Решение № 815 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1290/2008 г.

Решение № 815 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1290/2008 г., IV г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Смолянския окръжен съд от 4.01.2008 г. по гр. д. № 584/2007, с което е частично обезсилено и частично отменено решението на Смолянския районен съд от 20.07.2007 г. по гр. д. № 41/2007, като е уважен предявеният установителен иск за собственост върху целия имот. Недоволни от решението са касаторите "НЕК" ЕАД, София и община С., Н. К. то го обжалват в срок с оплаквания за недопустимост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторите считат, че недопустимо съдът се е произнесъл по иск относно имот, процедурата по възстановяването на който не е приключила; в нарушение на съдопроизводствените правила не са изложени мотиви за начина, по който наследодателят на истците е придобил собствеността върху обобществения имот; и в нарушение на материалния закон не са взети предвид обстоятелствата, че липсват доказателства за идентичност на притежавания преди обобществяването и възстановения имот и разлика в площта им - 0,2 дка на обобществения и 2,188 дка на възстановения имот, който на 7.07.2006 г. е продаден от общината на НЕК при наличието на съставен акт за частна общинска собственост от 29.05.2006 г. на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. Ответникът по жалбата М. В. К. я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че възстановяването е извършено след одобряването на кадастралната карта, поради което неиздаването на скица от ОСЗГ не е пречка да възникнат последиците на възстановяването. Скицата е издадена от надлежния орган - С. по кадастъра С. и е заверена от ОСЗГ, доказана е идентичността на процесната земя, която след обобществяването й е ползвана от ТКЗС предимно за паша и не съществува правна пречка, при констатирана разлика в площите, да бъде възстановена повече земя, отколкото е поискана. Останалите ответници по жалбата не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по заявление за нива от 0,2 дка с решение на ОСЗГ от 17.10.2006 г. на истците е възстановена процесната земеделска земя (пасище с храсти) с площ 2,188 дка в стари реални граници, съгласно издадената от СК и заверена от ОСЗГ скица - неразделна част от решението. Няма пречка за това, тъй като в правомощията на ОСЗГ е уредена такава възможност, когато измерената площ надхвърля тази по документите с по-малко от два декара за ливади и три дка за ниви. О. е актувала същия имот като частна общинска собственост, без да са налице предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ от 29.05.2007 г. и го е продала на НЕК с договор от 7.07.2006 г. Истците са придобили правото на собственост върху процесната земеделска земя с възстановяването й, а общината се е разпоредила с подлежаща на възстановяване земеделска земя, която не е станала общинска собственост съгласно чл. 19 ЗСПЗЗ и съответно купувачът НЕК не е получил никакви права по договора. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че решението на ОСЗГ легитимира истците като собственици на процесния имот. Приложената към решението скица е издадена от надлежната към този момент служба "К" и е заверена от надлежната служба "З", с което производството по възстановяване е приключило. Съдът е упражнил инцидентен контрол върху решението на ОСЗГ, но ответниците не са доказали фактите и обстоятелствата, от които черпят възраженията си срещу това решение. Решението на ОСЗГ доказва пълно правото на собственост и не е в тежест на истците да доказват наличието на законовите предпоставки за възстановяване на собствеността. Също правилно въззивният съд е приел, че общината не придобива права въз основа на съставяния акт за частна общинска собственост, тъй като до 29.05.2007 г. не е изтекъл 10-годишния срок по чл. 19 ЗСПЗЗ. Видно от изложеното обжалваното решение е допустимо, постановено е при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение