Решение № 9741 от 15.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15348/2012 г.

Решение № 9741 от 15.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15348/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е, след като с Решение № 16099/17.12.2012 г. по адм. д. № 11983/2012 г. по описа на ВАС, петчленен състав в производство по отмяна по чл. 237 и следващите от АПК и на основание чл. 239, т. 5 от АПК по искане на К. Г. Н., П. Г. Г. и Н. П. Г., всички от гр. София, Върховният административен съд е отменил Решение № 5609/20.04.2011 г., постановено по адм. д. № 7324/2010 г. по описа на ВАС, III отделение и е върнал делото за ново произнасяне във фазата на касационното производство от друг състав на ВАС. Настоящият съдебен състав е сезиран с касационни жалби от Н. П. Г., Г. П. П., К. Г. Н., Г. П. Г., Г. Г. Г., П. Г. Г., М. Г. Л., Р. И. Ш. и Л. И. Ш. срещу решение № 63/31.03.2009 г. по адм. д. № 947/2008 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III-ж състав. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят обжалваното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли протеста на Софийска градска прокуратура за обявяване нищожността на Заповед № РД-21-412/29.05.2000 г. на областния управител на област София като неоснователен. В хода на настоящото касационно производство касаторът Г. П. Г. е починал, поради което с протоколно определение от 18.11.2013 г. същият е заличен като страна и, вместо него, е конституирана неучастващата до този момент като страна по делото негова наследница по закон М. Д. К. Редовно призовани за съдебно заседание, касаторите не се явяват. Същите не се и представляват, с изключение на касационната жалбоподателка К. Н., която се представлява от адв. Виденова. Адв. Виденова поддържа касационната жалба на доверителката си, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмена защита. Ответникът Софийска градска прокуратура, не изпраща представител. Ответникът, областният управител на област София, редовно призован, се представлява от юриск. Стаменова, която оспорва касационните жалби, а по същество твърди правилност на атакуваното с тях съдебно решение по съображения, изложени подробно в депозирани по делото писмени бележки. Ответникът, Държавата чрез министъра на финансите, се представлява от юриск. Иванова, която оспорва касационните жалби по доводи, развити в писмена защита по същество. Ответникът, "Галерия Витоша"ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Константинова, която оспорва касационните жалби, ангажира писмени доказателства и поддържа становище за правилност на съдебното решение по съображения, развити в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Производството пред СГС е образувано по протест на Софийска градска прокуратура, с който на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за административното производство се иска прогласяване нищожността на Заповед № РД-21-412/29.05.2000 г. на областния управител на област София. С горецитираната заповед на основание чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 7 от ЗОСОИ и чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ЗОСОИ и заявление вх. № РД-97-00-3117/1998 г. е уважено искането на наследниците на П. и Г. Г. Г. за обезщетяване със съсобственост в сградата, находяща се в гр. София, на бул. "Витоша" № 18, актувана с АДС № 01557/99 г.; АДС № 02194/2000 г.; АДС № 01557/98 г. и АДС № 1970/99 г. съобразно квота, определена от вещото лице като: 1.1. за квотата на съсобственост в частта от сградата- публична държавна собственост, актувана с АДС № 01970/21.12.1999 г. и АДС № 02194/2000 г. на основание чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ да се изплати парично обезщетение по действителни пазарни цени и 1.2. за квотата на съсобственост в предоставените за стопанисване и управление на Галерия"Витоша"ЕООД помещения, актувани с АДС № 01770/1990 г. на основани чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ, да се определи обезщетение с компенсаторни записи. Касираното съдебно решение е постановено, след като с Решение № 7827/26.06.2008 г. по адм. д. № 5042/2007 г. по описа на ВАС, III отделение е било отменено решение от 28.07.2006 г. по адм. д. № 2561/2003 г. по описа на СГС със същия предмет и делото е било върнато на друг състав на СГС за ново произнасяне съгласно задължителните указания на ВАС по тълкуването и прилагането на закона. С обжалваното пред настоящата касационна инстанция съдебно решение е прогласена нищожността на Заповед № РД-21-412/29.05.2000 г. на областния управител на област София. За да стигне до този правен резултат, СГС е приел за установена следната фактическа обстановка: Имотът, предмет на заповедта, с описание към 1940 кв. - дворно място, находящо се в гр. София ул. "Царица Йоана" № 18- източно изложение, с лице и към ул. "Кърниградска", с площ от 315 кв. м. е бил притежание на "Радикал"АД - в ликвидация и е продаден от съдия- изпълнител по реда на публичната продан на праводателите на касаторите, братята П. и Г. Г. Г. / нот. акт № 4, т. ХVI, н. д. № 2736/1940 г./. Братя Г. са се снабдили с позволителен билет през 1942 г. и са отпочнали строителството на 7-етажна сграда в същия имот. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за връщане имотите на противофашистките партийно-политически и други организации / ДВ бр. 160/17.07.1946 г./ този имот -описан конкретно, наред с други два имота, и посочен като притежание на "Радикал"АД, се връща на Българската радикална партия, на която се възлага да завърши започнатата ликвидация на акционерното дружество. Съгласно чл. 16 от Закона за връщане имотите на противофашистките партийно-политически и други организации /ЗВИППО/, нотариалните актове, издадени на държавата или на други приобретатели за визираните в закона имоти, се обезсилват по право и служебно, а организациите, на които имотите се връщат, се снабдяват с нотариални актове по реда на този законов текст, което е сторила и Българската радикална партия, видно от нотариален акт за собственост по чл. 16 от ЗВИППО № 133, т. ХХ, н. д. № 3678/1946 г. Още на следващата година БРП е продала дворното място, ведно с новостроящата се сграда, на Националния съвет на Отечествения фронт / нот. акт № 161, т. I, н. д. № 151/1947 г./. Същият имот, заедно с построената 7-етажна сграда на бул. "Витоша" № 18, е преминал в патримониума на държавата по силата на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМД, САБФ и БПС / ДВ бр. 105/1991/, за което е съставен АДС/частна/ № 01770/07.10.1999 г. С Решение № 19/20.01.1993 г. МС на РБ е предоставил част от сградата под наем, а други помещения на партера и първия етаж е предоставил безвъзмездно за стопанисване и управление на Министерство на образованието, науката и културата за нуждите на Изложбения комплекс"Отечество" ЕООД. След преобразувания и вписвания по ф. д. № 24210/1993 г. по описа на СГС, ГК, ФД, тази част от сградата е включена в капитала на еднолично дружество със 100% държавно имущество "Галерия Витоша" ЕООД и принципал - министърът на културата. Производството по издаване на процесната заповед е отпочнало по подадено от наследниците на П. и Г. Г. чрез адв. Св. Лучников и адв. Ганчо Пенчев заявление рег. № РД-97-00-3117/08.07.1998 г. до областния управител на област София с искане за издаване на заповед по ЗОСОИ, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ заявителите да бъдат признати за съсобственици на идеална част от терена и сградата, съответна - на действителната пазарна цена на отнетия от наследодателите им имот. Въз основа на служебно извършени от съда справки в неофициалния раздел на "Държавен вестник", СГС е констатирал, че след датата на издаване на атакуваната заповед - т. е. след 29.05.2000 г., министърът на културата със своя заповед № РД-09-289 от 31.07.2000 г. е наредил да се открие процедура по приватизация на "Галерия Витоша" ЕООД с посочен в публикувания за целта списък на Агенция по приватизация принципал - Министерство на културата. Приключването на приватизационната процедура е обявено в ДВ бр. 9/03.02.2004 г. Видно от обявлението, приватизирани са всичките 100 % от дяловете на дружеството, които са закупени от новосъздаденото за целта частно ТД "Галерия Витоша 2003" ЕООД. Последвало е заличаване на държавата като едноличен собственик в приватизираното дружество- обстоятелство, обнародвано в ДВ бр. 49/08.06.2004 г. На база тези фактически установявания, СГС е стигнал до следните правни изводи: Съдът е приел, че Заповед № РД-21-412/29.05.2000 г. на областния управител на област София е постановена при липса на материална компетентност за издателя й да се произнася по ЗОСОИ, предвид императивните разпоредби на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ЗОСОИ. Тъй като имотът, предмет на заповедта, бил включен в капитала на "Галерия Витоша" ЕООД с принципал - министъра на културата, то компетентен да се произнесе по заявление рег. № РД-97-00-3117/08.07.1998 г. е бил не областният управител, а министърът на културата. По горните съображения СГС е приел нищожност на атакуваната заповед като постановена от длъжностно лице без материална компетентност по закон да прави подобно волеизявление. Предвид задължителните указания, съдържащи се в мотивите на отменителното решение № 7827/26.06.2008 г., постановено по адм. д. № 5042/2007 г. по описа на ВАС, III отделение, СГС е изложил доводи и за същностното несъответствие на оспорената заповед на която и да било от хипотезите по чл. 2 от ЗВСОНИ, който законов текст, освен че е посочен като правно основание в самата заповед, по дефиниция и предвид разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от ЗОСОИ съставлява по волята на законодателя фактическата и правната предпоставка, без наличието на която административният орган / по всяка една от хипотезите по чл. 6 / няма правомощията да определя обезщетение по ЗОСОИ. СГС е заключил, че имотът, предмет на атакуваната заповед, е отнет от братята Г. по силата на закон - Закона за връщане имотите на противофашистките партийно-политически и други организации /ЗВИППО/, който безспорно не е сред законите, изчерпателно изброени в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ, отнетите имоти по които подлежат на възстановяване по ЗВСОНИ, съответно - на обезщетяване по ЗОСОИ. СГС е приел, че не е налице първата хипотеза на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ - имотът не е отнет от братя Г. без законово основание, тъй като същият е отнет на база приет по установения ред от Народното събрание на РБ закон - по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗВИППО. Позовавайки се на мотивите на ТР № 6/10.05.2006 г. на ВКС, съдът е приел, че с определянето на обезщетение за незаконно отнет по чл. 2, ал. 2, предл. първо от ЗВСОНИ имот вместо реалното му връщане, административният орган няма правото да предвижда нови основания за реституиране на одържавени имоти, извън посочените в ЗВСОНИ. СГС е стигнал до извода, че не е налице и втората предпоставка по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ - процесният имот не е одържавен не по установения от закона ред от държавата, общините и народните съвети в периода 09.09.1944 г. - 1989 г. Съдът е приел, че под " отчуждени не по установения от закона ред" по смисъла на този законов текст следва да се разбират административни производства по отчуждаване на имоти, които са протекли в разрез с реда, установен в съответния отчуждителен закон, респективно - незавършени производства по установения в тези закони ред за отчуждаване. Доколкото ЗВИППО, по силата на който процесният имот се връща на Българската радикална партия, не е "отчуждителен" закон, а "реституционен" такъв, СГС е приел, че дворното място, ведно със 7- етажната сграда на ул. "Витоша" № 18, София не е имот "отчужден не по установения от закона ред" по см. на чл. 2, ал. 2, предл. второ от ЗВСОНИ. Наред с горното, СГС се е обосновал и с обстоятелството, че в нито една от двете хипотези по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ и в нито един момент от визирания в този законов текст времеви период, процесният имот не е бил в патримониума на държавата, общините или общинските съвети, в който единствено случай за същия се признава право на възстановяване по чл. 2, ал. 2, съответно - право на обезщетение, ако не може да бъде възстановен реално. За периода от влизане в сила на ЗВИППО през 1946 г. до 1989 г. имотът е бил собственост на сдружение с нестопанска цел - Отечествения фронт и едва след 1989 г. / т. е. с влизане в сила на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМД, САБФ и БПС - ДВ бр. 105/1991 г./ този имот става държавна собственост. Отделно от гореизложеното, съдът е приел, че братята Г. въобще не се легитимират като надлежни собственици на процесния имот към 1940 г., доколкото представеният от тях нотариален акт не съдържал подписите на страните и бил обгербван с държавни таксови марки, носещи текста " Народна република България", въпреки ноторния факт, че към 1940 г. България е монархия. Счел е, също така, че оспорената заповед е нищожна и поради обстоятелството, че областният управител е бил сезиран само с искане за обезщетяване със съсобственост, въпреки което и без нарочно искане в този смисъл областният управител е определил обезщетяване по ЗОСОИ, освен със съсобственост, и с парично обезщетение по действителни пазарни цени по см. на чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ, както и с компенсаторни записи за частта от имота, попадаща в капитала на "Галерия Витоша" ЕООД. По горните съображения СГС е заключил, че атакуваната пред него заповед е нищожна поради липса на материална компетентност на издалия я орган, както и поради съществено противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, чл. 2, чл. 3 и чл. 6 от ЗОСОИ. СГС е приел, че преписката по заявление № РД-97-00-3117/08.07.1998 г. не следва да се изпраща на министъра на културата за произнасяне в частта й относно помещенията / етажите/, включени в капитала на приватизираното "Галерия Витоша" ЕООД, тъй като с оглед отрицателния отговор на принципния въпрос "налице ли са предпоставки за провеждане на процедура по ЗОСОИ", изпращането на преписката на компетентния по чл. 6 от ЗОСОИ орган се явява безпредметно. Настоящият състав на ВАС, III отделение намира съдебното решение на СГС за валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изцяло фактическите установявания на първоинстанционния съд и частично - правните изводи, направени от СГС на база така приетата от него фактическа обстановка. ВАС, III отделение не споделя правния извод на СГС, че праводателите на касаторите, братята П. и Г. Г. Г., не се легитимират като собственици на процесния имот с представения от тях нотариален акт от 1940 г. Наличното копие от този нотариален акт е изготвен на пишеща машина, надлежно заверен и обгербван към датата на изготвяне на преписа - т. е. със сигурност след 1991 г. Отделно от това пред касационната инстанция е представен и препис от оригинала на нотариалния акт от 1940 г., съдържащ подписите на всички страни и нотариуса. Оспорената заповед не е нищожна и поради произнасяне извън петитума на заявения начин на обезщетяване, в каквато насока е развил доводи първоинстнационният съд. Макар със заявлението си наследниците на братя Гаврилови да са поискали само обезщетяване със съсобственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ, а административният орган, освен това обезщетение със съсобственост, да е определил и допълващо обезщетяване по чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ за частта от имота - публична държавна собственост след 25.02.1992 г., както и с компенсаторни записи за частта от имота, която попада в капитала на "Галерия Витоша" ЕООД, административният акт в частта по това допълнително, незаявено произнасяне не е нищожно, а недопустимо - обстоятелство, което в производството по чл. 37, ал. 2 от ЗАП (отм.) не може да бъде валидно релевирано поради изтичане на преклузивния срок за това. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от СГС доводи за нищожност на Заповед № РД-21-412/29.05.2000 г. на областния управител на област София поради дълбокото й и нетърпимо противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 2 от ЗВСОНИ, съответно - поради същностната липса на материалноправните предпоставки за определяне в полза на касаторите на което и да било от видовете обезщетения по чл. 2 от ЗОСОИ. Правилен е изводът на СГС за това, че задължителна предпоставка за наличието на материална компетентност за всеки един от изброените в чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ административни органи да определи обезщетение по ЗОСОИ, съставлява положителният отговор на въпроса: попада ли имуществото, за което се иска обезщетение, в обхвата на ЗВСОНИ и би ли подлежало то на реституция по силата на този закон, ако не бяха налице другите пречки от фактически и правен характер, които правят невъзможно реалното му връщане в собственост на правоимащите лица . Видно от чл. 1 и чл. 2 от ЗОСОИ, този закон се прилага единствено и само за имоти, изчерпателно изброени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ. Както правилно, позовавайки се на ТР № 6/2006 г. на ВКС, СГС е заключил, ЗОСОИ предвижда обезщетение вместо реално връщане на собствеността на имотите, попадащи в хипотезите на ЗВСОНИ, но не и нови основания за реституиране на одържавени имоти / т. е. извън тези, предвидени в ЗВСОНИ/. С оглед гореизложеното правилно СГС е изследвал обстоятелството, дали имотът на ул. "Витоша" № 18 в гр. София, ведно с построената в него 7-етажна сграда, попада в обхвата на чл. 2 ал, 1 и ал. 2 от ЗВСОНИ или не. Обосновано съдът е заключил, че по отношение този имот не намира приложение нито чл. 1, нито чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ, доколкото законът, по който имотът е отнет от братя Г.- ЗВИППО, не попада сред изрично изброените в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ закони. Правилни са и изводите на СГС за непопадане на имота на "Витоша"18 в нито една от хипотезите по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ. Имотът не е отнет без законово основание в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г., тъй като под "отнемане без законово основание" се разбира фактическо завладяване на имота, без наличието на каквото и да било правно основание за това, т. е. без нарочно волеизявление на държавен орган - законодателен, изпълнителен или съдебен, облечено в нормативен, индивидуален или общ административен акт или съдебен акт. В конкретния случай процесният имот е отнет от братя Гаврилови - житейски и политически справедливо или не- въз основа на закон, приет от Народното събрание и влязъл в сила след публикуването му в "Държавен вестник" - чл. 4, ал. 2 от Закона за връщане имотите на противофашистките партийно-политически и други организации / ДВ бр. 160/17.07.1946 г./ Правно ирелевантно за отчуждителното действие на този закон е дали върнатият на БРП имот е собственост на посоченото в чл. 4, ал. 2 търговско дружество или другиму. Видно от разпоредбите на чл. 5, ал. 2; чл. 6 и чл. 9 във вр. с чл. 16 от ЗВИППО, волята на законодателя е била, че имотите, описани в чл. 4, ал. 2 от закона, се връщат- т. е. "реституират" на посочените политически партии, без оглед на това в чия собственост са към момента на влизане на закона в сила. Обосновано съдът е заключил, че имотът не попада и в обхвата на втората хипотеза на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ - същият не е бил " отчужден не по установения законов ред от държавата, от общините и от общинските съвети" в посочения времеви период. За да е налице " отчуждаване" на първо място, следва да е налице отнемане на имота в полза на държава, община или общински съвет, какъвто не е конкретният случай, тъй като този имот от датата на влизане на ЗВИППО до 1989 г. / крайния времеви предел на приложение на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ/ е бил собственост на сдружение с нестопанска цел - ОФ, а не на държава, община и/ или общински съвет. Отделно от гореизложеното, както правилно е приел и СГС, братя Г. са получили и предвидените в този специален закон овъзмездявания / облигационни, а не във вид на обезщетение срещу отчуждаване/ за отнетия им имот. Заинтересованата страна "Галерия Витоша" ЕООД е представила за първи път в настоящото касационно производство писмени доказателства, установяващи, че наследодателите на касаторите са упражнили своевременно правата си по чл. 8 от ЗВИППО. Съгласно резолюция на Софийски апелативен съд от 21.04.1958 г. за разликата между стойността на новата и старата постройка в имота и за сумата, броена за първоначалното закупуване на имота, ведно с лихвите върху двете суми, е определена сума в размер на общо 15 648 425 лв, която Българска радикална партия е била задължена да заплати на братя Петко и Гаврил Г. Гаврилови, видно от Операционна бележка № 1528/31.12.1948 г. и вписване в Главната книга на приходите и разходите на БРП към 31.12.1947 г., в която към тази дата посочената по-горе сума е отразена като дължим разход. ВАС, III отделение споделя само частично изводите на СГС за това, че атакуваната заповед е нищожна на основание чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ. ВАС, III отделение приема, че тази допълнителна липса на материална компетентност по отношение издателя на заповедта, касае акта не изцяло, а само в частта му, в която се определя обезщетение с компенсаторни записи за тези помещения/ етажи от 7- етажната сграда, които са попадали в капитала на "Галерия Витоша" ЕООД. Въпреки така констатираната частична материална некомпетентност на областния управител на основание чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ, правилен е изводът на СГС, че би било безпредметно преписката в тази й част да се изпраща на компетентния орган - министъра на културата, тъй като съдът в решаващите си изводи е констатирал друга, по -същностна липса на материална компетентност за който и да било от административните органи по ЗОСОИ, определена от обстоятелството, че имотът, за който се търси обезщетение, не попада в обхвата на чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ, съответно- в нито една от хипотезите по ЗОСОИ. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение