Решение № 15115 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10660/2009 г.

Решение № 15115 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10660/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на директора на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) срещу решение № 105 от 19.06.2009 год., постановено по преписка № 214/2007 год. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че с действия и бездействия е осъществил неблагоприятно третиране спрямо Рамадан Ахмедов Караюсеинов, с което е засегнал негови права и законни интереси по чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ), в нарушение на изискването по чл. 6 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) и му е наложена глоба в размер на 250 лв. С оспореното решение му е наложена и глоба в размер на 500 лв. поради непредставяне на искана от административния орган информация. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на решението поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Иска отмяна на оспореното решение. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендират се разноски. Заинтересованите страни Пенка Иванова Стоянова, Рамадан Ахмедов Карахюсеинов и директорът на Регионален център по здравеопазване - Пловдив не изразяват становища. Заинтересованата страна директорът на РУ "Социално осигуряване" - Пловдив оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено становище. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалбата на Рамадан Ахмедов Карахюсеинов от гр. Асеновград с оплаквания за проявено към него дискриминационно отношение по признак "лично положение" и "увреждане" от страна на компетентните органи по установяване на неговото трайно увреждане на здравето и определяне на група инвалидност. Молителят навежда твърдения за дискриминация от страна на НЕЛК, тъй като обжалваното от него експертно решение № 0845 от 21.08.2006 год. не е изпратено навреме от административния орган до компетентния съд. Според Карахюсеинов, едва след изпратен сигнал до Президентството на РБългария, преписката е придвижена от страна на НЕЛК. В производството пред Комисията директорът на НЕЛК е конституиран като ответна страна. С писмо изх. № 12-00-71 от 5.12.2008 год. на същия е дадена възможност да изрази становище по оплакванията в жалбата, като му е указано, че има задължение да представя на КЗД исканите сведения и документи в качеството му на държавен орган. Ответникът не е ангажирал доказателства по преписката. С оспореното решение Комисията за защита от дискриминация е изложила подробно фактите и обстоятелствата във връзка с издаденото експертно решение № 845 от 21.08.2006 год., хронологически е проследила действията във връзка с оспорване на това решение по административен и съдебен ред, поради което не следва да се излагат повторно от съда. Правилно е приела, че тези отношения са извън нейната компетентност. Специфичните обществени отношения във връзка с установените заболявания на молителя, определянето на групата инвалидност и изплащането на дължимите месечни обезщетения се регулират от специалния Кодекс за обществено осигуряване (КСО), който предвижда и специален ред за защита. Предмет на настоящия съдебен контрол за законосъобразност са изводите на КЗД за установено неравно третиране спрямо Карахюсеинов от страна на жалбоподателя, предвид забавеното действие по изпращане на преписката във връзка с оспореното експертно решение на съда. В тази връзка Комисията е приела, че жалбоподателят с поведението си е нарушил разпоредбата на чл. 6 от ЗЗДискр. Според ответника по жалбата, този извод се налага от твърденията на лицето, които не са оборени с надлежни доказателства от директора на НЕЛК. Комисията е приела в изводите си, че приложеното писмо от 3.12.2007 год., подписано от директора на НЕЛК, адресирано до съда и "с копие до Президента на РБългария" е достатъчно доказателство, което да обоснове извод за дискриминационно отношение спрямо Карахюсеинов. Преписката до съда по жалбата на последния била изпратена едва след сигнал до Президентството. С този мотив и поради това, че директорът на НЕЛК в качеството си на ответна страна не е провел обратно доказване, Комисията е приела за установено, че жалбоподателят е допуснал с действие и бездействие неравно третиране спрямо лицето по признак "обществено положение". Решението е незаконосъобразно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и не е съобразено с целта на закона. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на специалния Закон за защита от дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице, а е необходимо да се докаже във всеки конкретен случай, че това неблагоприятно третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като бъде установена и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него по някой от признаците по чл. 4. В случая не е установено по никакъв начин дали е налице забавено действие точно от директора на НЕЛК или на служител от администрацията. Бездействието на администрацията поначало съставлява закононарушение, но в случая не е доказано по никакъв начин, че то е насочено именно към Карахюсеинов и че това бездействие е упражнено с цел неравно третиране на това лице по приетия от КЗД признак "обществено положение". Липсват каквито и да са мотиви на органа в тази насока. Административният орган има вменено му със закон задължение да комплектова и изпрати съответната преписка по постъпила жалба срещу негов акт в съда. Защитата се реализира по предвиден в закона процесуален ред и след изпълнение на предвидените условия и предпоставки. Установената в чл. 6 от ЗЗДискр. забрана е забрана за дискриминационни действия, които обаче подлежат на доказване във всеки конкретен случай. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в тежест на страната, която твърди, че е потърпевша от дискриминационно третиране, е да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице такова. Задължение на сезирания орган е да осигури пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, за което разполага с широк кръг от правомощия. В производството пред Комисията молителят Рамадан Карахюсеинов е навел твърдения за дискриминационно отношение от страна на жалбоподателя по приетия от Комисията признак "обществено положение", които не се подкрепят от нито едно доказателство по преписката. Приложеното писмо от директора на НЕЛК с копие до Президентството е индикация за кореспонденция с президентската администрация по случая. Но въз основа на него Комисията е изградила хипотетичния извод, че е налице неравно третиране, тъй като жалбоподателят дълго време е игнорирал законното право на Карахюсеинов. Изводът на КЗД, че директорът на НЕЛК е мотивирал действията си (изпращането на преписката по жалбата в съответния съд) единствено с общественото положение на контактуващите с него личности, е несъстоятелен и не съответства на смисъла на правната норма на чл. 4 от ЗЗДискр. и предвидените в чл. 2 от този закон специфични цели. Не всяко действие представлява проява на дискриминация и може да бъде квалифицирано като нарушение на забранителната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. За да бъде определено като акт на неравно третиране, следва да се установят обективните и субективни предели на въздействие спрямо молителя. В разглеждания случай молителят носи тежестта да докаже фактите, от които твърди осъществено спрямо него неравно третиране от страна на жалбоподателя, а жалбоподателя - тяхната липса. Процесуално право на директора на НЕЛК като страна в производството пред КЗД е да участва в събирането на доказателства в защита на своя теза. Комисията за защита от дискриминация е достигнала до незаконосъобразен извод, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗЗДискр. Видно от приложеното писмо до този орган, в него само е вписано задължението да представя доказателства при поискване. На жалбоподателя не са изискани никакви конкретни документи или конкретна информация по случая. Директорът на НЕЛК не е трета неучастваща страна в административното производство, а е конституирана като ответник по преписката. Като е приела, че жалбоподателят е допуснал неравенство в третирането на Рамадан Карахюсеинов, както и че е нарушил разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗЗДискр., Комисията за защита от дискриминация е постановила незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. Предвид изхода на правния спор разноски в полза на ответника не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд