Решение № 6630 от 5.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието (ГДИН) срещу решение 20 от 17.01.2022 г., постановено по административно дело 542/2021 г. от Административен съд - [област], с което е отменена негова заповед Л- 2972 от 24.08.2021 г. и ГДИН е осъдена да заплати направените деловодни разноски на насрещната страна. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати всички нарушения по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Твърди, че изводите на съда за постановяване на заповедта при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, изразени в липсата на установено с категоричност деяние, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност но служителя, недаване на възможност да се запознае с пълната дисциплинарна преписка са неправилни и необосновани. Ответникът по касационната жалба Б. Тодоров чрез процесуален представител и в представен писмен отговор от последния оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд, в предвидената от закона форма, след сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС [област] е заповед Л-2979/2/25.08.2021 г. на Главния директор на ГДИН, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал.1, т. 8 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение с [длъжност] в затвора [населено място], І-ва категория Б. Тодоров. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила. Отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Решението е правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като въз основа на събраните доказателства, които са обсъдени подробно и аргументирано съдът е направил правилно и обосновани изводи. От съдържанието на дисциплинарната преписка се установява, че на служителя не са предоставени реално всички доказателства, които са събрани в хода на проведеното дисциплинарно производство, не е извършена проверка на твърденията му в дадените писмени обяснения, а изискването за даване и приемане на обяснения е изпълнено формално от дисциплинарно наказващия орган. Изводите на съда изцяло се подкрепят от събраните в хода на производството писмени доказателства, при което се споделят напълно от настоящия състав. Наведените доводи, че към дисциплинарната преписка е представено писмо с изх. 2374/10.06.2021 г., в което във връзка с разследването по ДП 68/2021 г. на ОСлО- [област] от 03.05.2021 г. са изискани видеозаписи от системата за наблюдение на затвора [област] не води до обратен извод, тъй като липсват протокол за изземването и предаването им по надлежния ред на следствените органи по посоченото ДП. От съдържанието на предложение 2734/23.06.2021 г. за образуване на дисциплинарното производство, изготвено от Началника на Затвора [област] се установява, към същото е приложен диск със записи от охранителни камери, но също не става ясно от кои точно камери са те, както и начина на снемането на записите им. По същественото в случая е, че записи от видеокамери не са предоставени на дисциплинарно наказващия орган, при изпращане на дисциплинарната преписка с писмо рег. 3567/10.08.2021 г., тъй като такива не фигурират в приложения към него опис на документите, противно на твърденията в касационната жалба, тъй като описът приложен на л. 69 от делото приключва на позиция 12, при което липсват доказателства в подкрепа на твърденията на касатора. В тази насока следва да бъде отчетен и факта, че дискът е приложен по делото допълнително, извън дисциплинарната преписка материалите, по която са предоставени на съда с придружително писмо становище по жалбата срещу заповедта с рег. 9357/10.09.2021 г. на ГДИН, а с допълнително писмо рег. 21.10.2021 г. на ГДИН, при което следва обоснован извод, че същото не е било част от преписката, по която е постановена заповедта, макар при описание на извършеното дисциплинарно наказващия орган да се е позовал на тези записи, с което безспорно е нарушено правото на защита на служителя в дисциплинарното производство. При това обосновано в обжалваното решение е прието, че доколкото в заповедта дисциплинарно наказващия орган се е позовал на тези записи при липсата им в преписката заповедта е постановена при допуснато съществено административно производствено нарушение. Правилен е и изводът, че органът не е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 4 ЗМВР да събере и оцени всички доказателства, в това число и посочените от служителя, като посочените записи не са предявени на служителя. Този извод се подкрепя от представените по делото писмени обяснения на служителя, изпратени до дисциплинарнонаказващия орган (вх. 12585/23.08.2021 г. л. 242), в които са изложени твърдения свързани с фактите и обстоятелствата на извършеното от него, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност, но нито в хода на проведеното дисциплинарно разследване, нито от дисциплинарно наказващия орган е извършена дължимата проверка на тези обстоятелства, въпреки изричната разпоредба на чл. 207, ал. 3, изр. първо и тази на чл. 206, ал. 4 ЗМВР. Така установените от първоинстанционния съд нарушения безспорно водят до извод за наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК, като настоящият състав намира, че по същественото е, че органът не е установил по безспорен и несъмнен начин извършеното нарушение на служебната дисциплина от страна на Тодоров, тъй като не е установено еднозначно, при възникналите няколко съприкосновения на служителя със задържания, при кое от тях и в какво се изразява значителното превишение на допустимите норми при използване на бойни приложни техники. В случая задължението за установяване на фактите, довели до постановяване на заповедта е в тежест на органа, но такива доказателства не са представени по делото. От приложените снимки и видеозаписи това също не се установява с категоричност. Въз основа на така установеното настоящият състав намира, че решението е правилно, при извършената проверка не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и такива са заявени декларативно без да посочени конкретно. Същото е и обосновано изводите на съда са формирани изцяло въз основа на събраните по делото доказателства и са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в случая органът при постановяване на заповедта не е обсъдил поведението на пострадалия задържания И. Петков, предвид показанията на очевидците на случая и доколко същото е в причинна връзка или не с деянието на служителя, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ГДИН, която е администрацията към органа постановил акта, следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в това производство деловодни разноски в размер на 500 лв., който размер е близък до минималния и съответства на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение