Решение № 2042 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5075/2017 г.

Решение № 2042 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5075/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано по касационна жалба на "Н. 22" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Витоша, ул. "Беловодски път", № 15-17, ет. ..., представлявано от Й. А. И., чрез адв. С. И., против Решение № 1486 от 9.03.2017 г., постановено по адм. д. № 7428/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/№ Р-22221715004434-091-001/17.02.2016 г., на органи по приходите при ТД на НАП С., в частта потвърдена с Решение № 738 от 9.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите - С. със законните последици. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в несъобразяване от страна на съда на изтичането на срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК и необосновани фактически изводи за недоказана реалност на процесните доставки на услуги при представяне на достатъчно доказателства за установяването на този факт с правно значение. Без основание съдът приел, че не са конкретизирани видът и обемът на процесните услуги и в изпълнение на кой договор са изпълнени. Неправилно съдът приел за неотносими приложените към РД и РА, цитирани в касационната жалба, писмени доказателства. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-С., чрез юрк. Горанов, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и взе предвид становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, а по съществото й съобрази следното: С оспорения пред АССГ РА на ревизираното дружество са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност, вследствие на доначислен ДДС за м. 12.2012 г. в размер на 521 082,41 лв. и непризнат данъчен кредит в размер на 6 331,66 лв. главница, ведно с начислените лихви за забава за данъчни периоди: м. 08.2012 г., м. 09.2012 г. и м. 12.2012 г. За да отхвърли изцяло жалбата, първоинстанционният съд е приел, че реалността на процесните доставки, с получател РЛ не е доказана, а доставката на 4 871,90, т. минерални торове на обща стойност 3 132 631,70 лв. е извършена на територията на България от данъчно-задълженото ревизирано лице, което е следвало да начисли ДДС. Относно отказания данъчен кредит по получени доставки на услуги: За данъчни периоди м. 08.2012 г. и м. 09.2012 г. органът по приходите е отказал право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6 331,66 лв., по фактури № 145/29.08.2012 г. и № 147/20.09.2012 г., с предмет "по договор за извършен демонтаж с Южен индустриален парк и тристранно споразумение" (л. 790 и л. 791 от преписката), сключени от "М. 91" ЕООД. Органите по приходите са определили лихви в общ размер на 2 044,66 лв. С административната преписка е представен договор от 30.07.2012 г., сключен между "Ю. и. п." АД, в качеството му на възложител и "М. 91" ЕООД, в качеството му на изпълнител, с който е уговорено премахване на монолитни бетонови сгради; премахване на основи, плочи и фундаменти, добиване на метал от бетонови съоръжения, премахване на всички подземни съоръжения до кота "-3" метра; заравняване със земна маса на площадката / обратен насип, изпълнен само със земната маса; добиване на фракции от бетон, извличане на метални отпадъци и заравняване на терени, демонтиране на машини, съоръжения, подземни и надземни трасета в имот, собственост на възложителят, както и извличане на металните от неметалните отпадъци, обработка и сортиране и предаване натоварени на камиони на посочено от възложителя място. Съгласно чл. 2 от договора премахването на сградите и добивът на метални отпадъци се осъществява с техника, горива, консумативи и работници на изпълнителя. Между страните по договора е уговорено възнаграждението да се определя на база предадени метални отпадъци, определени в договора по вид и цена (чл. 4). Предвидено е отчитането на извършените работи да се извършва месечно, чрез двустранно подписани протоколи за установяване на вида, количеството и качеството на предадената скрап и останалите извършени работи. (л. 510 от преписката). Между страните е подписан протокол за въвод на работна площадка - Завод за стоманени тръби от 30.07.2012 г. (л. 515 от преписката). На 8.08.2012 г. е сключено тристранно споразумение за заместване на страна, с което РЛ замества възложителя по сключения договор. Заместителят, в качеството си на търговски представител на възложителя, е упълномощен да се разпорежда с имуществото на "Ю. и. п." АД в рамките на договора. Съгласно т. 3 от споразумението, след приключване на възложената работа, но не по-рано от 31.12.2013 г., възложителят и заместителят уреждат отношенията помежду си чрез отчетна сделка, без участието на изпълнителя (л. 509 от преписката). В хода на ревизионното производство от органите по приходите е установено, че от представените хронологични регистри на сметка 503 "банка" е видно извършване на частични преводи. При справка в информационните масиви на НАП е установено, че фактурите - предмет на проверката - са включени в отчетните регистри - дневник за продажбите, водени от "М. 91" ЕООД, като за периода на издаване на фактурите са били налице данни за две наети лица по трудово правоотношение. При пълното процесуално бездействие на жалбоподателя в първоинстанционния процес, административният съд обосновано е споделил изводите на органите по приходите за липса на документи, от които да е видно, че са налице реални доставки по издадените на жалбоподателя фактури за услуги. Не са представени никакви доказателства за изпълнение на някоя от услугите, описани в договора от 30.07.2012 г. Не е установено към момента на подписването на тристранното споразумение каква част от услугите са изпълнени и отчетени към първоначалния възложител. В договора е предвидена изрична клауза отчитането на извършените работи да се извършва месечно, чрез двустранно подписани протоколи за установяване на вида, количеството и качеството на предадената скрап и останалите извършени работи, но такива по делото не са представени. Обосновано съдът е приел, че липсват доказателства за вида и обема на услугите, които са фактурирани на жалбоподателя, тъй като не са представени документи, от които да е видно, че е извършвана някаква отчетност, така както е предвидено в договора. В тази връзка, не е ясно и как е формирана цената по процесните фактури с оглед обстоятелството, че същата се определя на база извършена работа и количеството предадени метални отпадъци/бетонови фракции и е различна за всяка от тях. Относно начисления ДДС за извършените облагаеми доставки. С РА на жалбоподателя е определено допълнително задължение за ДДС в размер на 579 224,31 лв. и лихви - 182 027,15 лв. за данъчен период м. 12.2012 г. в резултат на корекция на ползван данъчен кредит в хипотезата на липса на стоки - чл. 79, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 79, ал. 4 от същия закон. С Решението си ДД "ОДОП" е изменил основанието за облагане, като е приел, че данък следва да се начисли, но на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС и чл. 67, ал. 2 от същия закон, тъй като от представените доказателства се установява, че е налице доставка на минерални торове в количества и по цени, посочени в сключения договор за продажба, а стоката е предадена в наето от жалбоподателя складово помещение, поради което доставката е с място на изпълнение на територията на България и същата е облагаема със ставка на данъка 20 %. Определен е нов размер на задължението, възлизащ на 522 105,28 лв., определен в диспозитива на решението - 521 082,41 лв., ведно със съответните лихви. Във връзка с разглежданата доставка е издадена фактура № 3-15/28.12.2012 г. на "P. E." GmbH - Швейцария с предмет "4 871,90, т. минерални торове" на обща стойност 3 132 631,70 лв. По делото е представен договор за покупко-продажба от 23.12.2012 г. (л. 28 от преписката), с който РЛ, в качеството на продавач се задължава да прехвърли на посоченото юридическо лице, в качеството на купувач 4 871.900, т. минерални торове на стойност 3 132 631,70 лв. Съгласно т. 2 от договора продавачът прехвърля собствеността върху стоката в склада на продавача, като същата остава на отговорно пазене до окончателното плащане на цената, за което се подписва протокол за отговорно пазене. В изпълнение на договореното е съставен двустранно подписан протокол за отговорно пазене с дата 28.12.2012 г. и посочен собственик на стоките швейцарското дружество (л. 30 от преписката). За удостоверяване на обстоятелството, че жалбоподателят е разполагал със стоките е представен тристранен протокол за отговорно пазене от 5.11.2012 г. (л. 31 от преписката), между "К." ЕООД, в качеството на първи съхранител, РЛ, в качеството на собственик и "Ю. И. п." АД, в качеството на втори съхранител. Протоколът документира предаване от първия на втория съхранител стоки - собственост на РЛ, а именно смесени торове 4 871.900, т. Приобщен е и договор 1.11.2012 г. (л. 32 от преписката), съгласно който РЛ е получило правото да ползва бивш завод за стоманени тръби гр. С., собственост на "Ю. И. п." АД, като склад за съхранение на смесени торове при цена от 0,30 лв. за метричен тон. Обосновано на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че е доказано изпълнението на облагаема доставка на торове на територията на страната от данъчно-задълженото ревизирано лице, за която не е начислен дължим ДДС. Доказано е предаването на родово-определената стока, оставена на отговорно пазене от купувача на продавача /съгласно представен Протокол от 28.12.2012 г./ в ползван от последния склад, след прехвърлянето на правото на собственост на територията на страната. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗДДС, място на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. Предвид изложеното, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъди 7 804,14 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение