Решение № 12649 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6382/2017 г.

Решение № 12649 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6382/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Н. Н. срещу решение № 3093 от 14.03.2017 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 11712/2016 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде прогласен за нищожен или отменен като незаконосъобразен оспореният административен акт. Прави искане преписката да се върне на административния орган с указания за произнасяне при съобразяване със заявление вх. № 814 от 09.06.2016 г. и заявление вх. № 963 от 22.07.2016 г., и вписване на Д. Н. Н. като нотариус със съдебен район Районен съд - П. въз основа на заповед № СД-05-114 от 25.06.2014 г. на министъра на правосъдието. Прави искане съдът да постанови изричен диспозитив, с който да установи, че заповед № СД-05-114 от 25.06.2014 г. е влязла в сила на 14.07.2016 г. с постановяване на решение по адм. д. № 5659/2016 г. и от тази дата е започнало изтичането на двумесечния срок по чл. 14, ал. 4 от ЗННД. Ответникът - Съвет на нотариусите при Нотариалната камара на Р. Б., представляван в производството от адв. Д., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Поддържа становище, че не е налице условието за несъвместимост по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗННД. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано във връзка с оспорване на протоколно решение № 10/23.07.2016 г. на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара, с което е постановен отказ по заявление № 814/09.06.2016 г., подадено от Д. Н. Н. за вписването й в регистъра на Нотариалната камара като нотариус, класиран за съдебен район на РС - П., на основание заповед № СД-05-114/25.06.2015 г. на министъра на правосъдието. Съдът е потвърдил оспореното протоколно решение. За да стигне до правен извод за законосъобразност на административния акт, съдът приема, че решението е взето от компетентен колективен орган, комуто специалният закон е възложил правомощия за приемане на оспорения административен акт след преценка за наличие на предвидените в закона положителни процесуални предпоставки и отсъствие на отрицателни предпоставки. Съдът приема, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като неоснователни са преценени доводите на оспорващата страна за материална незаконосъобразност на отказа за вписване в регистъра на Нотариалната камара. Решаващият съд приема, че към момента на подаване на заявлението - 09.06.16 г., последният ден от двумесечния преклузивен срок по чл. 14, ал. 4 от ЗННД, Д. Н. не е изпълнила редица от изискванията, посочени изчерпателно в чл. 14, ал. 2 от ЗННД. В преклузивния двумесечен срок Н. не е удостоверила по надлежния ред липсата на отрицателната предпоставка, визирана в чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗННД, а именно, че не упражнява адвокатска професия. Съдът приема, че жалбоподателката не е изпълнила в срок и изискването на чл. 14, ал. 2, т. 4 от ЗННД. Със заявлението е представено копие от нотариално заверен препис на договор за наем от 03.06.16 г., сключен между Д. Н. и Образователен център "А." ЕООД, който не е вписан в Службата по вписвания - гр. П. Съдът приема, че представеният към заявлението от 22.07.16 г. втори договор за наем, вече отговарящ на изискванията на чл. 14, ал. 2, т. 4 от ЗННД, е сключен на 24.06.16 г. след изтичането на преклузивния двумесечен срок, поради което според решаващия съд не може да се приеме, че е изпълнено законовото изискване на чл. 14, ал. 2, т. 4 от ЗННД. Като неоснователни са преценени доводите на оспорващата страна, че е била в обективна невъзможност да изпълни законовите изисквания в предвидения в чл. 14, ал. 4 от ЗННД преклузивен срок, поради неиздаване на заверен препис от влязлото в сила решение по адм. д. № 9018/2015 г. Съдът приема, че по отношение на жалбоподателката решението е влязло в сила след изтичане на срока за обжалване, тъй като не е подадена касационна жалба срещу решението, в частта с която е отхвърлено оспорването на заповед № СД-05-114/25.06.2015 г. на министъра на правосъдието. Според съда този факт е обективен и самата жалбоподателка е потвърдила в редица заявления, че заповедта е влязла в сила на 09.04.2016 г. Този факт е потвърден и в издадено съдебно удостоверение на 06.06.2016 г. и в заверка на препис от съдебното решение, постановено по адм. д. № 9018/2015 г., извършена на 08.06.2016 г. Според решаващия съд тези обстоятелства дават основание да се приеме, че за жалбоподателката преклузивния срок по чл. 14, ал. 4 от ЗННД изтича на 09.06.2016 г. и в този срок тя е следвало да подаде заявление, което е сторено, с приложени към него всички изискуеми по чл. 14, ал. 2 от ЗННД документи. След като не са представени доказателства за изпълнение на изискванията по чл. 14, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗННД, според решаващия съд правилно е постановен отказ за вписване в регистъра на Нотариалната камара. По тези доводи оспорването е отхвърлено като неоснователно. Обжалваното решение е неправилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспореното решение са в противоречие с приложимия материален закон и са необосновани. По делото безспорно е установено, че със заповед № СД-05-114 от 25.06.2015 г. на министъра на правосъдието е разпоредено вписване в регистъра на Нотариалната камара на Д. Н. Н., класирана на вакантно място за нотариус за съдебен район Районен съд - гр. П. Заповедта е оспорена и по оспорването е образувано адм. д. № 9018/2015 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение. Обективно съединено в това производство е и оспорването на заповед № СД-05-134 от 25.06.2015 г. и заповед № СД-05-113 от 25.06.2015 г. По обективно съединеното оспорване съдът е постановил решение № 2797 от 07.03.2016 г., с което оспорването и на трите заповеди е отхвърлено като неоснователно. Срещу това решение е подадена касационна жалба от оспорващата страна Д. В. К.-З. С касационната жалба много ясно и точно е посочено, че решението се оспорва частично - само в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповед № СД-05-113 от 25.06.2015 г., с която е разпоредено вписването в регистъра на Нотариалната камара на Г. Л. П., класиран на вакантно място за нотариус за съдебен район Районен съд - гр. П. С оглед предмета на касационното оспорване на 19.04.2016 Н. е подала искане до решаващия състав за издаване на заверен препис от влязлото в сила решение и удостоверение, че в съда няма други неприключили производство по оспорване на заповедта на министъра на правосъдието за вписването и в регистъра на нотариалната камара. Исканите официални удостоверителни документи не са издадени, като по това искане решаващият тричленен състав е постановил определение № 5688 от 13.05.2016 г., с което изрично е отказал издаване на документите, тъй като не може да извърши преценка в каква част решението е влязло в сила и в какъв обем ще бъде осъществена касационната проверка. Поради неправилното указание на съда, че това определение подлежи на обжалване с частна жалба, такава е била подадена от Д. Н. на 25.05.2016 и е оставена без разглеждане от сезирания петчленен състав с определение 6500 от 01.06.2016 г. С ново заявление от 19.05.2016 г. Д. Н. отново е поискала от съда издаване на официални удостоверителни документи - заверен препис от влязлото в сила решение и съдебно удостоверение, като изрично посочва, че тези документи са необходими за вписването й като нотариус в преклузивния срок по чл. 14, ал. 4 от ЗННД. По това искане на 02.06.2016 г. председателят на трето отделение на Върховния административен съд е разпоредил издаване на заверен препис от влязлото в сила решение и исканото удостоверение. Удостоверението е издадено на 06.06.2016 г. и на 08.06.2016 г. заверения препис от решението и удостоверението са връчени на Н. Противно на приетото от решаващия съд в издаденото удостоверение не е посочена дата на влизане в сила на решението. Такава дата е посочена едва в издадения препис от решението, който е получен от жалбоподателката на 08.06.2016 г. - един ден преди изтичане на преклузивния срок по чл. 14, ал. 4 от ЗННД. Пред тричленния състав жалбоподателката е изложила тези факти, с твърдение, че непредставянето на декларация за несъвместимост на чл. 9 от ЗННД и документ за вещно право или вписан договор за наем на нотариална кантора се дължи на несвоевременното издаване на официален удостоверителен документ за влизане в сила на заповедта по чл. 12, ал. 3 и ал. 4 от ЗННД. Съдът не е обсъдил тези обективни факти, установяващи се от приложеното адм. д. № 9018/2015 г., а се е позовал изключително на изявления на жалбоподателката, съдържащи се в подавани от нея заявления. Изявление на страната може да е годно доказателствено средство, но само в хипотезата, че съставлява признание за неизгодни за страната факти и то в процеса на доказване по конкретния правен спор. Във всички случаи изявлението на страната следва да бъде преценявано с оглед на всички обстоятелства по делото. Такава преценка не е извършена от решаващия съд, който напълно е игнорирал становището на тричленния състав, постановил решение по адм. д. № 9018/2015 г., изразено в определение № 5688 от 13.05.2016 г. Безкритично съдът приема, че след като обективно заповедта е влязла в сила на 09.04.2016 г., считано от тази дата жалбоподателката е следвало да подаде заявление за вписване в регистъра на Нотариалната камара в предвидения двумесечен срок, с приложени всички необходими документи по чл. 14, ал. 2 от ЗННД. Не е съобразен фактът, че за подаване на заявление за вписване в регистъра на Нотариалната камара на първо място правоимащия следва да удостовери, че заповедта по чл. 12, ал. 3 и ал. 4 от ЗННД е влязла в сила. За това удостоверяване не е достатъчно изявление на страната, а е необходимо представяне на официален удостоверителен документ от органа, издател на акта при липса на оспорване или от съд, в случай, че акта е бил оспорен по съдебен ред. С оглед на тези доводи настоящият петчленен състав счита за необоснован изводът на решаващия съд за законосъобразност на оспорения акт, като постановен в съответствие с административнопроизводствените правила. На 22.07.2016 г. жалбоподателката Н. е подала допълващо заявление, с което е представила вписан договор за наем на нотариална кантора. С допълващото заявление са изложени доводи, че до издаване на заверен препис от влязлото в сила решение и удостоверение за липса на други производства по оспорване на заповедта по чл. 12, ал. 3 и ал. 4 от ЗННД е била в обективна невъзможност да изпълни законовите изисквания, предвидени в чл. 14, ал. 2 от ЗННД за вписването й в регистъра на Нотариалната камара. Оспореното решение е взето на 23.07.2016 г. - след подаване на допълващото заявление, но то не е било обсъдено и липсва произнасяне в мотивите на решаващия орган по отношение на представените с това заявление доказателства и изложени съображения. Необсъждането на всички факти и доводи по случая съставлява нарушение на принципа за истинност, регламентиран с разпоредбата на чл. 7 от АПК. Настоящият състав намира, че това нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на оспорения акт. При обсъждане на представените с допълнителното заявление доказателства и изявления на Н. административният орган би могъл да стигне до друго решение на поставения пред него въпрос. Необоснован и несъобразен с материалния закон е правният извод на решаващия съд за законосъобразност на оспорения отказ, поради наличие на отрицателната предпоставка по чл. 14, ал. 2, т. 2 от ЗННД. В производството е представена преписката, образувана пред АК П. по заявление на жалбоподателката за отписване от регистъра на адвокатите на АК П. От представените доказателства е видно, че жалбоподателката е отписана като адвокат, считано от 08.06.2016 г. Този факт е релевантен за спора и в нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, съдът не е преценил материалната законосъобразност на оспорения акт с оглед на този факт, който е от значение по делото. След като отписването на жалбоподателката като адвокат е с обратно действие, то към датата на изтичане на срока по чл. 14, ал. 4 от ЗННД не е била налице отрицателната предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 2 от ЗННД. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, в хипотезата на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспореният акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушени на административнопроизводствените правила. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на настоящето решение. Искането на касационния жалбоподател след връщане на преписката за ново произнасяне да бъдат дадени указания за постановяване на акт, с който да бъде вписана в регистъра на Нотариалната камара не може да бъде уважено. Указанията, които съдът има правомощие да даде при връщане на преписката на административния орган, може да са само по отношение на тълкуването и прилагането на закона, но не и по съдържанието на акта, който следва да бъде издаден - чл. 173, ал. 2 от АПК. Не следва да бъде уважено искането на касационната жалбоподателката за постановяване на изричен установителен диспозитив, с който да се приеме, че решение № 2497 от 07.03.2016 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 9018/2015 г. е влязло в сила на 14.07.2016 г. С разпоредбата на чл. 221 от АПК изчерпателно са посочени правомощията на касационната инстанция. Постановяване на изричен установителен диспозитив по поставения преюдициален въпрос е извън правораздавателните правомощия на касационния състав. С оглед на тези доводи искането следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия