Решение № 340 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 351/2008 г.

Решение № 340 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 351/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр.59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ Образувано е по касационна жалба на С. Х. Т. от гр. С. чрез процесуалния си представител адв. Р срещу решение, постановено на 16.03.2007 г. по гр.д. № 959/2006 г. на Апелативен съд гр. С., с което е оставено в сила решението от 1.04.2006 г. по гр.д. № 463/2001 г. на Софийски градски съд, I-во отд., 5-ти състав, в частта в която С. Х. Т. от гр. С. е осъден да заплати на Н. Х. Ч. от гр. С. сумата от 9 035 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на 1/2 ид. част от недвижим имот, съставляващ апартамент, находящ се в гр. С., ул. "Б" № 3 /сега ул. "И" № 3/ на първия етаж, за периода от 1.11.1994 г. до 24.09.1999 г., ведно със законната лихва, считано от 24.09.1999 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 234 лв., представляваща лихва за забава за периода от 1.11.1994 г. до 24.09.1999 г. С касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие със събраните писмени и гласни доказателства. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният от Н. Ч. иск да бъде изцяло отхвърлен, като с присъдят направените в производството разноски. Ответницата по касационната жалба Н. Х. Ч. оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдът е бил сезиран с иск на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС за присъждане на обезщетение за ползата, от която ищцата Н е била лишена, поради това, че за процесния период не е ползвала имота, предмет на иска, съобразно правата си в него. Предпоставките за уважаване на този иск изискват да е налице обща /съсобствена/ вещ, същата да се ползва само от някои от съсобствениците или един от тях, и ползващият съсобственик, писмено да е поканен да плати обезщетение. За да уважи предявеният иск въззивният съд е приел, че посочените елементи на фактическия състав на чл. 31, ал. 2 ЗС са налице: процесният апартамент е съсобствен при квоти по 1/2 ид. част за двете страни, /предвид представеното по делото решение за допускане на неговата делба/, ответницата е била лишена от ползването на имота за процесния период и същата с няколко нотариални покани, първата от които от 10.11.1994 г., е поканила ответника-касатор да й заплаща обезщетение за това, че е лишена от ползването на съсобствения имот. За да определи размера на дължимото обезщетение съдът се е позовал на приетата от първата инстанция съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение за пазарната наемна цена на имота за процесния период. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията, че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства, тоест, че е необосновано - касационно основание по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Съгласно изискванията на чл. 188 ГПК съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и показанията на посочените от касатора свидетели Б. Х., Р. С. и П. Д. като правилно е възприел и отразил техните показания. Правилна е направената от него констатация, че показанията на св. Х, свидетелстващ за това, че през зимата на 1999 г. и лятото на 2001 г., /което е извън процесния период/, Ч. безпрепятствено е влизала в апартамента, са изолиране и не кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства по делото. Показанията на посочените от Ч. свидетели Л. С., В. Х., А. П. и Х. Ч. взаимно се подкрепят и установяват, че ищцата не е имала свободен достъп до апартамента, което от своя страна е наложило да търси съдействие от органите на Прокуратурата и МВР . Последното се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства /молба на Н. Ч. до Министъра на образованието вх. № 94-Н-1208 от 30.06.1995 г., сигнал на Ч. до г. прокурор на РБ, П. на Г. прокуратура за оказване на съдействие № 6564/1995 г., Постановление от 5.07.1995 г. и писмо на зам. Районен прокурор Д. изх. № 1822/4.03.1996 г., писмо на СДВР вх. № 4432/1996 г. до СРП. С оглед на това, направените от въззивната инстанция фактически и правни изводи са обосновани и правилни. Следва да бъде споделено и изразеното от този съд становище, че за уважаване на исковата претенция е без значение обстоятелството, дали за процесния период касаторът е живял в процесното жилище и го е ползвал като свое основно такова, а това, че ползването е било в обем по-голям от неговите права. С оглед на изложеното, решението не страда от пороци, водещи до неговата отмяна и следва да бъде потвърдено. На осн. чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.) и с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, разноски не се следват. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.