Решение № 15105 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6641/2013 г.

Решение № 15105 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6641/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни данъци" при община Варна против Решение № 628 от 13.03.2013 г. по адм. дело № 3776/2012 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Юлия Николова Николова от гр. Варна, чрез своя процесуален представител, представя писмен отговор, в който взима становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Акт за установяване на задължения № МД-АУ-177/14.12.2011 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от гл. инспектор "РПК" при Дирекция "Местни данъци" към община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-003/16.03.2012 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" - община Варна, с който на Юлия Николова Николова от гр. Варна са установени задържения за внасяне на данък по чл. 44, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) - данък при безвъзмездно придобиване на имущество за 2008 г. в размер на 12869,36 лв. - главница и 4237,40 лв. - лихви за просрочие. За да постанови този правен резултат съдът е приел от фактическа страна, че с писмо вх. № 3744/31.10.2011 г. Варненска окръжна прокуратура (ВОП) е уведомила Дирекция " Местни данъци" към Община Варна, че лицето Юлия Николова Николова е придобило на 28.11.2008 г. сумата от 94000.00 евро от Елена Мавродиева (роднина по съребрена линия 5-та степен). От събраните по делото доказателства е установено, че на 28.11.2008 г. сумата от 94 278.08 евро е изтеглена от сметката на Елена Мавродиева и е внесена по сметка на Юлия Николово Николова. Безспорно е, че не е подадена декларация по чл. 49 ЗМДТ в Дирекция " Местни данъци" към Община Варна и не е заплатен дължимия данък върху тази сума за 2008 г. За сумата е сключен договор за срочен влог от 28.11.2008 г. между "Банка ДСК" ЕАД и Юлия Николова. При разпита в качеството й на свидетел Елена Мавродиева е дала обяснения, че между нея и Юлия Николова е имало уговорка Елена Мавродиева да тегли месечната лихва от прехвърлената сума, възлизаща на 550 лв., за което е издадено изрично пълномощно. Свидетелката е заявила, че получава лихвата като допълнителни средства за издръжка към пенсията си. Освен това е посочила, че парите е превела, за да няма претенции от други наследници след смъртта й. Останала е обаче с впечатлението, че въпреки извършеното прехвърляне, Юлия Николова няма да може да се разпорежда със сумите без нейното изрично съгласие. В последствие разбрала, че сумата е изтеглена и внесена в друга банка, а Юлия Николова е закупила на свое име с нотариален акт № 58/10.12.2008 г. недвижими имоти - два офиса, находящи се в гр. Варна. За остатъка от парите е съставено ново пълномощно от 22.12.2008 г., с което на Елена Мавродиева е дадено право да се разпорежда неограничено, а не само да тегли лихви. Съдът е приел, че между страните не е сключен формален договор, който по категоричен начин да установява каква е била волята им, като не е налице и договор за дарение. Решаващият съд е заключил, че фактическите очаквания на Елена Мавродиева, че разпореждането със сумата е направено с оглед на обезпечаване на бъдещето й - получаване на материална облага до смъртта й чрез месечната лихва, като изявена воля за получаване на грижи, които имат материален израз, поради което се преодолява изричното изискване при договора за дарение - той да бъде безвъзмезден (чл. 225 от Закона за задълженията и договорите - ЗЗД). Административен съд - Варна е приел също така, че подаването на жалби от Елена Мавродиева до ВОП са действия, които изключват безвъзмездния характер на договора. Т. е налице е била сделка, която има възмезден и алеаторен характер. Решението е неправилно. По делото няма спор относно фактите. Спорът се съсредоточава около правния характер на сключения между Юлия Николова Николова и Елена Мавродиева договор, а оттук и наличието на задължение за данък при придобиване на имущество по дарение (чл. 44, ал. 1 ЗМДТ) от Юлия Николова Николова (приобретателя на имуществото) за 2008 г. Чрез дарението едно лице се обогатява, т. е. неговото имущество се увеличава. Обогатяването на дарения и обедняването на дарителя трябва да настъпят веднага, т. е. законът изисква дареният веднага да придобие дадено право. Обогатяването на дарения трябва да бъде безвъзвратно, т. е. дарителят не може да отмени вече направено дарение и да иска връщане на подареното. Дарението обаче може да бъде под условие, стига това условие да е възможно, защото ако условието е невъзможно, дарението е нищожно - чл. 226, ал. 3 от ЗЗД. Дарението е единственият договор, при който мотивите имат правно значение. Според чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който то е направено, е противен на закона или добрите нрави, дарението е нищожно. С оглед изричното изявление на Елена Мавродиева, че прехвърлянето на парите е станало, за да се избегнат спорове с наследници и евентуални техни претенции, може да се достигне до извод, че се цели именно заобикаляне на закона. От друга страна за очаквана издръжка като задължение би могло да се говори, само ако сумата за издръжката би била такава, с която реално ще се намалява патримониума на Юлия Николова, което в случая не е налице. Самостоятелно теглена или получавана е само стойността на месечната лихва, което би могло да се извършва и без да се извършва превода на сумата. Ако имаше и каквото и да е управление на парите, то за това управление щеше да е евентуално дължимо възнаграждение от страна на Елена Мавродиева, а плащанията са извършвани в обратна посока, което е аргумент за това, че не е налице и безвъзмезден договор за управление на паричните средства. Друга специфика на дарението, която първоинстанционният съд не е съобразил, е предвиждането на допълнителни основания за нищожност Ч ако условието или тежестта, под които дарението е направено, са невъзможни, то е нищожно (чл. 226, ал. 3 от ЗЗД). Такива основания липсват в чл. 26 ЗЗД. Т. е. при дарението възниква ново понятие Ч тежестта или модалитет - условие, при което дарението е направено. Според текста на закона, ако тежестта е невъзможна, дарението е нищожно. Какво трябва да се разбира под "тежест". Тежестта не е правно задължение, защото тогава дарението ще стане двустранен договор в случаите, когато е уговорена тежест. Ако в договора е предвидено същинско задължение за приобретателя на прехвърляното право, това няма да бъде договор за дарение, а ненаименован договор. Чистият договор за дарение не допуска дареният да носи правно задължение, чието принудително изпълнение може да се иска. Затова и законът използва не понятието "задължение", а въвежда ново такова само при договора за дарение - "тежест". Поради това настоящият състав на ВАС счита, че в конкретния случай между страните е сключен именно договор за дарение с условие - дарителката да получава ежемесечно плодовете от прехвърлената сума. Това условие, както е установено, е изпълняемо и дори Елена Мавродиева за някои от месеците сама е теглила месечната лихва. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижими имоти, ограничените вещни права върху тях и МПС, придобити по възмезден начин. Настоящият съдебен състав приема в случая, че придобиването на посочената сума е в резултат на безвъзмездна сделка - дарение под условие. По изложените съображения, съдът счита, че Решение № 628 от 13.03.2013 г. по адм. дело № 3776/2012 г. на Административен съд - Варна е неправилно и следва да се отмени, а жалбата срещу оспорвания Акт за установяване на задължения № МД-АУ-177/14.12.2011 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК от гл. инспектор "РПК" при Дирекция "Местни данъци" към община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-003/16.03.2012 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" - община Варна, да се отхвърли като неоснователна. Разноски не се претендират. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,