Решение № 819 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9077/2012 г.

Решение № 819 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9077/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Иван Вълчанов Ванчев, от гр. Хасково срещу решение по т. 36 от протокол № 23 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 07.06.2012 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване на трудовото възнаграждение с 10% за срок от 6 месеца". Поддържат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила поради неправилно отлагане на гласуването за следващо заседание (от 17.05.2012 г. за 07.06.2012 г.), след като предложението на дисциплинарния състав за освобождаване от дисциплинарна отговорност е получило мнозинството от гласовете на участвалите в гласуването членове на ВСС и с това предметът на дисциплинарното производство е бил изчерпан. Навеждат се доводи, че не е реализиран фактически състав на дисциплинарно нарушение. Посочва се, че начинът за изясняване на чисто лични отношения не може да бъде повод за повдигане на дисциплинарно обвинение и налагане на дисциплинарно наказание на магистрат. Ответникът - Висшият съдебен съвет чрез юрисконсулт Деница Захариева изразява становище за неоснователност на оспорването. Обосновава неточности на твърденията на жалбоподателя, че предметът на дисциплинарното производство е бил изчерпан в заседанието на дисциплинарнонаказващия орган от 17.05.2012 г. Отбелязва, че последното не е приключило с издаване на административен акт, защото нито едно от предложенията не е получило необходимия брой гласове. Посочва, че при постановяването на оспореното решение от 07.06.2012 г. са взети предвид формата на вината, тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението и професионалните качества на привлечения към отговорност. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Главният прокурор на Република България чрез юрисконсулт Веселин Величков пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Изтъква аргументи, че няма нарушения на процедурата и пререшаване на случая. Отбелязва, че правото на личен живот не може да ангажира участието на трети лица по начин, по който да бъдат засегнати техни права и свободи. Обобщава, че казусът излиза от сферата на личните взаимоотношения и би следвало да се разглежда с оглед прилагането на общоприетите правила и норми за поведение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Посочва, че решението на Висшия съдебен съвет е издадено при спазване на материалноправните и процесуалноправните норми, в границите на предоставените на органа правомощия, при необходимия кворум и изискуемо мнозинство. Отбелязва, че акцентът в оспорения акт не е върху професионалния опит и квалификация на окръжния прокурор, а касае обществената оценка, която директно санкционира неговия личен морал и поведение. Събраните доказателства са категорични, че действията на магистрата, изразяващи се във възлагане на поръчка за следене и подслушване на неговата приятелка, уронват престижа на съдебната власт и са в нарушение на етичните правила за благоприличие и почтеност. Поръчването на подслушване, записване и заснемане на магистрати и политици, както и на обществено известни личности са действия, които пряко обосновават ангажирането на дисциплинарната отговорност. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ при наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване и отсъствие на отрицателни процесуални предпоставки, поради което предприетото от Иван Вълчанов Ванчев обжалване е процесуално допустимо. Предмет на оспорване пред Върховния административен съд е решение по т. 36 на протокол № 23 от заседание на Висшия съдебен съвет от 07.06.2012 г., с което на Иван Вълчанов Ванчев, от гр. Хасково, в качеството му на административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Хасково, за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване на трудовото възнаграждение с 10% за срок от 6 (шест) месеца". Дисциплинарното производство е образувано по предложение на Главния прокурор на Република България на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ, на основание чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. След изясняване на фактите дисциплинарният състав, определен и действал по реда на чл. 316 от ЗСВ е предложил на Висшия съдебен съвет да приеме, че предложението на вносителя е неоснователно и недоказано. Решението е подписано с особено мнение, в което е прието, че са нарушени правилата на т. 5.3 и т. 5.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и е предложено на дисциплинарнонаказващия орган да наложи наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ - "освобождаване от длъжност като административен ръководител". Видно от протокол № 21 от 17.05.2012 г. ВСС е провел гласувания като с първото е отхвърлил предложението за налагане на дисциплинарно наказание направено с особеното мнение в решението на дисциплинарния състав, а с последващите две не е приел предложението на дисциплинарния състав за отхвърляне на предложението на вносителя за налагане на дисциплинарно наказание. До този резултат се е стигнало, след като нито едно от предложенията не е получило необходимия брой гласове, за да е налице законосъобразно постановено решение на ВСС, прието при наличието на изискуемото, съгласно изискванията на чл. 320, ал. 4 от ЗСВ мнозинство. Мнозинство е формирано по решението за отлагане на заседанието за произнасянето по дисциплинарното дело за 07.06.2012 г. На това заседание е прието, че са налице достатъчно доказателства за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. Издаденото решение по т. 36 на протокол № 23 от заседание на Висшия съдебен съвет е в предвидената форма, от компетентен орган, прието с необходимото мнозинство, поради което не са налице основания за отмяната му по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Гласуването е способ за приемане на решения от колективен орган, какъвто е ВСС. Вотът на мнозинството има сила на решение на органа, независимо дали е взето с тайно или явно гласуване. Отсъствието на мнозинство при гласуването на предложенията за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ и за освобождаване от дисциплинарна отговорност сочи, че същите са отхвърлени като позитивен вот, с което е налице пречка за ангажиране на привлеченото лице с предложеното наказание и с освобождаването му от отговорност. Логично при този резултат дисциплинарнонаказващият орган е постигнал материализираното в протокол № 21 от 17.05.2012 г. решение за отлагане на произнасянето по дисциплинарно дело № 14/2011 г. за заседанието на 07.06.2012 г. Съгласно чл. 320, ал. 3 от ЗСВ Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание, включително наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. Той не е обвързан от предложението на дисциплинарния състав, но не може да излиза извън фактическите установявания по дисциплинарното дело. Нови фактически установявания са допустими при гарантиране правото на защита на привлеченото лице. В случая дисциплинарното наказание на прокурор Ванчев е наложено по фактите, установени от дисциплинарния състав, с което не е налице нарушение на правото му на защита. По изложените съображения при издаване на оспореното решение по т. 36 от протокол № 23 от 07.06.2012 г. ВСС не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствени правила, поради което не са налице основания за отмяната му по реда на чл. 146, т. 3 от АПК. Изясненият фактически състав на нарушението сочи, че прокурор Ванчев е поставил през месец август 2011 г. задача на детективска агенция да проследи, заснеме и събере информация за срещите на съдия Тянкова (негова приятелка), както и за характера на разговорите й, като бъде заснета тя и лицата, с които се среща. В изпълнение на поръчката агенцията е документирала срещи на съдийката с проф. Лазар Груев - председател на Върховния касационен съд и Стефан Петров - член на Висшия съдебен съвет на 23.08.2011 г. и среща с Анастас Анастасов - заместник-председател на Народното събрание на 20.09.2011 г. без знанието и разрешението на участвалите в тях лица. Направила е доклади за всяка една от тези срещи, описвайки характера на водените разговори, приложила е снимков и видеоматериал. С чл. 32 от Конституцията на Република България е гарантирана неприкосновеността на правото на личен живот на гражданите. В ал. 2 е посочено, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Познавайки добре посочените основополагащи норми в българското законодателство, създадени в защита на човешките права, прокурор Ванчев съзнателно ги е накърнил. Приетият с решение на ВСС Кодекс за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) формулира действащите морални норми в обществото досежно правоотношенията, касаещи българските съдии, прокурори, следователи, членове на ВСС и инспектори в Инспектората към ВСС при изпълнението на професионалната им дейност и в личния им живот. Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установените общоприети правила за поведение, гарантиращи защита на онези ценности, които на дадения етап от развитие обществото е приело за значими. Съгласно т. 5.3 и т. 5.5 от КЕПБМ магистратът трябва да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и с личното си поведение и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, трябва да дава пример за висок морал и почтеност. С описаните действия прокурор Ванчев е нарушил т. 5.3 и т. 5.5 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, тъй като същите се явяват в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие. С проследяването и заснемането на личния живот на други магистрати, както и на ръководителя на Върховния касационен съд, член на Висшия съдебен съвет и заместник-председателя на Народното събрание, прокурор Ванчев е накърнил престижа на съдебната система и е нарушил нормите за етично поведение на българските магистрати, които формират фактическия състав на нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспореното решение на Висшия съдебен съвет е постановено след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. При постановяването му са съобразени тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, като е определено съответстващото се наказание. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от Висшия съдебен съвет разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения Върховният административен съд определя в размер на 150,00 лева за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение