2013 г. на орган по приходите в Община Банско е отхвърлена и в частта, с която актът е отменен.

С обжалваното решение съдът отменил акт за установява на задължения по декларация № 000007 от 15.01.2013 г. на орган по приходите в Община Банско, в частта, с която на "Паркландс 63" EООД за 2012 г. са определени такса битови отпадъци в размер на 416,36 лв. и лихва за такса битови отпадъци за 2011 г. в размер над 64,80 лв. и отхвърлил жалбата в останалата част за определените такса битови отпадъци за 2011 г. и лихва в размер на 64,80 лв.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - "Паркландс 63" ЕООД, счита решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на задължения по декларация № 000007 от 15.01.2013 г. за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че оспореният акт е издаден от служител в отдел "Приходи" в Община Банско, а е потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" в общината. Ответник по делото е началник отдел "Приходи" без по делото да е ясно каква е връзката между отдел "Местни данъци и такси" и отдел "Приходи". Сочи, че по делото е останал неизяснен въпроса експлоатиран ли е през процесния период обекта, за който е начислена таксата. Представените по делото доказателства за факта, че сградата, в която се намира имотът е пострадала от наводнение и е била негодна за експлоатация, не са обсъждани от съда. Тъй като обектът не е бил в годно за използване състояние, той не е генерирал отпадъци, което прави решението постановено в нарушение на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (Директива 2008/98/ЕО). Съдът не отчел също, че достъпът до обекта се осъществява по черен път.

Съдът неправилно приел, че ответникът доказал престирането на услугата, въпреки че по делото няма конкретни доказателства за престиране на услугата в местността "Страгите" и в частност по отношение на имота на касатора. Неправилно съдът кредитирал неподписани от автора документи. По делото съдът не установил принадлежи ли имотът към територията на населеното място и не отчел установения от общината факт - удостоверение № 33-02-3088 от 29.10.2013 г., издадено от отдел "Териториално и селищно устройство" в общината, че местността "Страгите", където се намира имотът, е извън строителните граници на гр. Банско. Неправилен счита и извода на съда за приложението на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Банско, съдържаща се в кориците на делото и само изменена с решение № 316 по протокол № 15 от 28.01.2009 г. на общинския съвет. Съдът не отчел, че цитираната наредба е отменена с § 6 на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Банско, приета с решение № 363 по протокол № 19 от 20.12.2012 г. на общинския съвет, т. е. към датата на издаване на обжалвания акт действа вече наредбата от 20.12.2012 г., която с § 2 установява, че "Непогасените задължения за местните такси или цени на услуги и права се заплащат по реда на тази Наредба".

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт за установяване на задължения по декларация или да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира направените по делото разноски. Представя списък на разноските. Представя извадка от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Банско, приета с решение № 363 по протокол № 19 от 20.12.2012 г. на общинския съвет; удостоверение за ползване № 29 от 24.04.2009 г.; писмо от Областно управление "Гражданска защита", гр. Кюстендил; удостоверение № 33-02-3088 от 29.10.2013 г. на отдел "Териториално и селищно устройство" в Община Банско, подписано от кмета на общината.

Касаторът се представлява от адв. Виолета Никова, Адвокатска колегия, гр. Благоевград.

2. Касационният жалбоподател - началник отдел "Приходи" в Община Банско, счита решението в частта, с която е отменен акт за установява на задължения по декларация № 000007 от 15.01.2013 г. за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В нарушение на материалния закон съдът приел, че подадената от дружеството декларация по чл. 17, ал. 6 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Банско (Наредбата) означава не само освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, а и освобождаване от такса за обезвреждане и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Сочи, че фактическите положения, приети от съда в обжалваната част, не съответстват на доказателствата по делото и в частност на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът неправилно позовавайки се на чл. 17, ал. 6 Наредбата, не кредитирал заключението на вещото лице и не ясно защо намалил определената за 2011 г. лихва. Въпреки, че по делото е установено, че за 2012 г. е начислена само такса за обезвреждане и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, приел, че определената такса е и за сметосъбиране и сметоизвозване, поради което отменил акта. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски. Представя списък на разноските.

Касаторът се представлява от адв. Екатерина Димчева, Софийска адвокатска колегия.

3. Ответникът по касационната жалба на "Паркландс 63" ЕООД - началник отдел "Приходи" в Община Банско, счита същата за неоснователна.

4. Ответникът по касационната жалба на началник отдел "Приходи" в Община Банско - "Паркландс 63" ЕООД, счита същата за неоснователна. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във в с чл. 144 АПК.

5. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба на началник отдел "Приходи" в Община Банско, и неоснователност на касационната жалба на "Паркландс 63" ЕООД. Изводът на съда за недължимост на таксата за 2012 г. е в противоречие с материалния закон. Събраните по делото доказателства безспорно установяват, че за 2011 г. и 2012 г. общината реално е предоставяла услугите обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Фактът, че за 2012 г. е подадена декларация обуславя наличие на основание по чл. 71, т. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), но не и освобождаване за другите две услуги. Неправилно съдът изменил акта по отношение на дължимите лихви, чийто размер определил чрез механично разделяне на две на определената от вещото лице сума от 129,60 лв. Правилно съдът приел дължимост на таксата за 2011 г. от "Паркландс 63" ЕООД. Неправилни счита възраженията на "Паркландс 63" ЕООД относно принадлежността на имота към строителните граници на населените места. Пропуска се фактът, че имотът е разположен в курортна местност, предназначението на терена е променено от земеделска земя в урбанизирана територия, за която е приет подробен устройствен план и строежът е въведен в експлоатация. Съществено счита, че съгласно заповедите на кмета са определени границите на районите, за които през двата периода са предоставят услугите по чл. 66 ЗМДТ, към които е включена и местността "Страгите", където е разположен имотът. С оглед на това в тази част решението следва да бъде оставено в сила.

II. По допустимостта на касационните жалби:

Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество касационните жалби са частично основателни.

III. Фактите по делото и мотивите на съда по обжалваното решение:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 29.06.2010 г. "Паркландс 63" ЕООД декларирал с декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 1905, че притежава недвижим имот, представляващ апартамент на пети жилищен етаж, с разгъната застроена площ от 126,55 кв. м, и 1/26 ид. ч. от имот с площ от 4 730 кв. м, находящ се в апарт хотел "Паркланд", м. "Страгите", община Банско. Предходната декларация по чл. 17 ЗМДТ е № 236 от 24.06.2009 г.

2. На 29.10.2010 г. кметът на Община Банско издал заповед № 09-317, с която на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ определил районите на територията на Община Банско, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през 2011 г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както следва:

"А. Строителните граници на гр. Банско;

Б. Курортни зони и селищни образования;

В. Други застроени терени извън границите на районите, посочени в т. А и т. Б, включени в системата на организирано поддържане на чистотата".

Определил честотата на сметоизвозване като за курортна зона "Страгите" извозването е четири пъти седмично за съдове тип "Бобър" и "Кофа".

3. На 27.01.2011 г. Общински съвет Банско, с решение № 851 по протокол № 40, приел Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Банско. С наредбата били определени следните такси за услугите по чл. 62 ЗМДТ за нежилищни имоти, когато таксата се определя върху по-високата от данъчна или отчетна стойност на активите за 2011 г.:

а) за сметосъбиране и сметоизвозване - 3 промила;

б) за обезвреждане на битови отпадъци - 1 промил;

в) за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 2 промила;

В § 3 на наредбата е прието, че: "При започнало, но незавършено плащане на такси и цени на услуги и права, същото се завършва по реда на тази наредба с оглед на размер и срок. "

4. На 17.11.2011 г. кметът на Община Банско издал заповед № 09-313-1, с която на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определил районите на територията на Община Банско, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през 2012 г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както следва:

"А. Строителните граници на гр. Банско;

Б. Курортни зони и селищни образования;

В. Други застроени терени извън границите на районите, посочени в т. А и т. Б, включени в системата на организирано поддържане на чистотата".

Определил честотата на сметоизвозване като за курортна зона "Страгите" извозването е четири пъти седмично за съдове тип "Бобър" и "Кофа".

5. На 28.12.2011 г. "Паркландс 63" ЕООД декларирал с декларация по чл. 17, ал. 6 Наредбата, че през цялата 2012 г. имотът няма да се ползва.

6. На 08.01.2013 г., със заповед № 09-588, кметът на Община Банско определил, на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, служителите от общината, които да изпълняват функциите на орган по приходите. В заповедта като орган по приходите е определена и Елина Чорбаджиева.

7. На 15.01.2013 г. орган по приходите - Елина Чорбаджиева, издала акт за установяване на задължения по декларация на "Паркландс 63" ЕООД, с който установила задължения за 2011 г. - данък недвижими имоти в размер на 200,45 лв. и лихви - 28,51 лв. и такса битови отпадъци - 801,79 лв. и лихви - 114,01 лв. и задължения за 2012 г. - данък недвижими имоти в размер на 200,45 лв. и лихви - 7,74 лв. и такса за битови отпадъци - 400,89 лв. и лихви - 15,47 лв.

8. "Паркландс 63" ЕООД оспорил в срок акта пред началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Банско в частта досежно определената такса битови отпадъци.

9. На 05.04.2013 г., началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Банско, издал решение № 33-02-471, с което потвърдил акта. В мотивите на решението началникът посочил дължимия размер на такса битови отпадъци по видове услуги като за 2011 г. посочил, че дружеството дължи такса сметосъбиране в размер на 400,90 лв., такса депо - 133,63 лв. и такса чистота - 267,26 лв., а за 2012 г. - такса сметосъбиране - 0,00 лв., такса депо - 133, 63 лв. и такса чистота - 267,26 лв.

В хода на съдебното производство:

10. Съдът назначил съдебна експертиза, която дала заключение, че:

а) облагането за 2011 г. и 2012 г. за такса битови отпадъци е извършено по подадена декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, вх. № 4236 от 24.06.2009 г.; по декларацията имотът е с отчетна стойност 133 630, 90 лв.; с декларация по чл. 17, ал. 4 Наредбата, вх. № 629 от 28.12.2011 г. е декларирано, че имота няма да се ползва през 2012 г.;

б) размерът на таксата за битови отпадъци за 2011 г. и 2012 г., изчислена върху данъчната основа, равняваща се на декларираната от "Паркландс 63" ЕООД отчетна стойност на имота - 133 630, 90 лв., е:

за 2011 г.:

такса сметосъбиране и сметоизвозване - 400,90 лв. и лихва - 57,00 лв;

такса депо - 133,63 и лихва - 19,02 лв.;

такса чистота - 267,26 лв. и лихва - 38,04 лв.;

общо 801,79 лв. и лихва - 114,06 лв.;

за 2012 г.:

такса сметосъбиране и сметоизвозване - няма;

такса депо - 133,63 и лихва - 5,18 лв.;

такса чистота - 267,26 лв. и лихва - 10,36 лв.;

общо 400, 89 лв. и лихва - 15,54 лв.;

в) лихвите върху определените задължения за 2009 г., определени от актосъставителя са 149,73 лв., изчислени като законова лихва върху държавни вземания;

г) изчислената от вещото лице лихва е 129,60 лв., както следва: за сметосъбиране - 57,00 лв.; за обезвреждане - 24, 20 лв.; за поддържане на чистотата - 48, 40 лв.

д) Община Банско има разходи по предоставяне на услугите по поддържане на териториите за обществено ползване и поддържане на депо за 2011 г. и 2012 г.

11. Ответникът представил:

а) заповед № 09-177 от 15.07.2009 г. на кмета на Община Банско за преустановяване на депонирането на твърди битови отпадъци на депо "Св. Георги" в землището на гр. Банско и депонирането им в депото на Община Разлог;

б) решение № 119 от 23.07.2009 на Общински съвет Разлог, с което е дадено съгласие Община Банско да депонира битови отпадъци на действащото общинско депо за битови отпадъци в гр. Разлог до изграждане на регионално депо при такса 1 лв. на куб. м.

в) заповед № 120 от 17.08.2009 г. на кмета на Община Банско, с която е наредено преустановяване експлоатацията на депо за твърди битови отпадъци в землището на гр. Банско, м. "Въковия".

г) договор № Д-ОП-61 от 18.05.2010 г. между Община Банско и дружество по Закона за задълженията и договорите "Грийн партнърс - БКС" с предмет сметосъбиране и сметоизвозване на контейнери тип "Бобър", тип "Мева", на контейнери с вместимост 4 куб. м, ръчно и машинно метене и извозване, снегопочистване - ръчно и машинно, дежурство за машина зимен сезон, снегопочистване с опесъчаване, миене машинно, почистване на вади, шахти и водостоци "на територията на населените места в община Банско, както следва: гр. Банско, гр. Добринище и селата: Места, Кремен, Филипово, Обидим, Гостун и Осеново" и срок на действие - четири години.

д) актове за извършени и подлежащи на заплащане видове работи в гр. Банско за 2011 и 2012 г.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт за установяване на задължения по декларация е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, мотивиран е и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазен е предвиденият задължителен ред за административно оспорване като директорът на дирекция "Местни данъци и такси" в Община Банско допълнил мотивите на акта. Приел, че към 27.01.2011 г. е имало действащ подзаконов нормативен акт. Приел, че по делото е доказано, че имота на дружеството се намира в район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване за 2011 г. - 2012 г., което се установява от заповедите на кмета на общината на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, от доказаните направени от общинския бюджет разходи по договора за третиране на отпадъците, както и от заключението на вещото лице. Приел факта, че някои от актовете за извършени и подлежащи на заплащане видове работи в гр. Банско за 2011 г. и 2012 г. не са подписани, не дава основание да се направи обоснован извод, че услугите реално не са извършвани, тъй като вещото лице установило категорично, че общината има разходи по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане в депо.

Съдът приел, че таксата за чистота на териториите за обществено ползване е дължима поради принадлежността на имота към територията, а от заповедите на кмета № 09-317 и № 09-313-1 е видно, че на цялата територия на общината е организирано извършването на услугата. Приел за безспорно, че процесният имот в м. "Страгите" се намира на територията на община Банско и поради това предоставянето на услугата е установено, поради което не е налице основание за освобождаване по чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Приел, че таксата за обезвреждане на битови отпадъци е дължима, тъй като има реално съществуващо и използвано депо - решение № 119 на Общинския съвет - Разлог.

Съдът приел, с оглед на подадената по чл. 17, ал. 6 Наредбата декларация, че такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2012 г. не се дължи. Приел за неоснователно, с оглед на посоченото в решението на началника на отдел "Местни данъци и такси", възражението за необоснованост на оспорения акт поради непосочването на размера на таксата за всяка от услугите. Приел, с оглед на определената от вещото лице лихва и подадената декларация по чл. 17, ал. 6 Наредбата, че за 2012 г. лихва не се дължи. Определил лихва в размер на 64,80 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа и правна страна съдът отменил акта в частта, с която на дружеството са определени такса битови отпадъци за 2012 г., отхвърлил жалбата за определената с акта такса за 2011 г. и изменил акт в частта за определената за 2011 г. лихва като я намалил от 165,73 лв. на 64,80 лв. Осъдил "Паркландс 63" ЕООД да заплати на общината 120,00 лв. разноски по делото.

IV. По съществото на спора:

Така постановеното съдебно решение, твърдяните от касаторите отменителни основания и доводите им в тяхна подкрепа, както и възраженията им като ответници по касационните жалби сочат, че предмет на касационното производство са обосноваността и съответствието на изводите на съда с материалния закон относно отменената такса битови отпадъци за 2012 г, отменената лихва за 2011 г. и неотменената такса за 2011 г. Макар касационният жалбоподател "Паркландс 63" ЕООД да твърди касационно основание съществено нарушение на процесуалните правил той не сочи доводи в подкрепа на този твърдян порок на съдебното решение.

Ноторно е, че таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед обаче на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани.

Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ - услугата сметосъбиране и сметоизвозване, се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) свое задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността му отпадъци. Тъй като е възможно лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да не ползва за съответния отчетен период имота и с оглед на това да не генерира битови отпадъци, законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е приел, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ, определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година, установяват този факт.

В случая, от доказателствата по делото е видно, че общинският съвет, с приетата по чл. 9 ЗМДТ наредба, определил специален ред, по който собствениците на имоти декларират, че няма да ползват имота - чл. 17, ал. 6. В изпълнение на установения в наредбата ред "Паркландс 63" ЕООД подал за 2012 г. декларация, че имотът няма да се ползва през цялата година. Отчитайки така подадената декларация органът по приходите, видно от решението на директора на дирекция "Местни данъци и такси", не начислил такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2012 г.

По делото "Паркландс 63" ЕООД не твърди, че за 2011 г. подало декларация по чл. 17, ал. 6 Наредбата, поради което за 2011 г., не може да се позове на декларирано неползване на имота, за да обоснове недължимост на таксата за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. С оглед на това таксата ще бъде дължима, ако общината е престирала услугата по отношение на територията, на която е разположен имотът на дружеството.

Другият вид услуга, която общината предоставя във връзка с битовите отпадъци е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението - чл. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), което имплицитно означава осигуряване на територии за обществено ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО.

С оглед на горното посоченото в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ ясно илюстрира съдържанието на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". Що се отнася до обхвата на предоставяне на услугата, т. е. до определяне на това кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. Но за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя. Тогава, когато услугата не се предоставя такса не се дължи - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване. С оглед на това декларираното от "Паркландс 63" ЕООД неползване на имота за 2012 г. е неотносимо към дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Третият вид услуга - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, завършва визираното в чл. 7, ал. 1 ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Тъй като тази услуга също не е обвързана изцяло с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, досежно нея не е налице възможност предварително да се декларира неползването й. С оглед на това декларираното от "Паркландс 63" ЕООД неползване на имота за 2012 г. е неотносимо към дължимостта на таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депо.

За да бъде законосъобразен актът, с който на "Паркландс 63" ЕООД са установени задълженията, е необходимо, при неподадена декларация за неползване на имота за 2011 г., да бъде надлежно доказано реалното предоставяне от общината на трите услуги за 2011 г. и на двете услуги - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2012 г. по отношение на дружеството. Доказателствената тежест е на органа, т. е. на ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Престирането на услугата е фактическо основание - един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата, а съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа.

Какво установяват фактите по делото?

Съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място от общинския съвет. За 2011 г. Общински съвет - Банско определил размера на таксата на база по-високата от данъчна или отчетна стойност на активите и пропорция от 6 промила (виж по-горе т. III. 3). За 2012 г. по делото няма доказателства, които надлежно да установяват определен от общинския съвет размер на таксата. Органът не представил решене на общинския съвет за 2012 г., с което да е определен размера на таксата. На електронната страница на Общински съвет - Банско - http:/obs.bansko.bg/bg/Нормативна-база/category/2-Наредби е достъпна само приетата с решение № 363 по протокол № 19 от 20.12.2012 г. нова Наредба, която отменя действалата към процесния период наредба. Общинският съвет не е осигурил свободен и публичен достъп чрез електронната си страница до отменената наредба и нейните редакции през годините.

Единственото доказателство по делото за установения от общинския съвет размер на таксата за 2012 г. е заключението на съдебната експертиза, което казва: "При посещението ми в отдел МДТ на Община Банско установих, че определените размери на ДНИ и такса битови отпадъци по години, съгласно Наредби на Обс Банско за периода 2011 г. - 2012 в промили са, както следва:

Това доказателство обаче е недопустимо по смисъла на Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК.

Първо, вещото лице не може да установя съдържанието на подзаконов нормативен акт или на друг административен акт. Вещото лице се назначава от съда, за да изясни на съда възникнали по делото въпроси, за които са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други - чл. 195 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Установяването на съдържанието на нормативен административен акт, какъвто е наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ, не е въпрос, за който са необходими специални знания. На доказване подлежат спорните факти, а не правната норма. Правната норма съдът е длъжен да знае и ако, както в случая, правната норма е в подзаконов нормативен акт, който е отменен и вече не е публично достъпен, е следвало да го изиска от органа, а не да установява съдържанието му с посещение на вещо лице при органа.

И второ. Посочените от вещото лице размери на таксата за 2011 г. не съответстват на посочените в Наредбата (виж т. III. 3 по-горе) размери на таксата, определени от общинския съвет. Вещото лице посочило като размер на таксата за 2011 г. този, определен от общинския съвет за 2010 г. в наредбата, а за 2012 г. - този, определен за 2011 г. в наредбата, тъй като видно от приложеното по делото извлечение на Наредбата в редакция към 27.01.2011 г., за 2010 г. общинският съвет определил "за нежилищни имоти на фирми, когато таксата се определя върху по-високата данъчна или отчетна стойност на активите" 10 промила - съответно за сметосъбиране и сметоизвозване 4,5; за обезвреждане 1,5; за поддържане на чистотата 4, а за 2011 г. определил 6 промила - съответно за сметосъбиране и сметоизвозване 3; за обезвреждане 1; за поддържане на чистотата 2. В същото време изчисляването на размера на дължимата такса, вещото лице извършило за 2011 г. при 6 промила и за 2012 г. - 6 промила.

При липсата по делото на решение на общинския съвет за определяне на размера на таксата за 2012 г. - в изпълнение на задължението му по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, и в съответствие с чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, размерът на таксата следва да бъде определен на база действащия към 31 декември на предходната година размер, т. е. по размера, определен за 2011 г. Видно от оспорения акт за установяване на задължения размерът на таксата органът за 2012 г. установил при прилагане на размера, определен за 2011 г.

Освен решенията на общинския съвет за определяне на размера на таксата, по делото е безспорно, че със заповеди на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, са определени видовете услуги и границите на районите, в които те се предоставят. И в двете заповеди кметът на общината определил, че общината ще престира и трите вида услуги в строителните граници на гр. Банско и населените места, в курортни зони и селищни образования, както и в други застроени терени извън строителните граници на населените места и границите на курортните зони и селищните образования. Кои обаче са населените места без гр. Банско, кои са курортните зони, кои са селищните образования и кои са застроените терени извън строителните граници на населените места и границите на курортните зони и селищните образования в заповедта не е указано. В заповедта единствено е установена честотата на сметоизвозване по райони и видове съдове като от това може да се направи извод, че за посочените в т. 2 на заповедите населени места и застроени територии общината ще предоставя услугата сметоизвозване и то само по отношение на посочените в заповедта съдове - тип "бобър" и "кофа". За посочените в Наредбата "кошче" и "контейнер", за които общинският съвет определил размер на таксата, в заповедта на кмета не е определена нито честотата на извозване, нито територия на предоставяне на услугата.

И ако за населените места може да се изведе чрез езиково тълкуване на заповедта волята на кмета предоставянето на услугата да обхване всички населени места, тъй като употребеното понятие "населените места" е използвано в определителен член, т. е. всички населени места на територията на общината, а те са ноторно, публично известни, то за курортните зони и селищните образования, както и за други застроени територии това тълкуване е неприложимо. Кметът на общината използвал видовото понятие - "курортни зони", "селищни образования", "застроени територии", без да постави понятията в определителен чл. и с това да изрази воля за изчерпателност на посоченото изброяване по отношение на всички обекти, които се включват във видовото понятие, или без да ги индивидуализира чрез друг признак - наименование, местоположение, така, както направил досежно определянето на честотата на извозване на съдовете тип "бобър" и "кофа".

Този начин на определяне на границите на районите на територията на Община Банско, в рамките на които общината ще предоставя трите вида услуги, не дава възможност да се установи изискуем от закона юридически факт за пораждане на задължението за такса битови отпадъци в частта досежно услугите сметосъбиране, сметоизвозване извън посочения тип съдове - "бобър" и "кофа", и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на имоти, които се намират извън строителните граници на гр. Банско и на другите населени места в общината.

Решението на общинския съвет и заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са правни предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, които общината трябва да осигури наред с фактическото престиране на услугата, за да възникне задължение за такса. Ясното и точно определяне на територията, на която общината ще предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ и своевременното и широко оповестяване на нейната воля са елемент на общото задължение на всеки държавен орган да упражнява правата си, без да вреди на правата и законните интереси на правните субекти - чл. 4, ал. 3 АПК. Липсата на яснота за вида и териториалния обхват на предоставяните от общината услуги поставя потенциалните ползватели на услугата в невъзможност предварително да определят отношението си към предоставяната услуга и с оглед на това да вземат информирано решение за нейното ползване или неползване. Именно, за да осигури на потенциалните ползватели на услугите по чл. 62 ЗМДТ възможност за информирано решение законодателят в чл. 63, ал. 2 ЗМДТ задължава кмета на общината да издаде заповедта си и да я обяви публично до 30 октомври на предходната година.

При така установеното съдържание на правните предпоставки за престиране на услугите по чл. 62 ЗМДТ е необходимо да се установи попада ли имота на "Паркландс 63" ЕООД в строителните граници на гр. Банско или на друго населено място в общината - единствено установената в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ територия, на която общината престира услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, и ако да - престирана ли е фактически услугата.

От доказателствата по делото - удостоверение, издадено от кмета на Община Банско, е видно, че поземлен имот с идентификатор 02676.156.83 по кадастралната карта на гр. Банско, находящ се в м. "Страгите", землището на гр. Банско, в който се намира процесния имот, не попада в строителните граници на населеното място - гр. Банско.

С оглед на чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. В същото време територия на населеното място, съгласно § 5, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Към горната законова регламентация следва да се добави и факта, че в чл. 62 - 71 ЗМДТ законодателят не е конкретизирал кое от определенията има предвид. Посочил е само, че таксата се определя в годишен размер за всяко населено място - чл. 66, ал. 1. Но в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, когато определя имотите, които се облагат с данък законодателят изрично посочил, че става въпрос за сгради и имоти, които са разположени в строителите граници на населените места и селищните образования, както и за поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Впрочем землището на населеното място, което е част от територията на населеното място по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство, е елемент и при образуване на данъчната оценка на имотите по реда на чл. 20 и 21 ЗМДТ.

