Решение № 6146 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 868/2016 г.

Решение № 6146 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 868/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. О. /C. O./ от Турция, подадена чрез процесуалния му представител адв. Павлов, против решение № 6936 от 12.11.2015 г. по адм. дело № 8656/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-14-1839/20.08.2015 г. на началник областен отдел "Автомобилна администрация"/ООАА/ София. По подробно изложени в жалбата доводи касаторът оспорва решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска отмяната му, както и отмяна на оспорената заповед. Ответната страна - началник областен отдел "Автомобилна администрация" София, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата административният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 19.08.2015 г. при извършена проверка за спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози (ЗАвП) и Закона за движение по пътищата (ЗДвП), служители на ООАА - София са установили, че турският гражданин Ц. О. /C. O./ от Република Турция извършва международен транзитен превоз на товари от Република Турция за Федерална Република Германия с влекач "Рено" с рег. № ****, установено от представеното CMR № 424335. При извършване на проверката е установено, че на територията на Република България водачът е без разрешително за извършване на международен транзитен превоз на товари. Водачът използва СЕМТ № 03110, който не е бил на борда на превозното средство в момента на натоварването видно от 1бр. CMR № 424335 от 1.08.2015 г. и бордови дневник № 03110 стр. 0000028 от 18.08.2015 г. Посочено е, че това е в противоречие с чл. 32, ал. 6 от Наредба № 11 от 2002 на МТС. За така установеното нарушение е съставен АУАН № 208610 от 19.08.2015 г., издадено е и наказателно постановление за налагане на глоба за установеното нарушение. Въз основа на изложеното и на осн. чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "а" и б. "г" и ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗАвтП е постановена и процесната заповед № РД-14-1839/20.08.2015 г. на началник областен отдел "Автомобилна администрация" София за налагане на ПАМ. От представените по делото доказателства първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателя не е доказал факта, че притежава СЕМТ, който да е валиден. СЕМТ не е представен и на проверяващите органи към момента на издаване на оспорената заповед. Посоченото международно разрешително (СЕМТ) не е представено и в съдебното производство, нито са представени доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, че същия притежава такова разрешение. Предвид изложеното съдът е приел, че е безспорно установено, че жалбоподателят е извършвал транзитен превоз, без да има надлежно разрешение и без същото да е било на борда на пътното превозно средство към момента на проверката. Приемайки, че оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, решаващият съд е отхвърлил жалбата на Ц. О. като неоснователна. Решението е правилно. Със Закона за автомобилните превози са уредени условията и редът за обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Съгласно разпоредбата на чл. 106а от ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като същите имат за цел да преустановят дейността по превоз на пътници или товари, извършвани в нарушение на законовите изисквания. Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва международен превоз на пътници или товари, когато превозът се извършва без разрешително, което се изисква по силата на двустранни международни договори по които Република България е страна - до заплащането на наложената глоба за извършеното нарушение и издаването на съответното разрешително в граничен пункт или на друго място на територията на Република България. А по силата на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "г" ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно спиране от движение на МПС, с което се извършва превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България - до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение. В настоящия случай е безспорно установено, че не са спазени нормативно установените изисквания за процесния превоз, предвид обстоятелството, че при извършената проверка водачът на ППС не е представил международно разрешително (СЕМТ). Такова разрешително не е представено и в съдебното производство. Следователно фактът, че касаторът е притежавал подобно разрешително е останал недоказан. От материалите по делото е видно, че на Ц. О. е съставен акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие е издадено и наказателно постановления, с което е наложено наказание "глоба" в размер на 1500 лв. Глобата е платена на 21.08.2015 г., а обжалваната заповед е издадена на 20.08.2015 г. Изложеното по-горе води до извод, че в случая са били налице материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "а" и б. "г" и ал. 2, т. 2 и т. 3 за налагане на ПАМ - водачът не е притежавал разрешително за международен транзитен превоз на товари на територията на Република България, същият е чужд гражданин, извършил нарушение на ЗАвП, за което му е съставен АУАН, наложена му е глоба с НП и който няма постоянен адрес на територията на Република България. Неоснователни са доводите за нарушение на разпоредбите на ЗАНН и НПК, тъй като производството по издаване на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "а" и б. "г" ЗАвтП се развива по правилата на АПК, като с издадения индивидуален административен акт се цели бързина на производството, за да се спре дейността по превоз на пътници или товари, извършвани в нарушение на законовите изисквани, докато производството по налагане на административно наказание е по реда на ЗАНН. С оглед изложеното първоинстанционният съд, като е обсъдил установените фактически обстоятелства по делото в контекста на цитираната нормативна уредба, правилно е приел, че са налице материалноправните предпоставки, посочени в оспорената заповед за налагане на ПАМ. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта, изразяващи се във връчването й без да е удостоверено присъствие на преводач от турски език, са неоснователни и не кореспондират с представената по делото декларация от лицето, от която е видно, че чужденецът не желае да му бъде назначен преводач. С оглед изложеното не са налице релевираните доводи за отмяна на първоинстанционното решение и същото следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение