Решение № 2015 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14958/2010 г.

Решение № 2015 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14958/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Катя Николова Христова от гр. София с искане за отмяна на влязло в сила решение № 9372/06.07.2010 г., постановено по адм. дело № 4260/2010 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. С това решение е обезсилено като недопустимо решение № 167/04.01.2010 г. по адм. дело № 3652/2004 г. на Софийски градски съд, като е прието, че лицата Румяна Владимирова Андреева и Йордан Николов Йорданов са сезирали с жалба съда при липса на активна легитимация. Соченото от молителката основание за отмяна е чл. 239, т. 5 от АПК, като се твърди, че поради нередовното й призоваване за единственото открито съдебно заседание по делото пред ВАС, тя е била лишена от възможността да участва в касационното производство. Излага подробни съображения в тази насока. Ответниците - Главен архитект на София - СО "ДАГ", Румяна Владимирова Андреева, Екатерина Николова Додова и Надежда Николова Додова, не са взели отношение. Ответникът Йордан Николов Йорданов, чрез пълномощника си адв. Медарев, счита молбата за основателна. Ответникът "Синекс" ООД, представляван от адв. Андреева, поддържа становище за отхвърляне на молбата за отмяна. Подробни съображения са развити в писмени бележки. Настоящата инстанция констатира, че искането е процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и от лице, което е участвало като страна по делото. Разгледано по същество, е неоснователно, поради следното: Установява се, че в закрито заседание на 15.11.2004 г. по адм. дело № 3652/2004 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "ж" състав (л. 55) лицето Катя Николова Йорданова - Христова е конституирано като заинтересована страна по делото. За заседанието на 14.02.2005 г. е призована с тези имена на адрес: гр. София, ж. к. "Захарна фабрика", бл. 26, вх. А, ет. 1, ап. 1, като призовката е връчена на майка Виолета Борисова Донкова, със задължение да я предаде на адресата (л. 57). Под името на получателя е посочен друг настоящ адрес: ж. к. "Захарна фабрика", бл. 42, ет. 5, ап. 23, вх. един. За следващото заседание на 30.03.2005 г. призовката до Катя Николова Йорданова е изпратена отново на първия адрес (л. 206), като е отбелязано, че по сведение на майката на починалия й съпруг Христов, лицето вече не живее на този адрес, а в ж. к. "Захарна фабрика", бл. 42, ет. 5, ап. 23, вх. един, (сем. Донкови), т. е. на адреса, посочен от нейната майка при предходното връчване. На този адрес призовката е връчена лично на Йорданова, както и тази за заседанието на 06.06.2005 г. (л. 300). Следва период на провеждане на съдебните заседания при прието от съда редовно уведомяване на лицето при условията на чл. 41, ал. 6 от ГПК (отм.). Видно е от призовката, изпратена до Катя Йорданова за с. з. на 10.03.2008 г. (л. 586), че същата е приета от майка й Виолета Борисова Донкова, но е посочено, че лицето не живее вече в бл. 42. След това е налице върната в цялост призовка (л. 594) с повторно отбелязване, че Йорданова не живее там, а майка й отсъства от адреса. От призовката на л. 627, изпратена за с. з. на 11.02.2009 г., се установява, че на тази адрес (бл. 42) живее дъщеря й Лилия Венциславова заедно с баба си, а установеният от призовкаря настоящ адрес на Катя Йорданова е ж. к. "Захарна фабрика", бл. 39, вх. Б, ап. 1. Съдът обаче е продължил да призовава Катя Йорданова от бл. 42 и едва при връчване на обявлението за изготвеното по делото решение, след като отново е установено, че лицето не живее там, е осъществено редовното му връчване лично на Йорданова на 26.01.2010 г.. От разписката на л. 708 е видно, че същата сама е заявила като свой адрес "Захарна фабрика", бл. 39, вх. Б, ет. 1, което е било отразено от призовкаря. При тези данни възражението на молителката, че е налице нередовно призоваване за заседанието й пред Върховния административен съд, е изцяло неоснователно. На първо място, установява се по безспорен начин идентичност между лицата Катя Николова Йорданова и Катя Николова Христова, включително и от приложената по делото справка от ЕСГРАОН. Същата е сестра на ответника Йордан Николов Йорданов. На второ място е видно, че призовката за заседанието на 12.05.2010 г. (л. 33 от адм. дело № 4260/2010 г.) е изпратена на Катя Йорданова на адрес: ж. к. "Захарна фабрика", бл. 42, вх. 1, ет. 5, ап. 23, на който до приключване на делото пред СГС същата е била призовавана. Тъй като обслужващият района призовкар вече е знаел, че това лице понастоящем живее в бл. 39, вх. Б, ап. 1, е посетил същия, където на 19.04.2010 г. я е връчил на дъщеря Лилия Венциславова Ицкова, която е намерил на адреса, със задължение да я предаде на адресата. При това положение не отговаря на истината твърдението на молителката, че не живее на този адрес, нито го е посочвала по делото и не е ясно кое лице е подало тези данни. Що се касае до това дали призовката е била предадена или не, това няма отношение към редовното й връчване при условията на чл. 46, ал. 1 и 2 от ГПК. И на последно място, съдът не е имал задължение да призовава Катя Йорданова чрез адв. Казармов. Същият е бил упълномощен на 25.02.2010 г. (л. 9 от адм. дело № 4260/2010 г.) да получи препис от касационната жалба и да осъществява процесуално представителство в касационното производство. В това си качество адв. Казармов е получил на същата дата препис от жалбата на "Синенс" ООД чрез деловодството на СГС (л. 8). Нито към този момент, нито по-късно обаче е заявено, че адресът на кантората на адв. Казармов следва да се счита за съдебен адрес на Йорданова по делото, което е било образувано пред ВАС на 25.03.2010 г. Задължение за съда да я уведоми чрез пълномощника й би възникнало само при проблем с връчването на призовката, изпратена на домашния адрес на лицето, какъвто не е бил налице. Предвид изложеното искането за отмяна на касационното решение на основание чл. 239, т. 5 от АПК следва да се отхвърли, като в това производство не подлежат на обсъждане изложените в молбата съображения за неговата неправилност по същество. Въпреки изхода на спора, неоснователно е искането на адв. Андреева за присъждане на разноски в това производство, тъй като няма данни договореното възнаграждение от 1000 лева да е била действително заплатено от търговското дружество. Що се отнася до заявеното в писмената защита искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, същото е недопустимо предвид извънредния характер на производството по отмяна. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав