Решение № 387 от 16.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1256/2013 г.

Решение № 387 от 16.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1256/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Прокурор при Софийската градска прокуратура е протестирал по касационен ред въззивната (нова) присъда на Градския съд, с която той първо отменил осъдителната присъда на Софийския районен съд и вместо нея постановил оправдаването на подсъдимия П. П. К. Както осъдителната, така и оправдателната присъда са по едно и също обвинение: за кражбата, извършена на 10.VIII.2008 г. от магазин и център за услуги на един от мобилните телефонни оператори, на техника (главно на телефонни апарати) общо за 9 200 лева - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 7 НК (още защото кражбата е извършена с взлом и чрез използване на техническо средство, а също тъй е била повторна и в немаловажен случай за обвинения за извършването и ?? К.). По това обвинение СРС е осъдил подсъдимия на 3 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор, а освен това да изтърпи отделно и предишно условно наказание (чл. 68 НК) в същия размер, което обаче е погълнато от друго, общо, ефективно наказание 3 години и 1 месец лишаване от свобода, което съдът определил за съвкупността от престъпления, включваща и условното наказание с приложен чл. 68 НК. СГС, на свой ред, оправдал изцяло подсъдимия след въззивна жалба от негово име. Касационният протест е за отмяна на оправдателната присъда и ново разглеждане на делото с цел да бъде отстранено нарушението на закона при нейното постановяване (чл. 354, ал. 1, т. 4 и непосочената в протеста ал. 3, т. 3 НПК), което обаче прокурорът е мотивирал по реда на чл. 351, ал. 3 НПК с доводи не от материално, а само от процесуално естество. В съдебното заседание на ВКС участващият прокурор не поддържа протеста, за неговото отхвърляне е и подсъдимият чрез своя защитник. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила протестираната присъда. Претенцията, че тя противоречи на НК и без друго е неоснователна, след като се опира само на възражения срещу доказателствената дейност на въззивния съд, а пък тя поначало се определя от процесуални изисквания (че са нарушени и такива е споменато, все пак, в началото и в края на допълнението към протеста). Неоснователни обаче са и доказателствените доводи срещу оправдателната присъда. Като цяло те са един упрек, че съдът не е повярвал на свидетелите А. и К., но ВКС споделя проявената в тази насока от СГС предпазливост; тя е оправдана най-малкото за това, че освен за инкриминираната спрямо К. дейност, двамата са свидетелствали и за свързаната с нея тяхна собствена престъпна дейност, за която обаче поне към този момент не им се търси отговорност (относно тази ситуация тук веднага е наложителна една бележка по не съвсем ясната идея на с. 9 от мотивите към присъдата "за аналогично приложение на разпоредбата на чл. 116, ал. 1, от НПК" - ако такава отговорност би била потърсена от А. и К., евентуалният "оговор" между заинтересуваните лица не би се явил непреодолимо препятствие с оглед на останалите доказателства по делото; вж. и р. 254/02-I, Бюл. 9/02). Към всички съображения на СГС за недоверието към спорните показания на А. и К. би могла да се добави и тази тяхна особеност, че А. едва при разпита му в СРС (л. 243) е използвал - и то колебливо - непосредствените си възприятия от първото, според свидетеля, влизане на подсъдимия в търговския обект (иначе това не е станало ясно при разпита му по време на досъдебното производство-вж. л. 55); К., от своя страна, винаги е говорила за въпросните обстоятелства като за възприети от друг. Доказателствените доводи в протеста са неприемливи не само като цяло, но и взети поотделно. Към достоверността на обсъжданите двама свидетели, на първо място, нямат никакво отношение според ВКС онези от тях, в които е обърнато внимание на момента, в който те са разпитвани, или пък на декларациите им, че поддържат предишни свои показания. На второ място, добавеното значение на още косвени доказателства - потвърденото от К. заплашване по телефона или потвърждаването от видеозаписа на охранителната камера влизане на само едно лице в търговския обект - увеличава единствено количеството на доказателствения материал, а не възможността да обосноват изводи с ново качество в подкрепа на обвинението. Трета група доводи в подкрепа на касационния протест са напълно неприемливи за ВКС да се правят изводи в полза на обвинението с оглед досегашните осъждания на подсъдимия за подобни на инкриминираната кражби (вж. и р. 1122/2005-I, Бюл. 11/05) или с оглед на процесуалното му поведение (укриването му от съответните органи). Като недоразумение, накрая, трябва да се посочи възражението за "непълнота на събраните доказателства" във връзка с експертното изследване на намерените на местопрестъплението дактилоскопни следи - на л. 24 от делото в досъдебното производство е приложена експертна справка № 614 за тези следи (която обаче е прикрепена към горната корица на делото!). Ясно е при това положение, че СГС не търпи упрек и за "напълно противоположна[та] трактовка на доказателствата [в сравнение със СРС]" (л. 3 от допълнението към протеста), даже и като известен негов пасив да се приеме изводът му по отношение на К., че към момента на разкриване на престъплението е била абстинентна, позовавайки се на собствената и? преценка, а не на специалист (що се отнася до другото подобно възражение - че изводът за осъждането на А. като лъжесвидетел също се основава само на собствените думи, то не е съобразно с приложения бюлетин за съдимост на л. 27 от въззивното дело). Ето защо и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение