Решение № 11867 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2155/2018 г.

Решение № 11867 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2155/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Кметът на община Борино обжалва Решение № 429/11.12.2017 г. по адм. дело № 240/2017 г. на Административен съд – Смолян, с което, по оспорване на Д. Алиманов, е отменена негова Заповед № 121/19.06.2017 г. за премахване на строеж като незаконен поради реализирането му без строителни книжа.

Ответникът Д. Алиманов, в писмен отговор, чрез адв. В. Русева, изразява позиция за правилност на оспореното решение. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Със заповедта е разпоредено на Алиманов да премахне строеж "Паянтова постройка на един етаж", попадащ в поземлен имот с идентификатор № 05462.501.155 по КККР на с. Борино. Съдебно-техническата експертиза е установила, че строежът се намира в поземлен имот № 05462.501.156, а не в посочения в заповедта съседен имот. По верността на тази констатация на вещото лице няма спор между страните.

1. Правилен е изводът на първоинстанционния съд относно процесуалното естество на порока на административния акт, а резултатът от съдебния контрол е съответен на неговата тежест.

а. Местоположението на строежа е елемент от неговата индивидуализация. Грешката при определянето му е допусната още в констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта, и е възпроизведена едновременно в мотивите и диспозитива на самата заповед. Несъответствието между действителното и обективираното в административния акт разположение на строежа засяга достоверността на фактическото установяване на органа и като последица – опорочава съществено разпоредителната част на заповедта – чл. 35 и чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. Съдържание на материалното административно правоотношение е възложеното задължение за премахване на строеж, който следва да бъде точно определен като ситуация и технически параметри, още повече – при съществуващите подобни постройки (вж. констатациите на техническата експертиза) в съседния и неправилно означен по заповедта като имот, в който е изграден обектът.

б. Без значение за горния извод е евентуалната възможност за индивидуализиране на строежа чрез скицата към констативния акт. Освен че тя сочи на противоречие между текстова и графична част на акта, на изпълнение подлежи единствено разпоредителната част на заповедта, която изяснява обективните предели на породеното за адресата на изпълнителното основание задължение – чл. 267 и чл. 268, т. 1 вр. чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК.

1. Противно на довода на касатора за допусната техническа грешка в идентификатора на поземления имот, тя е била поправима по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. След като не е отстранена и при външно изразената воля на органа (обективно обуславяща нарушение с обсъдения характер и възможни порочни последици от него, свързани с изпълнението на заповедта), законосъобразността на административния акт се преценява според конкретния предмет на волеизявлението.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени своевременно заявените и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение