Решение № 1663 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3869/2010 г.

Решение № 1663 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3869/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 34б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. Образувано е по жалба на Десимира Николова Николова от гр. София, вписана като нотариус под № 609 в регистъра на Нотариалната камара, против мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявление № 94-Д-12 от 12.01.2010 г. за преместването й като нотариус в район на действие районен съд - гр. София. След подаване на жалбата, при наличието на висящо производство по настоящото дело, е постановен изричен отказ, предмет на Заповед № ЛС - И-158 от 26.03.2010 г. на министъра на правосъдието, за преместването на Десимира Николова Николова от район на действие - Районен съд - Трън в район на действие - Районен съд - София, срещу който е подадена жалба и е образувано съдебно производство по адм. д. № 6133/2010 г. по описа на Върховния административен съд. С определение № 11477 от 06.10.2010 г. по адм. д. № 6133 от 2010 г. тричленен състав на трето отделение постановява съединяване за общо разглеждане в едно съдебно производство на адм. д. № 3869 от 2010 г. - образувано срещу мълчаливия отказ на министъра на правосъдието и адм. д. № 6133 от 2010 г., образувано срещу заповед № ЛС-И-158 от 26.03.2010 г. на същия орган. Мълчаливият отказ като правна фикция създава в полза на жалбоподателя право на оспорване без да се преклудира възможността за административния орган да се произнесе по искането, с което е сезиран. В настоящия случай издадената заповед по реда на чл. 34б, ал. 1 от ЗННД след срока по чл. 57 от АПК е административният акт, от който произтичат правни последици за искащия издаването му и по аргумент от чл. 58, ал. 3 от АПК, съдът дължи произнасяне по жалбата срещу него. В жалбата против изричния отказ се твърди незаконосъобразност на акта, наличие на предвидените в закона предпоставки за извършване на преместването. Неправилно административният орган не е квалифицирал като "важни причини" обоснованите от заявителката семейни, здравословни и лични причини за искането й. Не са съобразени доказателствата за броя на живущите и адресно регистрирани по настоящ адрес в гр. София, обстоятелството, че един нотариус с район на действие Районен съд София е заличен и е налице едно вакантно място. Искането е да бъде отменена Заповед № ЛС-И-158 от 26.03.2010 г. на министъра на правосъдието и преписката върната на административния орган с указания по приложение на закона. Ответната страна - министърът на правосъдието, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, преценявайки оспорения акт с оглед заявените основания и служебно, съобразно разпоредбата на чл. 168 от АПК, за да се произнесе, взе предвид: Със заявление № 94-Д-12 от 12.01.2010 г. жалбоподателката Десимира Николова Николова, нотариус с район на действие - Районен съд - Трън, вписана под № 609 в регистъра на Нотариалната камара, е поискала от министъра на правосъдието, на основание чл. 34б от ЗННД да бъде преместена в район на действие - Районен съд - София. Основания за искането са причини от семеен и здравословен характер, а именно, че е неомъжена, сама се грижи за сина си и с приемането му за първокласник е настъпило сериозно утежняване на ежедневието й, свързано с пътуванията до местоработата й в град Трън. Посочени са здравословни и лични причини, свързани с усложнена бременност и възникнали заболявания през 2009 г., изискващи да не пътува с моторни превозни средства и да се предпазва от простудни фактори. Към заявлението са представени писмени доказателства, установяващи твърдените от нея факти - епикризи, експертно решение и удостоверение за раждане на детето, декларации. Въз основа на предложение на комисия, създадена в изпълнение на процедурата по чл. 34б от ЗННД, министърът на правосъдието постановява обжалваната в настоящото производство заповед ЛС-И-158 от 26.03.2010 г., с която отказва преместване в район на действие - Районен съд - София. В мотивите към акта административният орган излага съображенията си за отсъствието на предвидените в чл. 34б, ал. I от ЗННД предпоставки за преместване. Липсата на първата предпоставка - наличието на вакантно място по чл. 10 от ЗННД, определена от органа като обективна е обоснована с оглед получени от Националния статистически институт данни за населението на гр. София, съобразно които броят на местата за нотариуси възлиза на 124, при действително вписани нотариуси с район на действие - Районен съд - София - 136. Заявителката е отказала предложенията за заемане на място в район на действие по-близък до гр. София, поради което е направен извод, че не е налице обективната предпоставка по смисъла на чл. 34б от ЗННД. По отношение на изискването за важни причини по смисъла на чл. 34б, ал. 1 от ЗННД органът извършва преценка на изложените от нотариус Николова фактически обстоятелства от здравословен, личен и семеен характер в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност. Като съобразява правото си на преценка за наличието на важни причини при всеки отделен случай с оглед на конкретно установените фактически обстоятелства и евентуалните правни последици, които ще настъпят след издаване на заповедта с оглед на обществения интерес и необходимостта от равен достъп до нотариални услуги, органът приема, че твърдените обстоятелства не могат да бъдат възприети като "важни". Местожителството в гр. София и обстоятелството, че не би могла да отделя необходимото време и грижи за малкото си дете са предшестващи по дата на настъпване участието на жалбоподателката в конкурса за нотариуси и същата е следвало да съобрази желанието си за заемане на място и съответен предпочитан район на действие при кандидатстване. Обстоятелството, че е бременна е определено като временна невъзможност да изпълнява нотариалните функции като същата би могла да ползва отпуск поради временна неработоспособност. Относно заболяванията, които е заявила, от Министерството на правосъдието е изискано становище на Министерството на здравеопазването, според което по отношение на професията на нотариус, характерът на работата във всички случаи остава един и същ и не зависи от населеното място. В съдебно заседание жалбоподателката е представила Удостоверение за раждане на детето Христиан Веско Христов на 25.08.2010 г., писмо от Нотариалната камара на РБългария, съобразно което заличените нотариуси от регистъра на Нотариалната камара с район на действие - съдебен район РС гр. София за периода 1998 - 12.01.2010 г. е трима; за периода 1998 г. - 26.03.2010 г. - четирима; писмо от Нотариалната камара, установяващо положителното й становище за преместването на нотариус Николова. Като доказателство е прието и писмо от МРРБ, Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" от 15.04.2010 г. за броя на населението по постоянен и настоящ адрес на Столична община към 15.03.2010 г. Правото на нотариусите на преместване от един в друг район на действие е уредено в разпоредбата на чл. 34б от ЗННД, като фактическите основания за това са две - наличието на важна причина, посочена в мотивирано заявление до министъра на правосъдието и открито място по чл. 10 от закона. Уважаването на искането предполага кумулативно удовлетворяване на двете изисквания на закона. Компетентният административен орган дължи мотивирано произнасяне в условията на оперативна самостоятелност, което съобразно разпоредбата на чл. 169 от АПК подлежи на съдебен контрол доколко органът е разполагал с това правомощие и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Обжалваната в настоящото производство заповед № ЛС-И-158 от 26.03.2010 г. на министъра на правосъдието, е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с чл. 34б от ЗННД правомощия, спазено е изискването за писмена форма на волеизявлението и неговото мотивиране за наличие на основание на издаване на административния акт. Заповедта е постановена въз основа на становище на комисия, назначена от министъра за разглеждане и обсъждане на подадените заявления. Волеизявлението на министъра на правосъдието съответства на полученото становище от комисията по чл. 34б от закона. От изложеното следва извода, че са спазени административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания индивидуален административен акт. Въведената от чл. 34б от ЗННД предпоставка - наличие на открито място за нотариус е обективна, доколкото трябва да е установена при произнасяне с оглед наличието и на другата предпоставка. Нормата препраща към разпоредбата на ал. 4 на чл. 10 от ЗННД, предоставя на министъра на правосъдието правомощието по негов почин или предложение на Съвета на нотариусите, но, по изключително негова преценка, в случаите, в които установи "необходимост" на повече от определените в ал. 1 нотариуси, да открие допълнителни места за нотариуси в съответния район. Независимо какви причини могат да доведат до необходимостта от допълнителното място, единствено компетентният административен орган може да реши да открие допълнително място. Това негово решение, взето в условията на оперативна самостоятелност, не подлежи на съдебен контрол. Откриването и наличието на свободно място за нотариус, дори и материализирано в един и същи акт с преместването на нотариус, трябва да предхожда волеизявлението за преместване. Разпоредбата на ал. 1 на чл. 34б от ЗННД изрично предвижда наличието на вакантно място като условие за уважаване на искането за преместване. В този смисъл, основателен е доводът на защитата на министъра на правосъдието за обективност на тази предпоставка, тя трябва да е факт към момента на произнасянето по искането. Представените по делото доказателства за заличаване на нотариус в периода 12.01.2010 г. - 26.03.2010 г. не установява по категоричен начин свободно място за нотариус към датата на постановяване на административния акт. Предвид изложеното за предоставената оперативна самостоятелност на органа да прецени дали да открие място по реда на чл. 10, ал. 4 от ЗННД, неупражняването на това правомощие не води до извод за незаконосъобразност на оспорения акт. При отсъствието на легално определение кои причини са "важни" по смисъла на закона, правото на преценка за тяхното наличие за всеки конкретен случай принадлежи изцяло на административния орган. Дали конкретно твърдяните факти могат да обосноват наличие на важни причини като основание за преместване, е компетентен да се произнесе министърът на правосъдието. В случая административният орган е направил преценка, като е мотивирал защо не възприема посочените причини за важни при съпоставяне на конкретните твърдения от личен, семеен и здравословен характер за нотариуса и обществения интерес и необходимостта от равен достъп до нотариални услуги. Съдът няма правомощие да осъществи контрол върху преценката по същество, но намира, с оглед обсъдените правно значими факти и обстоятелства, че при произнасянето си административният орган се е съобразил с изискванията, процесуалните правила и целта на закона. Изложеното обосновава извода на съда за законосъобразност на обжалваната заповед № ЛС-И-158 от 26.03.2010 г. на министъра на правосъдието. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд - седмо отделение,