Решение № 9066 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12781/2017 г.

Производствата по този кодекс се водят на български език.

Документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български. Ако съответният орган не може сам да провери верността на превода, той назначава преводач за сметка на заинтересованото лице, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго. Разпоредбите се намират в Дял първи "Общи положения", глава втора "Основни принципи" от АПК. Систематичното място на тези разпоредби в АПК означава, че те са приложими и за производствата пред съд, уредени в този кодекс. С., съдът също следва да съблюдава посочения в чл. 14 АПК принцип. В конкретния случай това не е сторено. В съдебното решение има четири пасажа, които са на английски език. Тези четири пасажа в съдебното решение се следват от превод на български език, направен от съдията, постановил решението. Според превода, информацията на английски език касае ситуацията в страната на произход на жалбоподателката. Съдът е посочил, че в случая не се касаело за представен от страната документ, а за общодостъпен и сигурен източник на информация, наличен на английски език. Този извод на административния съд е неточен. Информацията, която съдът възприема е за доказване на един или друг факт от значение за делото. Носители на тази информация са доказателствата, събрани по делото, в конкретния случай - писмени документи. Фактите и обстоятелствата, които са от значение за разрешаването на съдебния спор следва да бъдат установени по делото от страната, която се ползва от тях. Положението в страната на произход на чужденеца е безспорно относимо обстоятелство при преценката на съда доколко административният орган законосъобразно е отказал предоставянето на хуманитарен статут. В изпълнение на принципа на служебното начало, съдът може и сам да издирва източници на достоверна и актуална информация за страната на произход на чужденеца, но за да спази принципа за равенството на страните в процеса и да не ги поставя в положение на процесуална изненада, е длъжен да им я съобщи, за да могат те да изразят становището си по нея. В конкретния случай, съдът не е сторил това. Административният съд е преценил документите, съдържащи кредитираната от него информация като общодостъпни, тъй като са публикувани на интернет сайта на ЕСПОУ. Според настоящия съдебен състав, не могат да се определят като "общодостъпни " за целите на доказването в съдебно-административното производство, което съдът следва да води на български език, документи на чужд език. Следва да се посочи също така, че нито в АПК, нито в ГПК, чиито разпоредби се прилагат в съдебно-административното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, съществува понятие "общодостъпен документ". В чл. 155, ал. 1 ГПК, законодателят е предвидел, че не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които той е длъжен да съобщи на страните. В конкретния случай обаче, административният съд, не се е позовал на общоизвестни факти, а още по-малко ги е съобщил на страните. За да изпълни изискванията на националния процесуален закон, които са гаранция за спазването на принципите, на които се основава той, съдът е следвало да приеме по делото кредитираните от него документи, служебно да назначи вещо лице, което да извърши превод на документите, които съдът служебно е издирил, като предостави тези документи, придружени с превода за становище на страните по делото, след което да възложи разноските за осъществения превод на загубилата спора страна. Като не е процедирал по посочения начин, съдът е допуснал съдопроизводствено нарушение, което е съществено и което е основание за отмяна на решението му в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане в същата част от друг съдебен състав на АССГ, при което да бъдат спазени указанията на съда, дадени в настоящото решение. Основателно е и възражението на представителя на ВАП, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото документи, както и всички обстоятелства от значение за преценката му. Само за изчерпателност следва да се посочи, че в мотивите на обжалваното решение е налице и вътрешно противоречие, изразяващо се в следното: преценявайки отказа на административния орган да предостави бежански статут на чужденката, съдът е приел, че на територията на И. К. има достатъчно възможности за вътрешно разселване, въз основа на което е формирал извод, че жалбоподателката е могла да се установи там, без да бъде заплашвана или застрашавана по някакъв начин. Също така, за целите на бежанския статут, съдът е приел, че източниците на информация, които е съобразил не сочели, че след освобождението на Синджан, йезидите продължавали да бъдат преследвани. За целите на хуманитарния статут обаче, съдът е формирал изводи, които противоречат на посочените, приемайки, че съществували сигурни данни за налагани от правителството на Кюрдистан рестрикционни и дискриминационни мерки спрямо членовете на малцинствените групи, каквито са йезидите, както и че е опроверган извода на решаващия орган, че за оспорващата са налице възможности за вътрешно разселване в други части на И. К.. Това противоречие в мотивите, настоящият съдебен състав преценява като допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не позволява да се установи действителната вола на решаващия съд по съответните релевантни за решаването на делото въпроси. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява решението на АССГ в обжалваната му част като неправилно. То следва да се отмени в тази част, а делото се върне на АССГ за ново разглеждане от друг състав на съда.