Тази законово установена разлика в съдържанието на един и същ термин - "територия на населеното място", изисква много точно определяне на границите на районите, в които се предоставят услугите със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ (това по принцип не би следвало да затруднява кмета на общината с оглед на правомощията му по чл. 5 ЗУТ).

В случая, видно от заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ той ясно определил територията, на която общината ще предоставя услугите - това са строителните граници на гр. Банско и другите населени места в общината. С оглед на така установената воля на кмета на общината и с оглед на съдържанието на понятието строителни граници е безспорно, че имота на "Паркландс 63" ЕООД не попада в строителните граници на гр. Банско. За другите населени места в общината по делото не се спори, че имотът не попада в строителните им граници.

Следва да се посочи, че от представеното по делото удостоверение от кмета на общината, е безспорно, че имота на "Паркландс 63" ЕООД е изграден в поземлен имот - урбанизирана територия извън строителните граници на гр. Банско, за който е одобрен подробен устройствен план на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ, т. е. поземленият имот попада в селищно образование. На електронната страница на Общински съвет Банско - http:/obs. bansko. bg/bg/Протоколи-и-решения/category/7-Предишни-мандати?limit=20& start=40, е достъпно решение № 69 от 24.01.2008 г., посочено в удостоверението на кмета, с което общинският съвет приел подробния устройствен план на курортна зона "Страгите", землището на гр. Банско.

Следователно по делото е безспорно, че имотът на "Паркландс 63" ЕООД попада в курортна зона и ако в заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ беше посочена курортната зона "Страгите" или беше дадена някаква индивидуализация на употребеното общо понятие "курортни зони", би следвало да се приеме, че по отношение на имота на "Паркландс 63" ЕООД общината е създала правните предпоставки за престиране и на трите услуги. Тъй като това не е сторено в заповедите на кмета и от тях не може да се установи курортна зона "Страгите" включва ли се в употребеното понятие "курортни зони" по т. 1, която установява предметния и териториалния обхват на предоставяне на услугата от общината, следва да се приеме, с оглед на чл. 170, ал. 1 АПК, че органът не е доказал наличие на правните, нормативните предпоставки за престиране на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на имота на "Паркландс 63" ЕООД.

Следва да се посочи, че дори и да се игнорира факта, че в заповедите на кмета територията, на която се намира имота на "Паркландс 63" ЕООД не е включена като такава, на която общината престира услугите по чл. 62 ЗМДТ, по делото органът не е установил, че общината фактически е престирала посочените услуги по отношение на тази територия - курортна зона "Страгите". По делото органът представил договор № Д-ОП-61 от 18.05.2010 г. между Община Банско и "Грийн партнърс - БКС" с предмет сметосъбиране и сметоизвозване на контейнери тип "Бобър", тип "Мева", на контейнери с вместимост 4 куб. м, ръчно и машинно метене и извозване, снегопочистване - ръчно и машинно, дежурство за машина зимен сезон, снегопочистване с опесъчаване, миене машинно, почистване на вади, шахти и водостоци, т. е. с предмет услугите по чл. 62 ЗМДТ, и със срок на действие към процесния период. Но териториалният обхват на престиране на услугата от дружеството - изпълнител по договора, е "на територията на населените места в община Банско, както следва: гр. Банско, гр. Добринище и селата: Места, Кремен, Филипово, Обидим, Гостун и Осеново". При посоченото в позитивното право нормативно различие на понятието "територия на населеното место", при посочен в договора гр. Банско и при тази неопределеност на териториалния обхват на договора по отношение на включените в заповедите на кмета територии не може да се приеме, че договорът е относим за курортна зона, намираща се извън строителните граници на гр. Банско или извън другите населени места в общината. Налице е различие в териториалния обхват на заповедта на кмета и териториалния обхват на договора.

Следва също така да се посочи, че представените по делото актове за извършени и подлежащи на заплащане видове работи в гр. Банско за 2011 г. и 2012 г. са доказателство за посочените в тях факти, което доказателство не е оспорено от "Паркландс 63" ЕООД. Разбира се, доказателство са само тези актове, които са подписани от издателите им, тъй като само подписаният частен документ - каквито тези актове са, тъй като са подписани от страни по един граждански договор, а не от орган на власт, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица - чл. 180 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Но тези актове по никакъв начин не доказват престиране на услугите от общината по отношение на територията, на която е разположен имота на "Паркландс 63" ЕООД. Те доказват общо извършени от изпълнителя по договора дейности на територията, установена в договора - факт, който не се оспорва от "Паркландс 63" ЕООД.

Така ангажираните по делото доказателства - договор и обобщени актове за извършен обем дейност, измерена в човекодни, машинна смяна и брой съдове, не установяват релевантните факти на престиране на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на територията, на която е разположен имотът на "Паркландс 63" ЕООД. Тези релевантни факти могат да бъдат доказани с всички допустими по Гражданския процесуален кодекс доказателства - протоколи за извършена работа, пътни листове, отчетни документи и други, които обаче установяват обвързаност на извършената услуга със съответната територия. Такива доказателства по делото органът не ангажирал.

Що се отнася до услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо органът предоставил по делото доказателства, от които е видно, че Община Банско ползва депо за битови отпадъци, поради което и в съответствие с чл. 71, т. 2 ЗМДТ за "Паркландс 63" ЕООД е налице задължение за заплащане на такса. Размерът на същата органът определил правилно с оглед на установения размер на таксата - 1 промил върху отчетната стойност на имота, което е 133,63 лв. за всяка от годините, видно от решението на директора на дирекция "Местни данъци и такси". С оглед на установения в чл. 16, ал. 2 Наредбата срок за заплащане на таксата размерът на лихвата следва да бъде определен считано от установения падеж на задълженията - 30 юни и 30 октомври на съответната година до датата на издаване на акта за установяване на задължения - 15.01.2013 г. Тъй като органът не е изчислил дължимата за всяка такса лихва вещото лице изчислило лихвата като за задължението за 2011 г. тя е 19,02 лв., а за 2012 г. - 5,18 лв. или общо 24,20 лв. Изчислението е правилно.

Касаторът - "Паркландс 63" ЕООД сочи, че оспореният акт е издаден от служител в отдел "Приходи" в Община Банско, потвърден е от началника на отдел "Местни данъци и такси" в общината, ответник по делото е началник отдел "Приходи" без по делото да е ясно каква е връзката между отдел "Местни данъци и такси" и отдел "Приходи". Това негово твърдение, макар и формално да съответства частично на доказателствата по делото, не води до извод за некомпетентност на органа - ответник по делото. Видно от оспорения акт, безспорно същият е издаден от Елина Чорбаджиева на длъжност младши юрисконсулт в отдел "Приходи" в община Банско. Но за компетентността на органа, който издава акта за установяване на задължения по декларация е релевантно не каква длъжност заема и в коя структура на общинската администрация е ситуирана тази длъжност, а да бъде определен с заповед на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ за орган по приходите. Този факт по делото е безспорно установен. По делото не е бил конституиран като ответник началник на отдел "Приходи", а началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Банско. Именно той издал и потвърждаващото акта решение № 33-02-471 от 05.04.2013 г. Едва в касационната жалба е посочено, че се подава от началник отдел "Приходи" в Община Банско. Касационната жалба е подадена на 23.10.2013 г. На тази дата, със заповед на кмета на общината е утвърден Устройствен правилник на Община Банско - достъпен на електронната страница на общината, а към датата на приключване на устните състезания е в сила нов Устройствен правилник на общинската администрация - Банско, също достъпен на електронната страница на общината, който с чл. 29, ал. 2, т. 2 утвърждава отдел "Приходи" в структурата на дирекция "Финансово-стопански дейности". В касационната жалба изрично е посочено, че отдел "Приходи" е преименуван отдел "Местни данъци и такси". С оглед на така установеното по делото качеството на началника на отдел "Местни данъци и такси" (отдел "Приходи") като орган по чл. 4, ал. 5 ЗМДТ - ръководител на звеното за местни приходи в общината, не се поставя под съмнение.

Касаторът "Паркландс 63" ЕООД твърди, че съдът, а и органът, неправилно се позовали на Наредбата по чл. 9 ЗМДТ, в редакцията, приложена по делото - 27.01.2011 г. Съдът не отчел, че към датата на издаване на оспорения акт е в сила нова наредба по чл. 9 ЗМДТ, приета с решение на общинския съвет № 363 по протокол № 19 от 20.12.2012 г., § 2 на която установява, че "Непогасените задължения за местните такси или цени на услуги и права се заплащат по реда на тази Наредба". Фактите, които твърди касаторът са правилни, но не и направените въз основа на тях правни изводи. Безспорно е, че с решение № 363 от 20.12.2012 г. Общински съвет Банско приел нова наредба по чл. 9 ЗМДТ - достъпна на електронната страница на общината http:/obs. bansko. bg/bg/Нормативна-база/category/2-Наредби. Безспорно е, че § 2 на тази нова наредба сочи, че "Непогасените задължения за местните такси или цени на услуги и права се заплащат по реда на тази Наредба". Но видно от текста на разпоредбата става въпрос за заплащане на непогасени задължения, а не за установяване или за определяне на задължения. Заплащането е фактическо действие по изпълнение на вече възникнало задължение, а и чл. 142, ал. 1 АПК изрично сочи, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Тази норма на кодекса не би могла да бъде дерогирана от норма на административен нормативен акт.

Видно от изложеното доказателствата по делото установяват, че органът не доказал наличие на правни и фактически основания за дължимост на такса за сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на "Паркландс 63" ЕООД. Съдът като приел за законосъобразен оспорения акт в частта, с която за 2011 г. на "Паркландс 63" ЕООД е установено задължение за такса сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване постановил неправилно решение, в противоречие на материалния закон и необосновано. Като приел, че за 2012 г. "Паркландс 63" ЕООД не дължи такса за обезвреждане на битови отпадъци, тъй като подал декларация по чл. 17, ал. 6 Наредбата, съдът постановил неправилно решение, в нарушение на материалния закон. Като приел, дължимост на лихва за установеното задължение за такса за 2011 г. в размер над 19,02 лв. постановил неправилно решение, в нарушение на материалния закон. В частта, с която съдът установил недължимост на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползван за 2012 г. решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закони, макар и по други мотиви.

С оглед на така установената неправилност на съдебното решение същото следва да бъде отменено в частта, с която е отменен акт за установяване на задължения № 000007 от 15.01.2013 г., в частта, с която на "Паркландс 63" ЕООД са установени задължения за 2012 г. за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 267, 26 лв. и съответната лихва, както и в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Паркландс 63" ЕООД досежно определените с акта задължения за 2011 г. за такса сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 400,90 лв. и 267,26 лв., както и за лихвите в размер над 19,02 лв.

Делото е изяснено от фактическа и правна страна. "Паркландс 63" ЕООД не сочи конкретни доводи в подкрепа на твърдяния порок на обжалваното съдебно решение - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а директорът на дирекция "Местни данъци и такси" не релевира това отменително основание, поради което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК касационният съдът не следва да се произнася служебно по него. При така установените по делото факти и с оглед на чл. 220 и чл. 222, ал. 1 АПК съдът следва да реши спора по същество.

Вместо отмененото съдебно решение съдът следва да постанови друго, с което да отмени акт за установяване на задължение по декларация № 000007 от 15.01.2013 г. в частта, с която за 2011 г. на "Паркландс 63" ЕООД са установени задължения за такса сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 400,90 лв. и 267,26 лв., както и за лихвите в размер над 19,02 лв.

В останалата част съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При така извършения съдебен контрол за законосъобразност на акт за установяване на задължения по декларация № 000007 от 15.01.2013 г. на орган по приходите в Община Банско на "Паркландс 63" ООД остават задължения за такса обезвреждане за 2011 г. в размер на 133,63 лв. и лихва в размер на 19,02 лв. и за 2012 г. в размер на 133,63 лв. и лихва в размер на 5,18 лв.

При този изход от делото, направено от страните искане и на основание чл. 143, ал. 1, 3 и 4 АПК съдът следва да присъди на страните направените по делото разноски по компенсация. Разноските на "Паркландс 63" ЕООД са в размер на 50,00 лв. и 25,00 лв. държавни такси за образуване на делото и за касационното обжалване, 280,00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.06.2013 г. и 75,00 лв. по договор за правна защита и съдействие за касационното производство, изплатени в брой - общо 430,00 лв. Разноските на директора на дирекция "Местни данъци и такси" в Община Банско са в размер на 150, 00 лв. възнаграждение на вещо лице, 350,00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна консултация и процесуално представителство № Д-00-807 от 17.06.2013 г. и изплатени 420,00 лв. с фактура № 312 от 18.06.2013 г. и 648,00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна консултация и процесуално представителство № Д-00-103 от 16.04.2014 г. и фактура № 489 от 22.04.2014 г. - общо 1 218,00 лв. И двата разхода за адвокатско възнаграждение страната е установила с данъчна фактура, в която е посочено плащане по сметка.

Данъчната фактура е първичен счетоводен документ, с който доставчикът (адвокатът) документира престирането на услугата по договора за правна консултация и процесуално представителство. Тя е основен документ, който доказва облагаем приход, т. е. приходен документ. Съгласно чл. 113, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) данъчната фактура се издава задължително не по-късно от пет дни от датата на възникване на данъчното събитие, а при авансово плащане - не по-късно от пет дни от датата на получаване на плащането. Следователно издаването на данъчната фактура тогава, когато в нея не е отразено плащане на възнаграждението в брой, не означава автоматично, че страната по делото фактически е направила разхода. Ако в данъчната фактура е посочено, че плащането е по банков път, е необходимо да се докаже - чрез платежно нареждане, извлечение от заверена сметка на доставчика, декларация или разписка от адвоката, т. е. чрез всеки частен свидетелстващ документ, че възнаграждението действително е заплатено. Принципът на начисляването, а не на фактическото извършване на разходите, на който се основава Законът за данък добавена стойност, не позволява автоматично данъчната фактура да се признае за годно доказателство, което да докаже разход на страната по делото по смисъла на чл. 143, ал. 1 АПК, тъй като Административнопроцесуалният кодекс признава само действително направените до приключване на устните състезания разходи. В случая доказателства за фактически направените от страната разходи по делото не са представени.

Наред с това договорите за правна консултация и представителство № Д-00-807 от 17.06.2013 г. и № Д-00-103 от 16.04.2014 г. са сключени не от страната по делото - началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Банско, а Община Банско. Община Банско не е страна по оспорване на акт за установяване на задължения по декларация № 000007 от 15.07.2013 г., поради което направените от общината разноски за процесуално представителство са неотносими към делото. Страната по делото - началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Банско, е бил надлежно представляван от адвокатите Ивайло Арсениев и Екатерина Димчева, за които по делото, л. 60, е приложено надлежно оформено пълномощно, но в представеното пълномощно не е уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед на така доказаните по делото разходи на началника на отдел "Местни данъци и такси" в Община Банско съдът приема за доказани направените разноски за вещо лице в размер на 150,00 лв. Поради недоказаност на разноските на началника на отдела съдът не обсъжда направеното от "Паркландс 63" ЕООД възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

При установения изход от правния спор и направените от страните разноски съдът следва да осъди "Паркландс 63" ЕООД за заплати на Община Банско, юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, 25,00 лв. разноски по делото и да осъди Община Банско, да заплати на "Паркландс 63" ЕООД 358,00 лв. разноски по делото. По компенсация съдът следва да осъди Община Банско да заплати на "Паркландс 63" ЕООД 333,00 лв. разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 1 АПК Върховният административен съд