Решение № 9307 от 21.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Фриком ООД, чрез процесуалния му представител адв. Димитров, срещу решение 641 от 07.02.2022г., постановено по адм. дело 12346/2020г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на "Фриком" ООД със седалище гр. София срещу мълчалив отказ на Главния архитект на Столична община /СО/ да издаде виза за проектиране по заявление вх. САГ20 ГР00 1753 от 02.09.2020г. и последвалия изричен отказ, обективиран в писмо изх. към САГ20 ГР00 1753 - /1/ от 01.10.2020г. за издаване на виза за инвестиционно проектиране на жилищна сграда с гаражи и подземни гаражи в УПИ XV 1725, 1727 за ЖС и ОО, кв. 50, м. Студентски град, район Студентски на гр. София. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК. Навеждат се съображения, че към момента на подаване на искането за издаване на виза и към момента, в който административният орган е следвало да се произнесе, не са били налице основания за постановяване на отказ за издаване на виза. Посочва, че основание за спирането за прилагането на действащ ПУП е само наличието на влезнала в сила заповед по чл. 135 ал. 3 или 5 ЗУТ за разрешаване за изработване на проект за изменение на ПУП. Твърди, че в настоящия случай Заповед РА50 725 от 28.09.2020г., с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП, включително в частта на УПИ XV 1725, 1727 е издадена след подаване на заявлението за издаване на визата от една страна, а от друга и до момента тази заповед не е влезнала в сила, поради оспорването й, поради и което към постановяване както на мълчаливия, така и на последвалия изричен отказ, не са били налице основания за издаването му, тъй като и приложението на плана не е спряно. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя мълчаливият отказ и последвалият изричен такъв. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Главният архитект на СО не се явява, не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспореният отказ за издаване на виза мълчалив и последвал изричен са законосъобразни, тъй като е достигнал до извод, че в проведеното съдебно производство жалбоподателя не е установил и доказал, въпреки дадени му в тази насока указания, че към датата на постановяване на отказа са били изпълнени изискванията на закона за издаване на исканата виза за УПИ XV 1725, 1727. Приел е, че в срока за произнасяне на административния орган по заявлението за издаване на виза, същият е издал заповед РА50 725 от 28.09.2020г., с която на основание чл. 135 ал. 5 ЗУТ е наредено служебно изработване на проект за изменение на ПРЗ, в чийто териториален обхват попада и УПИ XV 1725,1727, а съгласно изричната разпоредба на чл. 135 ал. 6 ЗУТ, заповедите по ал. 3 и 5 на посочения член, спират прилагането на действащия подробен устройствен план в частите, за които се отнасят. Приел е, че издаването на виза за проектиране и разрешение за строеж безспорно са актове по прилагането на действащ план. Поради това е приел, че с издаването на заповедта по чл. 135 ал. 5 ЗУТ е била налице отрицателна предпоставка за издаването на поисканата виза за проектиране, поради спиране на прилагането на действащия план. Посочил е и че действително заповедта по чл. 135 ал. 5 ЗУТ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, но до отмяната му по предвидения ред, съществува пречка за издаване на търсения от жалбоподателя акт. Поради това е приел, че отказът е законосъобразен и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. На основание чл. 142 ал.1 от АПК преценката за законосъобразността на оспорения административен акт в случая последвалия изричен отказ се извършва към датата на постановяването му - 01.10.2020г. От доказателствата се установява, че при наличие на висящо административно производство по заявлението от 02.09.2020г. на дружеството - жалбоподател за издаване на виза за проектиране, административният орган е издал заповед по чл. 135 ал. 5 от ЗУТ на 28.09.2020г. При тези данни е принципно правилен извода на съда за приложимостта на чл. 135 ал. 5 и ал. 6 ЗУТ, както и последиците от издаване на заповед РА50 725 от 28.09.2020г. на Главния архитект на СО, която спира прилагането на действащия ПУП. Следва да се посочи обаче и фактът, че след депозиране на заявлението за издаване на виза от 02.09.2020г., в срока за произнасяне, преди постановяването на изричен отказ по него, административният орган Главният архитект на СО сам е създал посоченото в отказа единствено фактическо основание да не се издаде визата - извадка от действащия ПУП от 2017г., с оглед служебно издадената на 28.09.2020г. заповед по чл. 135 ал. 5 ЗУТ. За тази заповед не е спорно между страните, че е била оспорена пред АССГ и образувано дело, което все още е висящо, т.е. същата не е влезнала в сила. Видно от текста на разпоредбата на чл. 135, ал. 6 от ЗУТ не визира вече влезли в сила заповеди по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, тъй като ал. 6 е в смисъл, че със самото издаване на заповедта по ал. 5 се спира прилагането на действащия ПУП. Това обаче не се отразява на висящото производство по искането на заявителя за издаване на виза, тъй като наличието на издадена заповед по чл. 135 ал. 5 ЗУТ не е измежду основанията за постановяване на отказ за издаване на виза, а е евентуално основание за спиране на административното производство по подаденото заявление. Т.е. към момента на издаването на писмото не са били налице основания за отказ да се издаде виза за инвестиционно проектиране, а за спиране на административното производство по подаденото заявление /В този смисъл определение 6260 от 18.05.2017г. по адм.д. 2893/2017г. на ВАС; решение 1813 от 24.02.2022г. по адм.д. 10668/2021г. на ВАС/. По изложените съображения оспореният отказ е незаконосъобразен, постановен в противоречие със закона. Като е достигнал до обратен извод съдът е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспореният мълчалив отказ и последвалият изричен такъв и административната преписка да бъде върната на административния орган за процедиране съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, които като доказани /представени са доказателства за реално сторени такива/, следва да бъдат уважени в пълния претендиран размер. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,