Решение № 13491 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6217/2009 г.

Решение № 13491 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6217/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Христов Вълчев от гр. Сливен чрез пълномощника му адв. Конарев против Решение № 9 от 19.03.2009 г., постановено по адм. дело № 287/2008 г. от Административен съд - Сливен. В жалбата с доводи за неправилност се релевират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Министъра на вътрешните работи чрез процесуалният си представител в писмени бележки оспорва основателността на жалбата. Прокурорът от ВАП счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени в пледоарията му съображения. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед Рег. № 1407 от 17.10.2008 г., издадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Сливен, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. З от ЗМВР , във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР и чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР на жалб. Николай Христов Вълчев - старши полицай категория Е в ПУ "Квартал шести", РУ - Нова Загора при ОД на МВР - Сливен, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискуемата форма, при спазване на административно - производствените правила и на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Съдът е събрал в пълния обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства и ги е интерпретирал правилно, поради което е направил верни правни изводи. В случая от множеството събрани в протеклото дисциплинарно-наказателно производство писмени доказателства - писмени обяснения, справки, доклади, докладни записки, становища и др., включително и от данните, съдържащи се в обясненията на касатора, а впоследствие и от ценените от съда показания на свидетели в съдебно заседание може и следва да се направи категоричния извод за съставомерност на деянието по вмененото му нарушение, за които е предвидено наказание "порицание" за определен срок. Процедурата по налагане на този вид наказания е подробно уредена в ЗМВР и ППЗМВР. Деянието е определено като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители (станало е достояние на широк кръг служители и граждански лица), с което се уронва престижът на службата и за което приложеното дисциплинарно наказание се налага задължително на основание разпоредбите на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР, чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 228, т. 2 ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР. Видно от доказателствата по делото, при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както е приел първостепенният съд. Дисциплинарното производство е извършено при цялостно изпълнена процедура по извършената проверка на случая съобразно чл. 231 и сл. от ППЗМВР като са събрани необходимите доказателства и впоследствие същите са подробно обсъдени в изготвената от дисциплинарно-наказващия орган справка, в която са отразени както фактическите констатации, така и правните основания за търсене на дисциплинарна отговорност от държавния служител в МВР. Правилен е извода на съда, че в заповедта са посочени фактическите основания за издаването й, където са инкорпорирани изводите на комисията извършила проверка, която обстоятелствено в доклада си е посочила всички факти, даващи основание да се направи извод да допуснато дисциплинарно нарушение. Известно е, че мотивите (фактически и правни основания) на административния орган могат да се съдържат в документ изхождащ от помощен или подчинен нему орган, както е в случая. Дори да се приеме, че има допуснати някакви нарушения на административно-производствените правила, те не са от категорията на съществените, т. е. ако не бяха допуснати, то непременно щеше да се стигне до друг резултат. Неоснователно е възражението и за необоснованост на съдебното решение. Фактическата установеност изцяло кореспондира на правните квалификации на деянията, а с това и на съответното наложено дисциплинарно наказание, поради което е неправилен извода на съда за нарушение на материалния закон. Възраженията на жалбоподателя относно достоверността на фактическите констатации в оспорваната заповед обосновано са приети за неоснователни. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят не е представил доказателства за твърдяните от него факти. Неговите твърдения обосновано са опровергани от събрани в производството доказателства. Оборване на установените в дисциплинарното производство факти не е било извършено и пред съда с насрещно доказване. При това положение изводът на съда за установеност на действията, санкционирани като нарушение на служебната дисциплина, е правилен. С оглед изложеното, не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на решението. Същото е постановено при отсъствие на твърдяните с жалбата нарушения, което налага оставянето му в сила. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,