Решение № 83 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2013 г.

Решение № 83 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба от адв. Й. С. -пълномощник на С. В. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 126 от 25.05.2012 г. постановено по гр. дело № 116/2012 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е отменено първоинстанционното решение № 9893 от 21.12.2011 г. по гр. д. № 1197/2011 г. на Благоевградски районен съд и е отхвърлен предявения от молителката и И. К. П. против [община] установителен иск за собственост на основание наследство и давност на новообразуван поземлен имот №... по скица - проект на плана на новообразуваните имоти по § 4 за землището на [населено място], общ.Б., с ЕКАТТЕ...., с площ от 500 кв. м., находящ се в местността"Ч.", масев...,..... категория, предназначение - трайни насаждения, очертан с жълт цвят на скицата към заключението на в.л.Ат.А., представляващ част от поземлен имот №.... по плана на новообразуваните имоти по § 4 за землището на [населено място], общ.Б., с площ от 8387.80 кв. м. Представя скица за придобиване право на собственост на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот № ....., по плана на новообразуваните имоти в землището на [населено място]. Поддържа, че поради обективна невъзможност - пребиваване в Гърция от 2008 г. не е могла да се снабди своевременно с представеното ново доказателство, което е от съществено значение за спора между страните.Моли за отмяна на атакуваното решение.Претендира за разноски. Ответникът по молбата за отмяна [община] е на становище, че същата е неоснователна, тъй като представеното писмено доказателство е било известно на страна с оглед на издаването му. Претендира разноски. Ответникът по молбата за отмяна И. К. П. не взима становище. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, е прието, че с оглед разпоредбата на § 4д от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите на които е предоставено право на ползване върху два или повече имоти по актовете изброени в § 4 могат да придобият право на собственост при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ само върху един от тях по избор. И тъй като наследодателят на ищците е придобил такъв имот в землището на [населено място], то той не е имал право да придобива втори имот по този ред, поради което констативния нотариален акт за собственост от 1995 г., с който е признат за собственик по реда на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ върху втори имот е незаконосъобразен, тъй като не са били налице изискванията на закона. В случая молителката претендира отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, заинтересованата страна може да иска отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора, т. е. основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. В настоящия случай представеното писмено доказателство няма тези характеристики. Освен това е било представено като доказателство още с исковата молба /л. 9 от първоинстанционното производство/, както и актуализиране на същото с дата 18.03.2010 г./л. 15/. При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора разноски на молителката не се следват, но същата дължи сторените такива от насрещната страна в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I г. о.