Решение № 161 от 12.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 303/2014 г.

Решение № 161 от 12.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 303/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия О. В. Б. против присъда № 5027 от 13.12.2013 г. по в. н. о. х. д. № 313/2013 г. на Окръжен съд - Благоевград, с искане за отмяна и оправдаване по повдигнатото обвинение. Претендират се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Пред касационната инстанция подсъдимият и неговият служебен защитник адвокат Й. Н. поддържат искането по изложените в него съображения. Допълват искането и с твърдение за постановяване на въззивната присъда от незаконен съдебен състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 5027 от 13.12.2013 г. по в. н. о. х. д. № 313/2013 г. Благоевградският окръжен съд отменил оправдателна присъда № 469 от 13.06.2013 г. по н. о. х. д. № 824/2012 г. на Районен съд - Петрич и признал подсъдимия О. В. Б. за виновен в това, че в периода от 30.11.2010 г. до 19.05.2011 г. в Общинска администрация, [населено място], в условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от неистински официални документи, с цел на бъдат използвани пред главния архитект на [община] за издаване на удостоверения за въвеждането на сграда в експлоатация, като за самото им създаване не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК му наложил наказание от 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Не е допуснато нарушение на материалния закон. Приетите от Благоевградския окръжния съд факти по делото правилно са били квалифицирани като престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК. Разкритата по делото фактическа обстановка представя, че подсъдимият О. Б. не е разполагал с одобрени и подписани от съответните длъжностни лица официални документи: окончателен доклад за завършено строителство, констативен акт за установяване годността за приемане на строеж, технически паспорт на жилищна сграда, актове за приемане на кофраж и армировка, акт за приемане на конструкцията, проверка при ниво на корниз, които документи двукратно, на 30.11.2010 г. и на 19.05.2011 г., представил пред общинската администрация на [населено място], за издаване от главния архитект на удостоверение за въвеждането на жилищна сграда в експлоатация. Документите не били подписани от посочените за издатели лица. Въззивният съд изложил ясни и убедителни аргументи за реализираното от подсъд. Б. престъпление, като опровергал изложените от първоинстанционния съд изводи, послужили за първоначалното оправдаване на дееца, които били неправилни. Инкриминираните документи били представени в копия и пред общинските власти. Обстоятелството, че по делото не са приложени оригинали, не води до несъставомерност на престъплението. На неистинските документи е придаден вид, че представляват конкретни писмени изявления на длъжностни лица в кръга на службата им и в установения ред и форма. Доказателствата разкрили друго - че не били съставени от посочените в тях длъжностни лица, а чрез използване на технически устройства и пособия (сканиране и използване на текстообработваща програма. И тъй като не било установено да са били изготвени от подсъдимия, неговата наказателна отговорност правилно е ангажирана по чл. 316 от НК. Не са налице основанията за освобождаване от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК, тъй като с предходното осъждане по н. а. х. д. № 1373/2008 г., по описа на Районен съд - Петрич, спрямо подсъдимия О. Б. е бил приложен институтът по чл. 78а от НК. Не е допуснато и процесуалното нарушение, доразвито от защитата пред касационната инстанция. Въззивното съдебно производство е разгледано в съдебно заседание на 13.12.2013 г., когато е постановена и новата осъдителна присъда. Съдебният състав, заседавал по делото, е изготвил и съдебния акт. Страните не са имали искания за събиране на нови доказателства или за проверка на вече приобщени такива, както и окръжният съд не е намерил сам основания да проведе въззивно съдебно следствие. Не е допуснато нарушение на принципа по чл. 258 от НПК за неизменност на съдебния състав. Съдът, решил въззивното дело, е започнал производството отначало, след като предходният съдебен състав на 01.11.2013 г. отменил определенията, с които на 11.10.2013 г. обявил делото за решаване и възобновил съдебното заседание, насрочвайки го за 13.12.2013 г. Извършените от съда процесуални действия са били проведени в съответствие с изискването на чл. 258, ал. 2 от НПК, поради което са правилни. Възражението на защитата по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК е неоснователно. Не са налице предпоставките за отмяна на въззивната присъда и оправдаването на подсъдимия О. Б., нито за връщане на делото за ново разглеждане. Обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, а постъпилата касационна жалба - оставена без последици. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК