Решение № 5773 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2132/2014 г.
ВАСПетчленен състав28.04.2014 г.докладчик Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16706/13.12.2013 г. на Върховен административен съд - Четвърто отделение, постановено по адм. д. № 16184 по описа за 2011 г. на този съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5773 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2132/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).
Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) - гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 8 - 10, подадена чрез юрк. Райков против решение № 16706/13.12.2013 г. на Върховен административен съд - Четвърто отделение, постановено по адм. д. № 16184 по описа за 2011 г. на този съд. С решението е отменено като незаконосъобразно Решение № Ж-126/14.11.2011 г. на ДКЕВР и е върнато делото като преписка на комисията за ново произнасяне, при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.
В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК в следствие нарушение на материалния закон, необоснованост. Неправилен бил изводът на тричленния състав на ВАС - Четвърто отделение, че решението на ДКЕВР е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Касаторът твърди, че специализираният регулаторен орган е изпълнил основните си задължения, регламентирани в чл. 22, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 97 - чл. 103 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (действала към момента на издаване на оспорения акт). Въпреки, че ДКЕВР не съставила протокол за констатация от работна група, съобразно изискванията на чл. 100 от НЛДЕ (отм.), в конкретния случай нарушението е несъществено, защото спорът е само правен. По съображения, изложени в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание, касаторът моли за пререшаване на делото чрез отхвърляне жалбата на дружеството.
Ответникът по касационната жалба - "Мелса - кооп" ЕООД, притежаващо ЕИК 200728388 я е оспорило с доводи, съдържащи се в писмен отговор. Счита, че съдебното решение е правилно, тъй като е постановено при спазване на материалния закон и е обосновано. Необходимостта от извършване на проверка се доказвала чрез тълкуването и допълването от ДКЕВР на констативния протокол, съставен от служители на "ЕВН България Електроразпределение" АД, тъй като е налице и спор относно верността на констатациите и данните в протокола. В писмените си бележки управителят на "Мелса - кооп" ЕООД твърди, че комисията е игнорирала доводите на представителя на дружеството относно:
- Липсата на достъп на служители на "Мелса - кооп" ЕООД до техническото измервателно устройство (електромер ЕА с фабр. № 533661, разположен в охраняем чужд недвижим имот със специален режим на достъп),
- Липсата на извършена проверка от "ЕВН България Електроразпределение" АД - КЕЦ 38 Поморие за техническото средство, въпреки направеното искане от "Мелса - кооп" ЕООД,
- Нереалистично високото ползване на електроенергия, което "ЕВН България Електроразпределение" АД - КЕЦ 38 Поморие са посочили въз основа определения от него коефициент на грешка.
Ответникът по касация се позовава на чл. 22, ал. 2 ЗЕ (ред. към 14.11.2011 г.) и на съдебната практика, цитирана в отговора. Съгласно чл. 99 и сл. от НЛДЕ (отм.) проверката се извършва от работна група, завършваща с констативен протокол. Касае се за особен фактически състав по разглеждане от ДКЕВР на жалби на потребители срещу лицензианти, гарантиращ формирането на точна и правилна преценка у регулаторния орган за начина и степента на изпълнение на задълженията на лицензиантите. В конкретния случай при отказа си да назначи работна група, ДКЕВР се е произнесла по жалбата на "Мелса - кооп" ЕООД въз основата на непълен и необективно събран доказателствен материал, което обосновава извод за съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Ответникът е пледирал чрез управителя си Н. Армянов за оставяне в сила на съдебното решение.
