Решение № 11840 от 20.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на М. Бухалова, чрез процесуален представител адв. Я. Стойчев, срещу Решение 1452 от 07.03.2022 г., постановено по адм. дело 3044/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 1040-21-238 от 25.02.2021 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-21-00855738 от 18.12.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата е формулирано искане за отправяне на преюдициално запитване по реда на Глава Петдесет и девета от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, до Съда на Европейските общности за тълкуването на чл. 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), регламентиращ социалната сигурност и социална помощ, както и чл. 41, пар. 2, буква а от ХОПЕС досежно правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.

Ответникът директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град, чрез процесуален представител главен юрисконсулт И. Бабурска, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с претендирани от касатора разноски и при евентуално присъждане на такива, се иска да бъде приложен текста на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1040-21-238 от 25.02.2021 г. издадено от директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалба вх. 1012-21-143 от 25.01.2021 г. на М. Бухалова и потвърдено Разпореждане РВ-3-21-00855738 от 18.12.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град. С последното разпореждане на основание чл. 114, ал.2, т.2 и ал.3 КСО е разпоредено жалбоподателката да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за гледане на болен член от семейството и карантина, парично обезщетение за бременност и раждане, изплатено й за периода от 01.08.2017 г. до 10. 02.2020 г., в размер 9 554, 03 лева.

Въз основа на писмените доказателства по делото се установява, че от осигурител Хиликсир ЕООД за жалбоподателката в ТП на НОИ София-град е представено Удостоверение Приложение 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) по болничен лист Е20170504867, Е20171142014, Е20171363808, с данни относно правото на лицето на парично обезщетение. Периодите на временна неработоспособност, определени с болничните листове са съответно от 01.08.2017 г. до 14.09.2017 г. вкл. от 30.08.2017 г. до 10.10.2017 г. вкл., от 11.10.2017 г. до 13.12.2017 г. вкл. По реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване на М. Бухалова са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност по посочените болнични листове в общ размер на 2 837,44 лева.

От осигурителя Фаст сървисиз България ООД за жалбоподателката в ТП на НОИ София-град е представено Удостоверение Приложение 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО по болничен лист Е20170504866, Е20171142015, Е20171363807, с данни относно правото на лицето на парично обезщетение. Периодите на временна неработоспособност, определени с болничните листове са съответно от 01.08.2017 г. до 14.09.2017 г. вкл. от 30.08.2017 г. до 10.10.2017 г. вкл., от 11.10.2017 г. до 13.12.2017 г. Представено е и Удостоверение Приложение 10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО за периода от 14.12.2017 г. до 14.09.2018 г. вкл.; Както и удостоверени по образец Приложение 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО с данни относно правото на парични обезщетения по болнични листове Е20198190690 и Е20198217195. Периодите на временна неработоспособност, определени с болничните листове са съответно от 21.10.2019 г. до 03.11.2019 г. вкл. от 28.01.2020 г. до 10.02.2020 г. вкл.

В данните, подадени от Фаст сървисиз България ООД по реда на чл. 5, ал. 4 КСО за периода от месец 08.2017 г. до месец 08.2018 г. за лицето са отразени пълни месеци с право на парично обезщетение по реда на чл.48а от КСО; за месец 09.2018 г. - 9 дни с право на парично обезщетение по реда на чл.48а от КСО и 9 дни с право на парично обезщетение по реда на чл. 53 от КСО; за месец 10.2019 г. - 14 отработени дни и 6 дни с право на парично обезщетение по реда на чл. 45, ал. 1 от КСО; за месец 11.2019 г. - 20 отработени дни и 1 ден с право на парично обезщетение по реда на чл. 45, ал. 1 от КСО; за месец 01.2020 г. 18 отработени дни и 1 ден с право на парично обезщетение по реда на чл. 45, ал. 1 от КСО; за месец 02.2020 г. - 4 отработени дни и 13 дни с право на парично обезщетение по реда на чл. 45, ал. 1 от КСО.

След изчислението на паричното обезщетение за временна неработоспособност по реда на НПОПДОО. по болнични листове Е20170504866, Е20171142015, Е20171363807, Е20198190690 и Е20198217195 и по заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 от КСО за периода от 14.12.2017 г. до 14.09,2018 г. вкл. на М. Бухалова са изплатени парични обезщетения за 295 работни дни в размер на 24 068,77 лева. В дохода от който са определени паричните обезщетения, е включен и осигурителен доход за периода от месец 01.2016 г. до месец 08.2019 г. съгласно данни, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО чрез Хиликсир ЕООД.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че при правилно приложение на материалния закон и обосновано от доказателствата, директорът на ТП на НОИ София-град приема, че Разпореждане РВ-3-21-00855738 от 18.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководство на контрола по разходите на ДОО, е законосъобразно. Същото е издадено след проверка по реда на чл. 108 КСО, в хода на която е установено, че за периода от месец януари 2015 г. до месец декември 2020 г. дружеството осигурител не е внасяло дължимите осигурителни вноски по фондовете на ДОО, а за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2019 г. дружеството не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ, която да предполага наемане на лица по трудов договор за осъществяването й, а жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност при него и не е осигурено лице за същия период по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Въз основа на изложеното са издадени и влезли в сила предписания за заличаване на подадените от осигурителя Хиликсир ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 КСО за лицата, включително и по отношение на жалбоподателката. Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лице (отм.) при наличие на предвидените в същата разпоредба предпоставки неизпълнение на предписанията от адресата им в указания срок.

Развити са съображения, че заличаването на данните подадени от Хиликсир ЕООД за периода от 18.01.2016 г. до 30.08.2019 г., и на основание новите данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, са преизчислени изплатените парични обезщетения по болнични листове Е20170504866, Е20171142015, Е20171363807, Е20198190690 и Е20198217195 и по заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 КСО за периода 14.12.2017 г. до 14.09.2018 г. вкл., по данни представени от Фаст сървисиз България ООД, при което се установява, че дължимите парични обезщетения на жалбоподателката по посочените болнични листове и заявлението по чл. 50, ал. 1 КСО са в размер на 17 352,18 лева. Предвид горното, в съответствие с разпоредбите на КСО, съгласно които се определя правото, размера и срока на изплащаните обезщетения е изведено, че сумата в размер на 9 554,03 лева е неоснователно изплатена. Прието е наличието на хипотезата по чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, на което основание е разпоредено възстановяването й от оспорващата.

Върховният административен съд състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

При извършени проверки от контролни органи на ТП на НОИ - София-град по спазване на осигурителното законодателство е установено, че търговското дружество Хиликсир ЕООД е с едноличен собственик на капитала и управител на дружеството Х. Неделчев. За 2016 г. и 2017 г. няма данни за подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО, няма данни за обявени ГФО за периода 2015 г. и 2018 г. По данни от писмо вх. 1042 21 82#22.01.2020 г. от ТД на НАП София се установява, че дружеството няма регистрирани търговски обекти, а по така регистрираното фискално устройство са реализирани приходи само в периода месец 09.2016 г. месец 10.2016 г. Представляващият търговското дружество е декларирал, че не е назначавал лица по трудови правоотношения и не е изплащал заплати.

Релевираните от касатора оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. При извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя, страна в административното производство по издаване на задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО за спазване разпоредбите на ДОО са контролният орган и осигурителят и само последният е адресат на издадените от контролния орган задължителни предписания. Правото на защита на работника или служителя не е накърнено, а е налице друг регламентиран в закона ред.

Предвид неоспорените писмени доказателства, включително Констативен протокол КВ-5-21-0073697 от 18.03.2020 г., който е официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, обосновано административният съд е извел, че дружеството посочено за осигурител не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ за процесния период.

В Кодекса за социално осигуряване са разграничени съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. В съответствие с легалната дефиниция, установена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение.

При липсата на идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение, в процесния случай, съобразно доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, възникването на последното не е доказано.

С декларация от 23.07.2019 г. М. Бухалова е предоставила следните сведения по реда на чл.44-46 от АПК: седалище и адрес на управление на дружеството - гр. София, ул. Позитано; работно място -- ..нямам стационарен адрес"; данни за лицето, което представлява работодателя - .управител; длъжност търговски представител", размер на получаваното възнаграждение - 1000 лв., естество на извършваната работа - продажба-на кремове, хранителни добавки. Всички продукти ги продавах на физически лица. По-голямата част на роднини и приятели. Не съм работила с други лица". Видно от представените сведения, същите противоречат на събраните гласни доказателства. Показанията на свидетеля Р. Джерманов са обсъдени в съответствие със съдопроизводственото правило по чл.172 ГПК и с оглед на степента им на конкретност, относимост и правдоподобност, при съпоставка с другите доказателства, вкл. декларацията на Х. Неделчев, от първоинстанционния съд са изложени убедителни мотиви защо не се кредитират в светлината на застъпваната от жалбоподателката теза. Освен това предвид чл. 164, ал. 1, т. 2 и т. 6 ГПК правнозначимите факти относно обстоятелствата по чл. 10, ал. 1 и §1 т. 3 ДР на КСО не могат да се опровергават със свидетелски показания.

Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е представена и хипотезата, когато след изплащането на обезщетенията са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне правото, размера и срока за изплащане. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че в конкретния случай, предвид заличаването на данните по чл. 5, ал. 4 КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход на М. Бухалова за процесния период, подадени неоснователно от осигурителя Хиликсир ЕООД, са налице нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които имат значение за определяне на правото, размера и срока за изплащане на паричното обезщетение.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното Решение 1040-21-238 от 25.02.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-21-00855738 от 18.12.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София-град, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, с оглед разпоредените правни последици по чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за гледане на болен член от семейството и карантина, парично обезщетение за бременност и раждане, изплатено й за периода от 01.08.2017 г. до 10. 02.2020 г., в размер 9 554,03 лева.

Съдът намира за неоснователно искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, по следните въпроси:

1.Допускат ли чл. 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), принципът на правна сигурност и принципът на оправданите правни очаквания, изведени от чл. 6, §3 от Договора за Европейския съюз и доразвити от съдебната практика на Съда на Европейския съюз национална правна уредба, която приравнява липсата на търговска дейност на осигурителя дружеството работодател с липса на положен труд, след като са начислени осигурителни вноски, трудово възнаграждение е изплащано и са налице писмени и устни доказателства, че жалбоподателят е полагал труд?

1. Допускат ли чл. 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), принципът на правна сигурност и принципът на оправданите правни очаквания, изведени от чл. 6, §3 от Договора за Европейския съюз и доразвити от съдебната практика на Съда на Европейския съюз национална правна уредба, при която въз основа на административно производство, което се развива между държавен орган - Националния осигурителен институт, и осигурителя дружеството работодател, и в което жалбоподателят не участва, да се заличават данни за осигурителен и трудов стаж на жалбоподателя, и което административно производство се използва като доказателство в съдебно производство по обжалване на административен акт от жалбоподателя и развиващо се между жалбоподателя и Националния осигурителен институт за доказване на липса на положен труд от жалбоподателя?

1. Следва ли да се приеме за нарушение на залегналия в чл. 41, §2, б. а Хартата на основните права на Европейския съюз принцип на правото на всяко лице да бъде изслушано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него, фактът че в административното производство, което се развива между държавен орган Националния осигурителен институт, и осигурителя - дружеството работодател, и в което жалбоподателят не участва, да се заличат данни за осигурителен и трудов стаж на жалбоподателя, който факт безспорно има неблагоприятни последици за жалбоподателя?

Съгласно разпоредбата на чл. 628 от ГПК съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на нормата, както и на разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата от същото ще е неприлагане на противоречащата национално правна уредба по съответното дело.

В конкретната хипотеза не са налице предпоставките по чл. 629 ГПК, във вр. чл. 144 АПК за отправяне на преюдициално запитване, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнесе преюдициално относно валидността на общностните норми или относно тълкуването на тяхното съдържание - чл. 267 ДФЕС. Съобразявайки приложното поле на разпоредбата на чл. 267 ДФЕС, настоящият състав намира, че за правилното решаване на конкретния правен спор не е налице необходимост от сезиране на СЕС с искане за тълкуване на цитираните норми от правото на Европейския съюз, т. к. сочените от жалбоподателката разпоредби от Хартата на основните права на ЕС са достатъчно ясни и недвусмислени и не се нуждаят от тълкуване, за да бъде решен настоящия спор.

В това отношение следва да се съобрази, че приложното поле на Хартата спрямо дейността на държавите членки е определено в член 51, параграф 1 от същата, съгласно който разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза (решение от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson, C-617/10, EU:C:2013:105, т. 17).

От практиката на Съда следва, че понятието прилагане на правото на Съюза" по смисъла на член 51 от Хартата предполага съществуването на връзка между правния акт на Съюза и разглежданата национална мярка, надхвърляща сходството между разглежданите области или непрякото въздействие на една от областите върху другата (вж. в този смисъл решение от 6 март 2014 г., Siragusa, C-206/13, EU:C:2014:126, т. 24).

Тези съображения съответстват на съображенията, които са в основата на член 6, параграф 1 ДЕС, съгласно който разпоредбите на Хартата не разширяват по никакъв начин определените в Договорите области на компетентност на Съюза (решение от 8 май 2014 г., Pelckmans Turnhout, C-483/12, EU:C:2014:304, т. 21).

В акта за преюдициалното запитване несъмнено не се посочват изрично разпоредбите от правото на Съюза, които да са били прилагани посредством разглежданата в главното производство национална правна уредба. С дефинираните от жалбоподателката въпроси се цели недопустимо тълкуване на национални разпоредби и фактически въпроси, които са предмет на спора, а не норми от правото на ЕС, поради което настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по така формулираните въпроси.

Предвид изложеното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка М. Бухалова следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ София-град съдебни разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,