Решение № 7151 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1279/2020 г.

Решение № 7151 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1279/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "М. Даракчиева 1 А" ЕООД, гр. Гоце Делчев, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2392/07.11.2019 г. по адм. д. № 758/2019 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0416865 от 09.07.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че посочените в заповедта факти са неотносими като нуждата да се осигури живота или здравето на гражданите. Намира, че след като не е издадено наказателно постановление, то липсва нарушение, което да обосновава налагането на ПАМ. Подчертава, че за периода на запечатването дружеството няма законово право и няма фактически къде да съхранява лекарствата. Сочи, че нарушението не е повторно, а мотивите на органа за налагането на ПАМ са общи и абстрактни. Аргументира тезата, че наложената санкция е непропорционална на допуснатото нарушение, като по същество претендира отмяна на оспорената заповед и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационна жалба – Началник отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АС – Благоевград е отхвърлил жалбата на "М. Даракчиева 1 А" ЕООД срещу Заповед № 0416865 от 09.07.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект - аптека, находяща се в с. Брезница и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да се произнесе по основателността на оспорването първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че актът не е в колизия с принципа на съразмерност, тъй като срокът за който ПАМ е наложена не засяга права и интереси на търговеца в по- голяма степен от необходимото за постигане на целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано първоинстанционният съд е съобразил конкретното деяние, квалифицирано от органа по приходите като административно нарушение, чието извършване е обусловило и налагането на предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС ПАМ. В частност, при извършена оперативна проверка в търговския обект – аптека, стопанисвана от "М. Даракчиева 1 А" ЕООД, е констатирано, че за осъществена от проверяващите покупка на стойност 2 лв. не е издадена фискална касова бележка. Наред с това е установена касова разлика в размер на 145. 60 лв., която не е отразена в изследваните разпечатки на КЛЕН и дневен отчет от 30.06.2019 г. При тези релевантни факти административният орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е осъществена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Визираната норма предвижда прилагане на ПАМ "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съдържанието на цитираната разпоредба сочи, че конкретната преценка за продължителността на срока за налагане на ПАМ е предоставена при условията на оперативна самостоятелност на налагащия ПАМ орган, но нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. В случая, първостепенният съд правилно е преценил, че срокът, за който е наложена процесната ПАМ, е обоснован с подробни мотиви от органа и се явява съразмерен спрямо целта, за която актът се издава. Затварянето на обекта за 14 дни е съобразено не само с неиздаването на касов бон за продажбата на стока на стойност 2 лв., но и с установената касова разлика от 145. 60 лв., която изключва възможността да се приеме, че нарушението е осъществено еднократно. Несподелима е тезата на касатора, че налагането на ПАМ е предпоставено от необходимостта да се осигури животът или здравето на гражданите. Тези обстоятелства са ирелевантни както за прилагането на ПАМ, така и за продължителността на нейния срок. Неотносимо към преценката за законосъобразността на ПАМ е и наличието или липсата на издадено към момента на налагането й наказателно постановление, като този извод следва пряко от разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Визирана норма изрично уточнява, че ПАМ се прилагана независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Същата разпоредба не предвижда задължение да бъде съобразявана спецификата на търговията, която се извършва в обекта и неговото местно значение. Действително, налагането на ПАМ по своята същност няма характер на санкция, но по аргумент от чл. 22 ЗАНН има превантивна функция спрямо последващи административни нарушения. Тази функция може да бъде осъществена в рамките на определения със заповедта срок, който се явява съразмерен на преследваната цел. Като и достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение