Решение № 7109 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1968/2009 г.

Решение № 7109 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1968/2009 г., II о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Столична РДНСК, подадена чрез пълномощника юр. А. С., срещу решение № 1063 от 28.11.2008 г. по адм. дело № 1604/2008 г. на Административен съд София-град, с което е обявена нищожността на Заповед № ДК-02-СО-216/14.11.2007 г. на началника на Столична РДНСК. Развиват се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е обявил нищожността на Заповед № ДК-02-СО-216/14.11.2007 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "бунгало", находящо се в имот пл. № 1403, кад. Лист № Г-22-12-Г, м. "Р. д.", яз. И., район "П.". Прието е, че процесното бунгало не представлява строеж, а преместваемо съоръжение, поради което компетентен орган за неговото премахване е кметът на общината. Затова обжалваната заповед била издадена от некомпетентен орган, поради което била нищожна. Така постановеното решение е незаконосъобразно. От доказателствата по делото се установява, че процесното бунгало е с четири единични бетонови основи в четирите ъгъла с размери 32 см. (50 см. и височина над терена 20 см., в които са вбетонирани метални ъглови профили, излизащи 50 см. над бетона, а покривът е с гофрирана ламарина. Няма данни то да е преместваемо с кран, без да се демонтира на отделни модули. Тези характеристики на бунгалото го правят непреместваемо. Затова процесното бунгало представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. В този случай ако строежът е незаконен, компетентният административен орган да издаде заповед за неговото премахване съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ е началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. В конкретният случай това е началникът на Столична РДНСК, упълномощен със заповед № РД-13-182/29.05.07 г. на началника на ДНСК, служебно известна на съда. Затова обжалваната заповед не е издадена от некомпетентен административен орган, както неправилно е приел административният съд. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд по отношение приложението на чл. 57а, ал. 3 ЗУТ. Съгласно чл. 57а, ал. 3 компетентността на кмета на общината се простира само по отношение на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Това са преместваеми увеселителни обекти или обекти за търговски и други обслужващи дейности, които са елемент от градското обзавеждане (чл. 56, ал. 1 ЗУТ) или рекламни, информационни и монументално - декоративни елементи (чл. 57, ал. 1 ЗУТ). Бунгалото не попада в нито една от двете групи обекти, поставянето му не е подлежало на разрешаване по реда на чл. 56, ал. 2 ЗУТ, поради което премахването му не би могло да бъде разпоредено по реда на чл. 57а, ал. 3 ЗУТ. При така установените данни, като е приел, че обжалваната заповед е нищожна, като издадена от некомпетентен административен орган и не е разгледал спора по същество, т. е. не е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, съдът е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизлагането на мотиви, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Заповедта на началника на Столична РДНСК не е нищожна поради некомпетентност на издателя й и административният съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе по изложените от жалбоподателя възражения по съществото на спора и наведените оплаквания по чл. 146 АПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,