Решение № 2780 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9996/2010 г.

Решение № 2780 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9996/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Тандем Инвест" ООД - гр. Чепеларе, чрез процесуален представител адв. Калина Джунджулова срещу Решение № 700 от 13.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1823/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В жалбата са обстоятелствено са наведени касационни оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необоснования отказ на съда да спре съдебното производство по адм. дело № 1823/2009 г. до приключване на преюдициално административно производство при органа по приходите във връзка с данъчна ревизия на доставчика по процесни фактури - предмет на протеклото производство. Иска се отмяна на решението и връщане на първоинстанционния съд с указания за спиране на съдебното производство по изложените съображения в първата инстанция. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. Пловдив не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По оспорване от "Тандем Инвест" ООД - гр. Чепеларе, предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на Ревизионен акт № 210900136 от 28.07.2009 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Смолян, потвърден с Решение № 629/16.09.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който акт на жалбоподателя не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 67 372.19 лв., като са начислени лихви за забава. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че за жалбоподателя не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и за него не е възникнало правото да приспада данъка за стоките, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС лице му е фактурирал, тъй като липсват категорични доказателства, че стоките са му доставени, каквито са изискванията на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Във връзка с това съдът е съобразил, че съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения § 2 от ДОПК във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, и от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следваше да докаже реалността на извършените доставки при доставчика, въпреки указанията на съда от 15.01.2010 г., от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да оборват направените констатации с ревизионния акт, при което се налага извод, че липсата на доставка на стока предопределя невъзможността, както за данъчно събитие, така и за определяне датата на възникване на такова. Изводите на първоинстанционния съд са постановени при правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право и изцяло се споделят от настоящата инстанция при извършената служебно проверка за съответствие на решението с материалния закон. Понастоящем единственото наведено касационно оплакване е за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необоснован отказ на съда да спре съдебното производство по адм. дело № 1823/2009 г. до приключване на преюдициално административно производство при органа по приходите във връзка с данъчна ревизия на ЕТ "Асен Михайлов" - доставчик по процесни фактури - предмет на протеклото производство. Оплакването е неоснователно: За жалбоподателя е съществувала възможност да поиска на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК спиране на административното производство, но очевидно не се е възползвал своевременно от нея, поради което изводът на първоинстанционния съд, че не са налице процесуално-правни предпоставки за спиране на съдебното производство на посочените от жалбоподателя основания - преюдициален административен спор, е правилен и следва да бъде споделен, при което не се установява визираното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 208, т. 3 от АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на съдебният акт като волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само, ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на съда. Спазването на правилата на съдебното производство се разглеждат и в контекста на провеждания контрол по чл. 168 АПК на изисквания по чл. 146 АПК за законосъобразност на административния (в частност ревизионен) акт. Съблюдаването на съдебно-производствените правила има за цел изясняване от съда на значимите за случая факти и обстоятелствата, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на ревизионния акт като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на ЗДДС, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, посочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо за съда не са били налице процесуални пречки да разгледа спора по същество и в резултат на правилно разпределената доказателствена тежест и въз основа на представените от страните доказателства да изгради правилните си правни си изводи. При неоснователността на касационните оплаквания решението като правилно, валидно и допустимо следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо А отделение,