Решение № 123 от 10.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 222/2012 г.

Решение № 123 от 10.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 222/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по искането на осъдения Р. М. И. за възобновяване на въззивно нохд № 374/2011 г. на Бургаския окръжен съд и отмяна на присъда № 300/12.07.2011 г. на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поддържа се, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, за да бъдат отстранени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения, че при постановяване на присъдата не са допуснати посочените нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Бургаският окръжен съд с оспорената присъда по нохд № 374/2011 г. признал подсъдимия Р. М. И. за виновен в това, че на 28.06.2009 г.: при условията на продължавано престъпление, опасен рецидив и чрез използване на специален начин извършил кражба на имущество от владението на свидетелите Т., Д. и Р. на обща стойност 536,80 лева. На основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" вр. чл. 54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода; при условията на продължавано престъпление използвал платежен инструмент без съгласието на титуляра св. Т. и изтеглил сума в размер на 40 лева като деянието не съставлява по-тежко престъпление. На основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 80 лева. Приложил чл. 23 НК като наложил на подсъдимия едно общо наказание - най-тежкото от определените - три години лишаване от свобода, за изпълнението на което определил първоначален строг режим в затвор и присъединил наказанието глоба в размер на 80 лева. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Присъдата е вляла в сила и не е проверявана по касационен ред, поради което искането е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Основанието за този извод следва от проверката на поддържаните конкретни доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели според осъдения до неправилното му осъждане. Не се подкрепя от фактическа страна възражението, че не е знаел за делото, защото досъдебното производство е проведено без негово участие. От данните по ДП № 14-774/2009 г. по описа на РУ на МВР, гр. Несебър е видно, че с постановление от 15.02.2011 г. /л. 74 - 75/ осъденият е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК и по чл. 249, ал. 1 НК и му е взета мярка за неотклонение "подписка". Обвинението е фактически и юридически формулирано по ясен начин и на основание установените въз основа на събраните доказателствени средства фактически обстоятелства. Осъденият в процесуалното си качество на обвиняем се е подписал лично при предявяването му. Това е направено в присъствието на назначеният му за служебен защитник адвокат Д. Г., удостоверено и с неговия подпис. Проведен е и разпит, на който е заявил, че разбира обвинението и че е съгласен да го защитава този адвокат, както и че не желае да дава други обяснения. Това становище е удостоверил със саморъчния си подпис и не е направил никакви възражения, каквато възможност е имал, тъй като вече са му били разяснени процесуалните права. Неоснователно е възражението, че не му е разяснено правото за разглеждане на делото при условията на съкратено съдебно следствие по глава двадесет и седма НПК. Видно от съдържанието на посочения по-горе протокол /л. 77 - 78 ДП/ има изрично заявено от него желание делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. В първото съдебно заседание на 26.04.2011 г. по образуваното в първоинстанционния съд наказателно дело му е предоставено правото да изрази становището си по въпроса за даване ход на делото. При упражняването му е заявил, че се отказва от изявлението си на досъдебното производство за провеждане на съкратено съдебно следствие, че желае делото да се проведе по общия ред с разпит на свидетелите и вещите лица. Това е било и основанието делото да се отложи и да се насрочи за друго съдебно заседание за провеждане на съдебно следствие. От изложеното следва, че няма допуснато процесуално нарушение от предвидените в НПК. В искането се поддържа, че неправилно обвинението за извършените престъпления е повдигнато само на него, след като е бил заедно със свидетелите Й. Д. и Г. А. От приетата за установена фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол, следва, че макар и тримата да са били заедно, проникването в обитаваната от свидетелките хотелска стая, кражбата на имуществото и използването на два пъти на чуждата кредитна карта за изтегляне на сумата 40 лева е дейност, осъществена единствено от подсъдимия. В този смисъл са не само показанията на двамата свидетели, но и непротиворечивите му обяснения. Съдът подробно ги е обсъдил, анализирал и правилно оценил. Направил е верен извод за конкретното обективирано поведение и законосъобразността на квалификацията на деянията. Само на твърденията на подсъдимия в искането, че и другите две лица са участвали в престъпленията, не може да се постанови осъдителна присъда. Не са установени доказателства за участие в изпълнителното деяние на двамата или на някой от посочените свидетели нито в обясненията на подсъдимия, нито в други доказателствени средства от събраните по предвидения процесуален ред. Няма допуснато нарушение и искането за отмяна по изложените съображения е неоснователно. Съдът е направил верен извод и за датата на извършване на престъпленията. Той е основан на показанията на всички разпитани по делото свидетели, на писмените доказателствени средства, на заключението на вещото лице, изследвало видеозаписа, направен на предназначената за запис касета, който е от 28.06.2009 г. - в 5.09.39 ч, 5.10.10 ч и 5.10.39 ч, и на който за лице, извършило тегленето от банкомата съгласно установените признаци, е конкретизиран подсъдимия Р. И. За поведението му на инкриминираната дата са и подробните му обяснения, дадени по негово искане в съдебното заседание на 12.07.2011 г. /л. 63 - 67/. Затова и възражението за допуснато нарушение е неоснователно. В искането се съдържа описание на историята на изтърпяването на наказания по други, различни от оспорената присъди. Възраженията за допуснати нарушения при последователността на изпълнението им или по размера на наказанията и тяхната незаконосъобразност не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Ако са налице основания за образуване на съвкупности и за приложение на чл. 23 - 27 НК, осъденият или компетентният прокурор биха могли да сезират с искане за произнасяне съответния съд. Предвид изложеното, че при постановяване на осъдителната присъда не са допуснати нарушения, които да са основания от предвидените в чл. 348, ал. 1 НПК за отмяна по реда на възобновяването й, искането следва да бъде оставено без уважение. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение