Решение № 7212 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5740/2016 г.

ВАСIV отделение15.06.2016 г.докладчик т Галина Матейска

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 148 от 29.03.2016 г. на Административен съд - Плевен, пети състав, постановено по адм. дело № 190/2016 г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 7212 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5740/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от ОИК (Общинска избирателна комисия) - Плевен, с адрес: гр. Плевен, ул. "Димитър Константинов" № 23Б, ет. 2, представлявана от председателя си Я. Д.в, против Решение № 148/29.03.2016 г. на Административен съд - Плевен, постановено по адм. дело № 190/2016 г. Касационният жалбоподател заявява, че след като се е запознал с решението намира, че то следва да бъде отменено. Според него прогласяването на нищожност на Решение № 366-МИ/25.11.2015 г. не може да предизвика изпълнително производство за преразглеждане на Решение № 1/27.10.2015 г. на ОИК - Плевен за избиране на общински съветници поради фактическата и правната невъзможност за осъществяването на такава ревизия от страна на ОИК - Плевен под формата на възобновяване на производството и ново произнасяне с допълнителен административен акт във връзка с Решение № 523/17.11.2015 г. по адм. дело № 908/2015 г. по описа на Административен съд Плевен, в каквато насока е произнасянето на съда по адм. дело № 190/2016 г. по описа на Административен съд - Плевен. Развити са подробни съображения и се моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, необосновано, неизпълнимо и като постановено в нарушение на процесуалните и материалните разпоредби на Изборния кодекс. От ответниците С. М. И. от гр. Плевен и Е. Б. Ц. от гр. Плевен е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на съда е правилно и законосъобразно. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение. Представена е и писмена защита. Заинтересованите страни: И. Ш. М., К. А. Х., П. К. В., С. Д. П., Т. С. Б., А. Х. А., А. П. Г., А. Г. Г., Б. Д. Я., Б. Й. Т., В. Д. М., Г. П. В., Д. А. А., Д. М. Д., Й. Х. Г., Е. К. Р., З. Х. Г., Й. В. В., К. Н. П., К. В. В., Л. Д. Т., М. Н. А., М. Т. М., М. В. П., М. З. И., Н. Е. М., Н. Н. М., П. В. Д., Р. М. Х., С. А. Д., Й. Г. Г., С. В. З., Х. Ц. Х., Х. М. М., Х. П. Д., Ц. М. А., Ц. П. Ц., Ю. А. Й., П. В. П., Ц. Р. Г. и М. Д. И., не вземат отношение по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Решението на Административния съд е правилно. Съдът е направил обоснован извод за нищожност, като е основал аргументите си на подробна преценка на доказателствата при съобразяване на специалните норми на ИК. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, то е правилно и следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Общинска избирателна комисия (ОИК) - Плевен е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК и даден от съда 14-дневен срок, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът констатира следното: С решение № 148 от 29.03.2016 г. по адм. дело № 190/2016 г., Административен съд - Плевен, пети състав, в производство по реда на чл. 177, ал. 2 от АПК, обявява за нищожно решение № 366-МИ / 25.11.2015 г. на ОИК Плевен. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореното от С. М. И. и Е. Б. Ц. решение на Общинска избирателна комисия - Плевен е нищожно, защото е постановено в противоречие с влязло в сила съдебно решение № 523 от 17.11.2015 г. по адм. дело № 908/2015 г. по описа на Административен съд - Плевен. Съдът е посочил, че административният орган следва да постанови акт, в който да бъдат посочени валидните преференции за всеки кандидат за общински съветник от съответните политически партии, коалиции и местни коалиции, получили мандати в Общинския съвет Плевен. С цитираното решение № 523 от 17.11.2015 г. по адм. дело № 908/2015 г., Административен съд - Плевен, пети състав, в производство по реда на чл. 459 от Изборния кодекс, отменя решение № 1/27.10.2015 г. на ОИК Плевен в част IV "Обявява разпределението на заявените предпочитания (преференции) за отделните кандидати по кандидатски листи на партиите, коалициите и местните коалиции, получили мандати"; връща книжата на ОИК Плевен за обявяване на действителните резултати с оглед мотивите на съда; потвърждава решение № 1/27.10.2015 г. на ОИК Плевен в останалата част; осъжда Централна избирателна комисия, гр. София, пл. "Княз Александър I" № 1 да заплати на М. П. Б. от гр. Плевен, ж. к. "Строгозия" бл. 59, вх. В, ап. 11 разноски в размер на 300 лева; изпраща на Районна прокуратура Плевен копие от протокол от 27.10.2015 г. на ОИК Плевен за избиране на общински съветници и копие на протокол от СИК № 230 с. Търнене и препис от решението. Съдът е разпоредил решението да се съобщи на страните и че същото може да се оспорва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от обявяването му. Срещу така постановеното съдебно решение не е била подадена касационна жалба от никоя от страните, включително и от Общинската избирателна комисия - Плевен, поради което същото е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. С определение № 5389 от 09.05.2016 г. по адм. дело № 2115/2016 г. тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение е оставил без разглеждане подадената от Централната избирателна комисия, гр. София МОЛБА за отмяна на влязлото в сила решение № 523 от 17.11.2015 г. на Административен съд - Плевен, пети състав, постановено по адм. дело № 908/2015 г., в частта му, в която е осъдена Централна избирателна комисия, гр. София, пл. "Княз Александър I" № 1 да заплати на М. П. Б. от гр. Плевен, ж. к. "Строгозия" бл. 59, вх. В, ап. 11 разноски в размер на 300 лева и е прекратил образуваното въз основа на нея производство. Съдът е приел, че молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е процесуално недопустима за разглеждане по същество, тъй като производството пред Административен съд - Плевен е по реда на чл. 459 от Изборния кодекс (ИК) поради това, че са били оспорени резултатите от изборите за общински съветници, произведени на 25.10.2015 г. и обективирани в решение № 1 от 27.10.2015 г. на Общинската избирателна комисия - Плевен, а съгласно изричната разпоредба на чл. 460 от Изборния кодекс, "влезлите в сила решения на съответния административен съд и на Върховния административен съд не подлежат на отмяна". Забраната за отмяна по извънредния способ касае както отмяна по искане на страна по делото (Раздел I), така и отмяна по искане на трето лице, което не е било страна по делото (Раздел II) на Глава четиринадесета от АПК, в която последна хипотеза попада и Централната избирателна комисия. Правилно ЦИК не е участвала в съдебното производство по адм. дело № 908/2015 г. по описа на Административен съд - Плевен, защото в производство по чл. 459 ИК ответник е органът, издал оспореното решение - съответната общинска избирателна комисия. Следователно, след като решението на ОИК - Плевен е било отменено, то разноските абсолютно неправилно са възложени за заплащане от Централната избирателна комисия, а не от Общинската избирателна комисия - Плевен. Това определение е обжалвано с частна жалба пред петчленен състав, като към настоящия момент няма постановен съдебен акт. Този факт обаче не се отразява на съображенията за постановяване на настоящото съдебно решение и се отбелязва само за сведение във връзка с влязлото в сила решение на Административен съд - Плевен, постановено по адм. дело № 908/2015 г. С решение № 366 - МИ от 25.11.2015 г. Общинска избирателна комисия - Плевен, на основание чл. 87, ал. 1, т. 1 от Изборния кодекс поправя Решение № 1/27.10.2015 г. в част IV "Обявява разпределението на заявените предпочитания (преференции) за отделните кандидати по кандидатски листи на партиите, коалициите и местните коалиции, получили мандати" на ОИК Плевен с оглед мотивите на съда по решение № 523/17.11.2015 г. на Административен съд - Плевен по адм. дело № 908/2015 г., както следва: 1. Кандидатът П. И. Н. получава 162 броя валидни преференции от Списък А (съгласно т. 5.4. от Методиката за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за общински съветници - Приложение № 5 към чл. 453, ал. 1 от Изборния кодекс), съответно този кандидат е № 4 от Списък А. 2. Кандидатът М. П. Б. получава 148 броя валидни преференции от Списък А (съгласно т. 5.4. от Методиката за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за общински съветници - Приложение № 5 към чл. 453, ал. 1 от Изборния кодекс), съответно този кандидат е № 7 от Списък А. Решение № 523 от 17.11.2015 г. по адм. дело № 908/2015 г. е постановено от Административен съд - Плевен, пети състав със съдия Снежина Иванова. Обжалваното понастоящем решение № 148 от 29.03.2016 г. по адм. дело № 190/2016 г. е постановено от Административен съд - Плевен, пети състав със съдия Снежина Иванова. Тоест двете решения са постановени от един и същ съдебен състав. Настоящият касационен състав намира, че преценката дали решение на административен орган е постановено в противоречие с влязло в сила решение следва да се прави от друг съдебен състав, а не от същия състав, който сам да проверява дали е налице претендираната нищожност на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, тоест да преценява дали са изпълнени собствените му указания. Този извод произтича от принципа на безпристрастност, който и в административния, и в гражданския процес има един и същ смисъл - съдията трябва да бъде трето лице, чуждо на правния спор, а не участник в него. Съдийското безпристрастие обезпечава правилното решаване на делото. Съдията е безпристрастен когато е чужд на всякакви други съображения извън закона, при разрешаването на спора. Съдията не може да има вече убеждение и мнение или предварително изразено становище по въпроса, който предстои да бъде разрешен. Недопустимо е създаване на основание за евентуална предубеденост, която може да даде отражение върху правилността на решението или да се предизвика основателно съмнение дали изводите на съда няма да повлияят при постановяване на решението. При наличие на подобна хипотеза, за да не възникне каквото и да съмнение в предубедеността на съдията, той е длъжен да се отстрани от разглеждане на делото, независимо че никой не е поискал отвод на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. В конкретния случай един и същ съдия е разгледал въпрос, стоящ на разрешаване между едни и същи страни и със същия спорен предмет - резултати от избор на общински съветници в Общински съвет - Плевен в произведените на 25.10.2015 г. избори, обективиран в решение № 1 от 27.10.2015 г. на Общинската избирателна комисия - Плевен и по-точно в частта за заявените предпочитания (преференции) за кандидати от политически партии, коалиции и местни коалиции. Налице е идентитет на страни, искане и основание. След като съдията е изразил становище по действителните резултати относно получените валидни преференции и е дал указания в тази насока, очевидно е, че има изградено убеждение, което може да бъде преодоляно само чрез отвеждане от разглеждането на спора. Действително не е налице чистата хипотеза на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК за отвод на съдия, който е взел участие при решаването на делото в друга инстанция, но пропускът на законодателя да регламентира случай като настоящия, както и неуреждане на въпроса за отвод в самия АПК, в който се намира разпоредбата на чл. 177, ал. 2, даваща правото да се иска нищожност на акт на административен орган поради противоречие с влязло в сила съдебно решение, не може да води до нарушаване на принципа на безпристрастност, който е в основата на същността на правосъдието и правораздавателната дейност. Търсената непредубеденост на съдебния състав налага отвеждане на съдията, който е участвал при постановяване на предходно съдебно решение по един и същ спорен въпрос. Неотстраняването на съдията в такива случаи е съществено процесуално нарушение, което води до неправилност, а не до нищожност или недопустимост на постановеното съдебно решение. По-конкретно, съдия Снежина Иванова - пети състав на Административен съд - Плевен, след като на принципа на случайното разпределяне на делата (чл. 157, ал. 2 от АПК), респ. на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им (чл. 9, ал. 1 от ЗСВ) е била определена за докладчик, и след като никоя от страните не е направила искане за отвод, е трябвало да се отведе сама по причина, че е формирала вече становище по същността на правния спор, изразила е отношение по конкретния казус, дала е задължителни указания до административния орган ОИК - Плевен, обсъдила е и е изложила съображения по същия спорен въпрос и е налице предишно произнасяне, независимо че се касае до издаване на друг административен акт. Второто решение на ОИК - Плевен с № 366 - МИ от 25.11.2015 г. е издадено в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение № 523 от 17.11.2015 г. по адм. дело № 908/2015 г. и поправя същото решение № 1 от 27.10.2015 г. на ОИК - Плевен, законосъобразността на което е била предмет на съдебен контрол по адм. дело № 908/2015 г. Всичко изложено до тук налага постановеното от същия съдия Снежина Иванова - пети състав решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

3