Заинтересуваната страна - "ЕВН България Електроразпределение" АД, редовно призована не е изразила становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Петчленен състав на I колегия, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът е приел за установено следното:
Производството пред ДКЕВР е образувано по жалба на "Мелса - кооп" ЕООД - гр. Несебър, подадена чрез "ЕВН България Електроразпределение" АД съгласно чл. 98, ал. 2 от НЛДЕ. На основание чл. 22, ал. 2 от ЗЕ е извършена проверка по приложените документи, констатирала, че на 13.07.2011 г. служители на "ЕВН България Електроразпределение" АД са проверили средството за търговско измерване на посочения адрес. Съгласно данните, съдържащи се в протокол № 003933, средството за търговско измерване отчита консумираната ел. енергия в момента на проверката. Измерената с калибриран уред грешка е минус 97,93%, вследствие на разменени напрежения на фази В и С. По този начин част от ел. енергия, консумирана от потребителя не се измерва от средството за търговско измерване и не се заплаща от потребителя.
Съгласно текста на чл. 54, ал. 2 от Общите условия на ЕРД при констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване са коригирани сметките за използвана, но незаплатена ел. енергия за периода 14.04. - 13.07.2011 г. Издадена е фактура за хотел "Мелса - кооп" с адрес гр. Несебър, ул. "Ив. Вазов", № 27 със сума за доплащане - 59 329,73 лева. На основание чл. 22, ал. 1, т. 1 и ал. 5 от ЗЕ, чл. 102, ал. 1 от НЛДЕ, ДКЕВР е прекратила с оспореното решение преписката, образувана по жалба с вх. № Е-12-00-444/15.09.2011 г.
Тричленният състав на ВАС - Четвърто отделение е отменил акта като незаконосъобразен, приемайки, че актът е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за неговото приемане, установени в чл. 99, ал. 1, чл. 100 НЛДЕ, чл. 22, ал. 5 във вр. с чл. 60 от ЗЕ (ДВ, бр. 18/2005 г.). Проверката по преписката би трябвало да се извърши от работна група, която може да събира всички доказателства за изясняване на обстоятелствата по жалбата. Действията на работната група целят пълнота и обективност на доказателствата, гарантират възможността на страните за участие в административното производство, вкл. упражняване правото на защита на проверяваното лице. Направен е обобщаващия извод, че назначаването на работна група е задължително условие за дейността на комисията при разрешаване на спорове по чл. 22 от ЗЕ, какъвто е и процесният случай. Докладът на и. д. директор на ГД "Разглеждане на жалби и решаване на спорове", възпроизведен в решението на ДКЕВР представлява акт, непопадащ между предвидените в чл. 99 от НЛДЕ.
Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.
Решението на тричленният състав на ВАС - Четвърто отделение е обосновано, в него се съдържат ясни и логични изводи, съответстващи на относимите доказателства и приложимите правни норми. Съдът е посочил каква фактическа обстановка приема за установена и въз основа на кои доказателства. Анализирал е относимата правна уредба, регламентирана в текстове на ЗЕ и НЛДЕ. Твърдението на касатора, че ДКЕВР е събрала и обсъдила наличната за случая информация, за което е съставен доклад вх. № Е-Дк-747/15.11.2012 г., подписан от гл. директор на ГД "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР е неоснователно. Самият касатор признава обстоятелството, че комисията не е назначила работна група, не е съставен съответния протокол за констатации от работна група, но касаторът счита допуснатото нарушение за несъществено. В случая обаче това нарушение има за последица неизясняване на спорните въпроси по делото, са събрани доказателствата, сочени от оспорващият. Не може да се приеме, че е изяснено по безспорен начин обстоятелството дали грешката в измервателните уреди попада в допустимите граници, на какво се дължи тя, установен ли е правилно периода на грешното измерване. По делото са събрани доказателства за различие между адресът на оспорващото дружество и адресът на който се намира проверяваното измервателно устройство, както и че "Мелса - кооп" ЕООД не е имало достъп до електромера.
Докладът на и. д. директор на ГД "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" е в противоречие на изискването по чл. 99, ал. 3 от НЛДЕ за създаване на колективна работна група, имаща съответните правомощия. Цитираните от касатора изменения в чл. 80, ал. 3 от ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г.) не са били в действие към момента на издаване на процесния акт.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав на I колегия