Решение № 2468 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14371/2008 г.

Решение № 2468 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14371/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Благоев Николов от гр. София срещу решение от 04.01.2008 г. по адм. д. № 83/2005 г. Софийски градски съд, административно отделение, III "Д" състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу писмо № 1194р-13-02 от 15.04.2004 г. на кмета на Столична община. Излага доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че изводите на съда са противоречиви относно липсата на законови основания за отмяна на отчуждаването, като не е съобразена съдебно - техническата експертиза, незаконното строителство и възможността да се възстанови част от отчуждения имот. Чрез пълномощника си адв. Тепавичаров излага подробни доводи за неправилност на обжалваното решение. Моли, да се отмени обжалваното решение и се потвърди правото за възстановяване собствеността върху отчуждените имоти, както и алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - кмета на Столична община, чрез пълномощника си адв. Цветанка Василева с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Ответниците - Георги Янакиев Николов, Тотка Николова Попинска, Николина Николова Гюрова, Янаки Николов Колаклийски, Васил Георгиев Янакиев, Цветанка Борисова Янакиева, Райничка Борисова Янакиева, Ангел Благоев Николов, Венета Иванова Тодорова, Екатерина Любомирова Янакиева, Виолетка Драганова Койнарска и Стефан Любомиров Янакиев, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Ответницата - Диляна Иванова Симеонова поддържа жалбата и излага доводи за основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи, че касационната жалба е неоснователна. Излага, че съдът е направил правилни изводи по приложението на чл. 2 ЗВСВНОИ, която изброява кумулативно необходимите предпоставки, при наличието на които отчуждаването на един имот, по изброените в чл. 1 от същия закон нормативни актове, може да бъде отменено, като липсата на една от тях осуетява правото на отмяна на отчуждаването. Излага, че е установено, че процесният имот, претендиран от жалбоподателя при отчуждаването му не е бил застроен и че липсват категорични доказателства, от които да се приеме, че имоти с пл. № 594 и 595 са били собственост на наследодателя Янаки Колаклийски. Смята, че по представения нотариален акт за покупко-продажба, купувачи на двете ниви са били трима братя - Янаки, Сотир и Петър Николови, като между тях не е правена делба, по този причина не може да се приеме, че цитираните два имота са собственост на Янаки Николов Колакчийски. Излага, че съдът е направил подробен анализ на всички доказателства и правилно е стигнал до извода, че правото на собственост върху имотите не е доказано, както и е правилно становището му относно застроеността на имотите. Излага, че с осъщественото законно, комплексно строителство, свободните площи следва да се приемат като обслужващи сградите, поради което, независимо дали отговарят по размер на пълномерен парцел, не следва да бъдат определяни като свободни от застрояване и съответно реституирани. Предлага решението като правилно, да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба е от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение от 04.01.2008 г. по адм. д. № 83/2005 г. Софийски градски съд, административно отделение, III "Д" състав, е отхвърлена жалбата на Красимир Благоев Николов, както и на Георги Янакиев Николов, Тотка Николова Попинска, Николина Николова Гюрова, Янаки Николов Колаклийски, Васил Георгиев Янакиев, Цветанка Борисова Янакиева, Райничка Борисова Янакиева, Ангел Благоев Николов, Венета Иванова Тодорова, Екатерина Любомирова Янакиева, Виолетка Драганова Койнарска, Стефан Любомиров Янакиеви и Диляна Иванова Симеонова срещу писмо № 1194р-13-02 от 15.04.2004 г. на кмета на Столична община, с което са уведомени, че по повод искането им за отмяна на отчуждаването на имоти не са налице изискванията на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., както и че техният наследодател Янаки Николов Колаклийски и те като наследници, не са участници в отчуждително производство по отношение на претендираните имоти пл. № 594 и № 595. В производство по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС съдът е приел, че не са налице изискванията на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, поради това, че жалбоподателите не са се легитимирали като собственици на отчуждените имоти, както и че върху имотите е започнало и осъществено комплексно жилищно строителство, което препятства приложението на чл. 2 от реституционния закон. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано с оглед установените фактически обстоятелства по делото. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение. От доказателствата по делото се установява, че по заявление № АС-94-Г-35 от 13.03.1998 г. и заявление № АС-94-Г-37 от 13.03.1998 г. от Георги Янакиев Николов, от името на наследниците на Янаки Николов Колаклийски, поч. на 07.03.1955 г., е поискал от кмета на Столична община, район "Надежда", отмяна на отчуждаването и възстановяване собствеността по отношение на имот с пл. № 594 и имот с пл. № 595, за които имоти се е легитимирал като собственик с нот. акт № 1055, том 5, рег. № 2447, н. д. № 2242/1911 г., находящи се в землището на с. Връбница, м. "Сухи дол" и в землището на с. Илиенци, м. "При селото". Със заявление вх. № АС-94-Г-35/98 от 08.06.1999 г. и заявление вх. № АС-94-Г-38 от 08.06.1999 г. към заявленията на Георги Янакиев Николов са се присъединили и останалите жалбоподатели в първоинстанционното производство, като наследници на Янаки Николов Колаклийски. Установено е, че по протокол от 22.03.1956 г. по гр. д. № 3749/1955 г. на Софийски народен съд и протокол от 18.04.1956 г. по същото дело, са одобрени съдебни спогодби за делба на имоти на общия наследодател и отреждането им в дял на отделни наследници. По отношение на част от имотите са проведени отчуждителни мероприятия, които подробно са изследвани от решаващия съд, както и обезщетени собствениците. Установено е, че с Отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-54-16 от 16.01.1995 г. на кмета на СО не е уважено искане с вх. № 1194р-13-156 от 24.11.1993 г. и искане № АС-138 от 30.06.1992 г. на наследници на Янаки Николов Колаклийски, за отмяна на отчуждаването на парцели I, II, II, IХ, Х, ХII и ХIII от кв. 282 и парцели ХV - 595 и ХIV - 595 от кв. 228, м. "Момкова махала", отчуждени по протокол № 13 от 20.04.1961 г. на ИК на СГНС, поради това, че не са налице условията на чл. 1 и чл. 2 от ЗВСНОИ. С Отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-54-126 от 18.07.2001 г. е отменен Отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-54-16 от 16.01.1995 г. по отношение на Тодор Янакиев Николов и вместо него е посочен наследника му Илия Тодоров Янакиев. За изясняване на спорните обстоятелства е допусната и приета съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, въз основа на която е установено, че процесните имоти № 594 с площ от около 5 525 кв. м. и № 595 с площ от около 5 000 кв. м., за които жалбоподателят твърди, че са част от имотите по нот. акт № 1055, том 5, рег. № 2447, н. д. № 2242/1911 г. и за което се легитимират като собственици, са включени в регулация със заповед № 100 от 02.09.1959 г. по плана на м."Военна рампа - запад II част", отразени в к. л. 177 от стар и актуален кадастър. Установено е, че от имот № 594 е одържавена част от 3 301 кв. м., а от имот № 595 е одържавена част от 1 457 кв. м., отразени в акт за държавна собственост /АДС/ № 3880/1964 г. По отношение на тези имоти е записано, че са с неизвестни собственици. По АДС № 4867 от 21.08.1969 г. е одържавена част от 2000 кв. м. от имот № 594Б от Павлина Сотирова Стоянова. Установено е, че по действащия регулационен план на гр. София бивши имоти № 594 и № 595 попадат в кв. 54, УПИ I с отреждане за жилищно строителство и кв. 56 УПИ I с отреждане за жилищно строителство и магазини. Установено, че мероприятието изграждане на "Техникум за каучуково производство и пластмаси", по предвиждане по стария план, не засяга имот № 594, в който е построен жилищен блок № 42 преди 25.02.1992 г., както и имот № 595, в който е изградени улица, тротоари, зелени площи, жилищен блок и магазини, отразен като сграда "МС"в кадастралния лист. За отделни части от бивши имоти № 594 и № 595 СТЕ е установила липса на застрояване. По отношение на процесните имоти не е установена идентичност с имотите по нот. акт № 1055, том 5, рег. № 2447, н. д. № 2242/1911 г., на който се позовават жалбоподателите. Въз основа на подробно установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за липса на предпоставките по чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Решаващият съд правилно е съобразил активно легитимираните лица и техните наследници, чиито имоти са били отчуждени до 21.04.1990 г. по някои от законите изрично посочени в ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, да искат отмяна на отчуждаването. Заявените от жалбоподателя и останалите наследници на Янаки Николов Колаклийски имоти № 594 и № 595, за които се иска отмяна на отчуждаването, като незастроени към момента на отчуждаването, изискват наличие на предпоставките по чл. 2, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ, които са точно определени от първоинстанционния съд. Правилно съдът е приел въз основа на доказателствата, че по отношение на процесните имоти № 594 и № 595 не е установена и доказана собствеността на наследодателя Янаки Николов Колалийски или на неговите наследници, преди извършване на отчуждаването им, както и че за тези имоти са извършени отчуждавания от тези собственици. В съставения АДС № 3880/1964 г. за имоти № 594 и № 595 е записано, че са отчуждени от неизвестни собственици, а с АДС № 4867 от 21.08.1969 г. е одържавена част от 2000 кв. м. от имот № 594Б от трето лице Павлина Сотирова Стоянова. Претендираните права на собственост по нот. акт № 1055, том 5, рег. № 2447, н. д. № 2242/1911 г. не легитимират наследодателя Янаки Николов Колаклийски, като единствен собственик на имотите описани в него, а е в съсобственост със Сотир и Петър Николови. Освен това по протокол от 22.03.1956 г. по гр. д. № 3749/1955 г. на Софийски народен съд и протокол от 18.04.1956 г. по същото дело, са одобрени съдебни спогодби за делба на имоти на общия наследодател и отреждането им в дял на отделни наследници, по отношение на част от които е доказано проведено отчуждително производство. В производството не е установена идентичност на процесните имоти с имотите по нот. акт № 1055, том 5, рег. № 2447, н. д. № 2242/1911 г. и тези по съдебната делба. В касационното производство е представен протокол № 14 от 26.06.1967 г. на ИК на СГНС, с което е допълнено решение по протокол № 31 от 23.12.1963 г. на ИК на СГНС, за отчужден имот пл. № 591, свързан полигон 30, нов парцел I, кв. 1, м."Момкова махала - II, - Свобода", по плана на гр. София, като са променени неизвестните собственици - с Георги Янакиев Тодоров и Тодор Янакиев Тодоров, легитимирани с нот. акт № 1055, том 5, рег. № 2447, н. д. № 2242/1911 г. като наследници на Янаки Николов Колаклийски и по протокол от 22.03.1956 г. за съдебна делба по гр. д. № 3749/1955 г. на Софийски народен съд. По отношение обаче на процесните имоти № 594 и № 595 подобна промяна в неизвестни собственици при отчуждаването и легитимирането като собственици за наследниците на Янаки Николов Колаклийски, не е установена и доказана. Законосъобразни са изводите на съда, че не е налице основна предпоставка за реализиране на права по реституционното производство - активно легитимирани лица или техните наследници като собственици на заявените имоти, по отношение на които е извършено отчуждаване. Освен изложените съображения за правилното отхвърляне на жалбата в първоинстанционното производство срещу отказа за отмяна на отчуждаването по отношение на имоти № 594 и № 595, съдът е обсъдил и наличието на друга предпоставка по чл. 2 от ЗВСНОИ - да не е започнало или осъществено фактическо строителство към момента на влизане в сила на закона. За отмяна на отчуждаването на незастроен недвижим имот следва да са налице изискванията на чл. 2, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, като съществена предпоставка, освен активно легитимирани лица или техните наследници по отношение на отчуждения имот, е необходимо предвиденото мероприятие - да не е започнало. В случая е осъществено комплексно застрояване, което засяга процесните имоти и което включва не само жилищни блокове, но и свързаните с тях благоустройствени мероприятие. За производството по чл. 2, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е съществено наличието на предвидените с него предпоставки, които в случая първоинстанционния съд правилно е установил и направил законосъобразни и обосновани правни изводи. При осъществено отчуждително мероприятие по отношение на претендираните от жалбоподателя имоти са ирелевантни обстоятелствата свързани с незаконно застрояване и наличие на свободни части, след като се отнася за незастроени имоти по чл. 2 от ЗВСВНОИ и възможността за обособяване на самостоятелен парцел по реда на ЗУТ е неприложима, след като свободните части попадат в границите на реализирано мероприятие - комплексно застрояване, което е осъществено преди влизане на закона в сила, и които са относими към предпоставките по чл. 1, ал. 2 от закона. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно след като не са налице материалноправни предпоставки за приложението на чл. 2, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,