Решение № 1295 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6517/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Фон Голденбург ЕООД, чрез адв. Х. Райчева като процесуален представител, против Решение 1996 от 29.02.2024 г., постановено по адм. дело 1956/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Сочат се основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и поради необоснованост. Оспорва се компетентността на кмета на община Родопи като издател на процесната заповед с твърдения, че строежът предмет на премахване, е от трета категория. Отричат се като недоказани предпоставките по чл.225, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за произнасяне по съществото на спора за уважаване на предявената жалба или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски. Ответната страна кметът на Община Родопи, чрез пълномощника си по делото адв. З. Недева, представя писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба. Моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е заповед 942 от 08.06.2023 г. на кмета на община Родопи, с която на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, е наредено на Фон Голденбург ЕООД да премахне незаконен строеж: Предприятие за производство на биологичен сайдер и други ферментирали напитки от биологични плодове с прилежащи дегустационна зала, складови помещения и административни офиси, в частта за етаж на кота +9,00м, със застроена площ 816,21 кв.м; на кота +12,00м за изпълнените стоманобетонни колони и шайби с височина 2,80м, кофраж, подпрян с метални подпори за изграждане на стоманобетонна плоча на кота +15,00м, изграден в УПИ 18.1386-производствена, обществено-обслужваща и търговска дейност, масив 18, местност Живака, землище на [населено място]. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод, че строежът, предмет на оспорената заповед е надлежно индивидуализиран в същата и правилно квалифициран като такъв от четвърта категория, извършен е без изискващите се строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и подлежи на премахване. Излага съображения за неприложимост на режимите за търпимост по §16, ал.1-3 и §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ, с оглед доказателствата за извършване на процесното строителство през 2021 г. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, включително на заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са и е даден отговор на доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. В хода на съдебното производство са установени фактите, свързани с местонахождението, размерите, характеристиките на строежа и обстоятелството, че е извършен без строителни книжа. Изслушано е заключение на вещи лица по спорните въпроси, чиито констатации съвпадат с основните факти, установени в хода на административното производство и отразени в констативния акт и оспорената заповед. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за процесуални нарушения, допуснати от административния съд, за който се твърди, че е прел заключение на СТЕ, което не е подписано от едното от двете вещи лица. Верността на горните доводи се опровергава от извършената проверка на експертното заключение, което съдържа подписите на изготвилите го вещи лица. Действително, приложеният от касатора екземпляр от същото е без един подпис, но приетият като доказателство по делото екземпляр е надлежно подписан. От друга страна, при изслушването на експертите в съдебното заседание на 06.02.2024 г., е присъствал пълномощник на дружеството-жалбоподател, който не е направил възражения в горния смисъл, а единствено е заявил, че оспорва заключението. Последното е преценено от съда в съответствие с правилото на чл. 202 ГПК, приложимо по препращане с чл.144 АПК, т.е. заедно с другите доказателства по делото, с преценката на които и на относимите за спора факти, е обоснован отказът за назначаване на повторна или допълнителна експертиза поради отсъствие на предпоставките по чл.201 ГПК. Както правилно е приел съдът, висящите процедури по изменение на ПУП-ПРЗ за територията на имота са без значение за правния спор. Изводът е, че в първоинстанционното производство не са допуснати сочените от касатора нарушения на процесуалните правила. Неоснователно е и наведеното касационно основание по чл.209, т.3, изр. първо АПК нарушение на материалния закон. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Оспореният административен акт е проверен от съда на всички основания по чл.146, т.1-5 АПК, а констатациите за законосъобразност на същия са обосновани от събраните доказателства и са съответни на приложимите нормативни разпоредби. Правилни са изводите, че процесната заповед е издадена от компетентен орган. В производството по чл.225а ЗУТ законността и категорията на строежа подлежат на самостоятелна преценка от административния орган, която се основава на вида и параметрите на фактически изградения обект. Правилно в заповедта строежът е определен като принадлежащ към IV-та категория по чл. 137, ал. 1, т. 4, б. б ЗУТ и чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, която квалификация е възприета от първостепенния съд. Критерии по разпоредбите са вида, предназначението и характеристиките на строежа, вкл. разгънатата застроена площ, а в случая е видно, че се касае за сграда - предприятие за производство на напитки от биологични плодове с прилежащи дегустационна зала, складови помещения и административни офиси, която е с разгъната застроена площ от 3 311,07кв.м. Фактически установявания в горния смисъл се съдържат в приложените по делото строителни книжа - разрешение за строеж 25/17.01.2019г. и одобрен технически проект от 15.05.2018г., заповед 42/20.04.2021 г. за промяна по време на строителство, всички на главния архитект на община Родопи, издадени за обект от ІV категория. Идентични са данните и в констативен акт 2/18.01.2023г., който като документ съставен от длъжностни лица в кръга на службата им по установените форма и ред, представлява официален документ и се ползва с материална доказателствена сила съгласно чл. 179 ГПК, която не е оборена от жалбоподателя. Тезата на оспорващото дружество е, че процесният стоеж е ІІІ категория по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. в и г ЗУТ, тъй като съществува функционална свързаност между всички построени сгради в имота, поради което е налице един строеж със РЗП от 6 486,05 кв.м., т.е. над 5000 кв.м., която е предвидена като горна граница за ІV категория строежи. Изложените доводи са неоснователни, а приложената в тяхна подкрепа съдебна практика е неотносима за спора по делото. В последната е обсъждана функционалната свързаност между отделни сгради, но в аспекта на основанията и надлежните актовете за разрешаване на строителството при промяна на инвестиционните намерения в хипотезите на съществени и несъществени отклонения от одобрен инвестиционен проект по чл.154, ал.1-ал.6 ЗУТ, какъвто не е настоящият случай. Обратно, от събраните по делото доказателства е видно, че наред с цитираното по-горе разрешение за строеж, по искане на жалбоподателя е издадено и разрешение за строеж 318/19.07.2021 г. за Нов корпус 2 за разширение на предприятието- обект от ІV категория, като в имота са реализирани два строежа Корпус 1 и Корпус 2. За същите са издадени отделни строителни разрешения и съпътстващите ги инвестиционни проекти за строителство в различни времеви периоди, поради което не може да се приеме, че представляват една сграда с обща РЗП повече от 5000 кв.м. Противно на поддържаното от касатора, наличието на функционална свързаност между двата корпуса, установена от вещите лица по делото, само по себе си не променя характеристиките им като самостоятелни строежи, респ. не влияе върху показателя за разгъната застроена площ, който се определя поотделно за всяка от сградите, а не сумарно, както се претендира в касационната жалба. Ето защо, неоснователни са възраженията за по-висока категория на строежа и съответно за некомпетентност на органа, издал оспорената заповед. Като последица от категорията на строежа, кметът на общината е бил компетентен да разпореди премахването му, а процесната заповед като издадена от компетентния орган, предвиден в нормата на чл.225а, ал.1 ЗУТ, е валиден административен акт, както правилно е приел административният съд. Обосновани от доказателствата и съответни на приложимия закон са и изводите в оспореното решение за осъществени материално-правни предпоставки за премахване на строежа-предмет на издадената заповед. Фактическите установявания в административното производство, чиято достоверност е потвърдена със заключението на вещите лица, сочат на строително-монтажни работи, с които е осъществен строеж, различен от строежа, одобрен с РС 25/17.01.2019г. и заповед 42/20.04.2021 г. Според горните строителни книжа, обектът включва едно подземно ниво на кота -3,75м., три надземни нива на кота 0,00м., +3,00м., +6,00м., покривна плоча на кота +9,00м. с борд на покрива +9,75м. Реализирано е строителство на един сутерен на кота -3,75м. и 4 надземни етажа над кота 0,00м., съответно на коти +3,00м., +6,00м., +9,00м. и + 12,00м., а над стоманобетоновата плоча на кота +12,00м. се изпълнени колони, греди и шайби с височина 2,80м. и кофраж, подпрян с метални опори за изграждане на стоманобетонова плоча на кота +15,00м., част от която е изградена. При тези констатации, несъответствието с проекта е в обемно, архитектурно и конструктивно отношение. По същество, извън частта от строежа, която изрично е изключена от разпоредения за премахване обект поради тъждеството й с разрешителното, е изпълнен нов строеж. За него на общо основание е било дължимо строително разрешение по чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 ЗУТ, а отсъствието му квалифицира строежа като незаконен по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Извън горното, органът сочи и основанието по чл.225, ал.2, т.1 ЗУТ за незаконност на процесния строеж, правилността на което е надлежно установена със събраните по делото доказателства. Видно е, че според действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед 447/30.04.2018г. на кмета на община Родопи, е предвидено застрояване с височина до 12,00м., което е надвишено в случая с изпълнени над плочата на кота +12,00м., колони, греди, шайби и кофраж, съотв. с частично изградената плоча на кота +15,00м. От изложено следва, че процесният строеж несъответства на предвижданията на действащия ПУП, т.е. същият е незаконен в хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 ЗУТ. Цитираната в жалбата скица-виза 119/15.05.2018г., издадена на осн. чл.140, ал.2 ЗУТ, е копие от действащия ПУП-ПРЗ, т.е. допустимите параметри за застрояване в имота са идентични с тези по плана, като същите са нарушени с реализираното строителство. Доказателствата за висяща процедура за изменение на ПУП-ПРЗ, инициирана от оспорващото дружество, са ирелевантни за законосъобразността на процесната заповед, както правилно е приел административния съд, отхвърляйки като неоснователни доводите на жалбоподателя в тази им част. Тук е мястото да се посочи, че доказателствата за това, че строежът нарушава предвижданията на действащия ПУП, опровергава защитната теза на касатора за приложимост на основанието по чл. 224, ал.1, т.2 ЗУТ за спиране на строежа, но не и за премахване на същия. Противно на поддържаното в касационната жалба, строежът е извършен в нарушение на предвижданията на ПУП, т.е. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект и заповедта за премахването му е законосъобразна. Освен, че в случая органът не е обсъждал основанието по чл.225, ал.2, т.3 ЗУТ, което не е посочено в процесната заповед, но и не са налице предпоставките по чл.154, ал.2, т.5-8 ЗУТ за прилагане разпоредбата на чл.224, ал.1, т.2 ЗУТ. За пълнота на изложението и в отговор на доводите на касатора, следва да се посочи, че ограничаването на хипотезите на незаконност на строеж при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект до тези по чл.154, ал.2, т.1-4 ЗУТ вр. с чл.225, ал.2, т.3 ЗУТ, не аргументира извода, че в случаите на отклонения по чл.154, ал.2, т.5-8 ЗУТ, строежът не подлежи на премахване като незаконен. При тях също е необходим одобрен инвестиционен проект и отразяване на измененията със заповед за допълване на разрешението за строеж /арг. ал.5 и 6 на чл.154 ЗУТ/, чиято липса отново би породила основанието да се нареди премахването на строежа по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Безспорният факт, че се касае за нов строеж, реализиран след 2021 г., изключва неговата търпимост по смисъла на § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което същият подлежи на премахване. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за нарушаване с издадената заповед на принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 АПК. В правомощията на органите по контрол на строителството не съществува друга възможност освен да разпоредят премахването на установен незаконен строеж, който не е търпим. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Пред касационната инстанция се релевира, че евентуалните последици от издаденото разпореждане са твърде неблагоприятни, тъй като премахването на процесния строеж би застрашило конструкцията на сградата в имота. Наведените доводи са относими към изпълнението на заповедта, а не към нейната законосъобразност. Следва да се има предвид, че съгласно чл.5 от Наредба 13/13.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, при липса на доброволно изпълнение се провежда предварително проучване относно начина на осъществяване на премахването, като при необходимост се изработват конструктивно становище или конструктивен проект, проект за укрепване на сграда или други мерки. В разглеждания аспект настоящата инстанция намира, че не е нарушен принципът на съразмерност и заповедта отговаря на целта на закона, така както е приел и решаващият съд, тъй като тази цел е именно нетърпимост спрямо установените незаконни строежи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касационният жалбоподател няма право на разноски, а ответникът не претендира присъждане на разноски. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,