Решение № 7801 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7922/2017 г.

Решение № 7801 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7922/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. З. С., от гр. К. против решение № 69/22.05.2017 г. по дам. дело № 64/2017 г. на Административен съд - К.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 5, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО) (в редакцията му в сила от 01.01.2014 г.) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - К. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 69/22.05.2017 г. по дам. дело № 64/2017 г. Административен съд - К. е отхвърлил жалбата на А. З. С., от гр. К. срещу решение № ПО - 2153 - 08 - 17/22.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ - К. и потвърденото с него разпореждане № 2140 - 08 - 333/04.11.2016 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - К.. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Анализирайки фактите по спора е достигнал до извода, че след отпуснатата на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО не са налице основания за получаване на добавка по § 5, ал. 3 ПЗР на КСО, тъй като придобития към момента на отпускането й учителски стаж е по-малък от 25 години и 8 месеца. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № 1147/21.04.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - К. на жалбоподателката е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.04.2015 г. в минимален размер. С разпореждане № 1204/28.05.2015 г. на ръководител "ПО" пенсията е определена в действителен размер. Зачетен й е общ осигурителен стаж в размер на 39 години, 03 месеца и 00 дни, положен до началната дата на пенсията, от които 24 години, 09 месеца и 19 дни учителски стаж. С молба вх. № 1023 - 08 - 15/01.10.2015 г. А. С. е поискала да й бъде преизчислен трудовия педагогически стаж във връзка с отпускане на добавка от УПФ съгласно § 5, ал. 1 ПЗР на КСО на която е получила отказ от органите на ТП на НОИ, които са й указали, че придобития след пенсионирането такъв е ирелевантен за заявеното искане, а за наличния до датата на пенсиониране не са налице неточности. Със заявление вх. № 1019 - 08 - 599/25.08.2016 г. жалбоподателката е поискала отпускане на добавка по § 5 от ПЗР на КСО (в редакцията от 01.01.2014 г.) С разпореждане № 2140 - 08 - 333/04.11.2016 г. ръководител "ПО" при ТП на НОИ - К. е отказал отпускане на исканата добавка с мотиви, че заявителката не е придобила право на пенсия по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО и за нея не е налице едно от кумулативно изискуемите основания - учителски стаж от 25 години и 8 месеца. Със същите мотиви директорът на ТП на НОИ е потвърдил разпореждането. Съдът е достигнал до обосновани изводи, досежно компетентността на пенсионните органи, участвали в пенсионното производство и изводите му досежно валидността на оспорените актове са правилни. Обосновано са отклонени като неоснователни и твърденията на жалбоподателката за липса на конкретно изложени фактически основания от директора на ТП на НОИ във връзка със спорния между страните въпрос. Съгласно § 5, ал. 1 ПЗР на КСО (актуална редакция за спора) до 31.12.2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст 3 години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 КСО и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Правото на добавка от Учителския пенсионен фонд възниква за лицата, които са се пенсионирали по общия ред при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, което условие е налично за жалбоподателката, но които в същото време отговарят и на условията за ранно пенсиониране по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО, а именно да притежават минимално изискуем учителски стаж, което условие към датата на пенсиониране не е налично за жалбоподателката. Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер на 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване правото на пенсия по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО. Обстоятелството, че изискуемият учителски стаж е придобит след датата на пенсиониране е ирелевантно за отпускането на добавката. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя изводите на Административния съд - К., че необжалваните актове на пенсионните органи не могат да бъдат контролирани в рамките на инцидентния съдебен контрол за валидност. Настъпилата необжалваемост е преклудирала правото на страната да иска пряк съдебен контрол досежно пороци, обуславящи тяхната унищожаемост. Независимо от тези различия досежно процесуалните правомощия на съдилищата същите не оказват влияние върху крайните изводи на първоинстанционния съд по разгледания правен спор, тъй като настоящата инстанция не констатира основания за нищожност на влезлите в сила актове на пенсионните органи, с които е била отпусната пенсията на А. З. С.. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение