Решение № 7228 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12287/2017 г.

Решение № 7228 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12287/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" на ТД на НАП - В., срещу Решение № 1512 от 20.09.2017 г., постановено по адм. дело № 1944/2017 г. по описа на Административен съд - В.. С решението е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 182-ОП/30.06.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" на ТД на НАП - В.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - "И. А. Р." ЕООД неизразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 182-ОП/30.06.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" на ТД на НАП - В., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС, спрямо "И. А. Р." ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект" - магазин, находящ се в гр. Б., ул. "Ч." ..№..., за срок от 7 дни, тъй като не е спазило реда и начина за издавени на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. За да обоснове този резултат съдът е анализирал приложените по делото доказателства и установената въз основа на тях от приходните органи фактическа обстановка. Приел е, че при правилно установени факти в административния акт е определен срок на ПАМ в размер на 7 дни, но не са изложени мотиви относно необходимостта за действие на мярката в такъв срок. Отделно от това с обжалваната заповед е наложена принудителна административна мярка по отношение на обект, който не е собственост или държане на лицето извършило нарушението, вкл. не е и обекта в който е извършено нарушението. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Административно наказващият орган въз основа на установената фактическа обстановка е обосновал извод за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и чл. 118 от ЗДДС, като е наложил оспорената принудителна мярка - "запечатване на обект, както и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни". От доказателствата по делото и по-конкретно от представения протокол за извършена проверка е видно, че проверката е извършена в обект, находящ се в гр. Б., ул. "Ч." ..№.... Този адрес на обекта е посочен и в копието на дневния финансов отчет, приложен в административната преписка. Но ПАМ е наложена на друг обект, различен от проверения на 26.06.2017 г. обект, а именно на обект, находящ се в гр. Б., ул. "Ч." ..№.... При тези фактически данни правилно първоинстанционният съд е приел, че приложената мярка не изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 ЗАНН. Съгласно цитираната норма принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В случая проверката е извършена в обект, находящ се в гр. Б., ул. "Ч." ..№..., а ПАМ е наложена на друг обект, различен от проверения, а именно на обект, находящ се в гр. Б., ул. "Ч." ..№.... Правилен е и изводът на съда, че в оспорената заповед не са изложени мотиви относно срока за който се налага ПАМ. Посоченото в заповедта "тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, големината на търговския обект, местоположението му - гр. Б. със значителен поток от хора, размера на неотчетената продажба, а също така това се налага и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения" не отчита, нито обсъжда конкретната тежест на нарушението, за да мотивира налагането на определения размер на мярката на административна принуда. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, както в настоящия случай съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, още повече при наличието на данни в самата заповед, за това, че нарушението е извършено за първи път. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил 7-дневен срок. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. С оглед изложеното и като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,