Решение № 10203 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2841/2009 г.

Решение № 10203 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2841/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по жалба на Величко Кирилов Байлов от гр. Пазарджик, против Заповед на министъра на земеделието и храните (МЗ) № РД-44-66/07.01.2009 г.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваната заповед министърът на земеделието и храните, поради получена възможно най-ниска оценка 5 - "неприемливо изпълнение" при атестирането и на основание чл. 107, ал. 2 и чл. 108 от ЗДС, е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя за изпълняваната от него длъжност. Байлов е бил "началник" на Общинска служба по земеделие, гр. Септември (ОСЗ), към Областна дирекция "Земеделие", гр. Пазарджик (ОДЗ) на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и е притежавал I младши ранг.

Недоволен от заповедта, Байлов я обжалва. Счита същата за неправилна поради допуснати от издателя съществени нарушения на административнопроизводствените правила и незаконосъобразността `и. Моли отмяната на МЗ.

Ответната страна - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна.

За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е изпълнявал длъжността, за която е прекратено служебното му правоотношение. За периода 01.12.2007 - 30.11.2008 г., той е бил атестиран за оценка на индивидуалното му изпълнение. На 30.11.2007 г. е изготвен работен план за изпълнение, който е сведен до знанието на Байлов по време на първоначалната му среща във връзка с атестирането с оценяващия го ръководител - началника на Отдел "Общински служби по земеделие" при ОДЗ Георги Бабачев. На 11.07.2008 г. е проведена междинна среща между двамата, на която оценяващият ръководител е изложил коментара, забележките и препоръките си към жалбоподателя. Процесът е завършил със заключителна среща на 28.11.2008 г. и изготвянето на окончателния формуляр за оценка, с който оценяващият Бабачев е поставил оценка за изпълнение на длъжността от страна на Байлов 5 - "неприемливо изпълнение". Жалбоподателят се е запознал с формуляра и е направил мотивирано възражение за субективен подход и тенденциозност при оценяването му. Той е подготвил "Възражение", заведено в ОДЗ с вх. № 2125/04.12.2008 г. Оценяващият го ръководител се е запознал с възражението и е подготвил мотивиран отговор, адресиран до директора на ОДЗ, входирано с № 10/11.12.2008 г. След запознаване с двата документа, контролиращият жалбоподателя ръководител - директора на ОДЗ, е изготвил "Формуляр по възражение за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността" на 11.12.2008 г., изпратен и връчен на жалбоподателя на 18.12.2008 г. Директорът на ОДЗ е подготвил и Докладна записка изх. № 2125/19.12.2008 г. до министъра на земеделието и храните. С последната той го уведомил за действията във връзка с атестирането на Байлов и предложил прекратяване на служебното му правоотношение. Издадена е и обжалваната МЗ, връчена на лицето на 20.01.2009 г.

Видно от представените от жалбоподателя доказателства е, че за периода 01.12.2005 - 30.11.2006 г. той е бил оценен с оценка 2 - "изпълнението е над изискванията", а за периода 01.12.2006 - 30.11.2007 г. - с оценка 3 "изпълнението отговаря на изискванията".

Със Заповед № № -200/09.12.2008 г. на директора на ОДЗ, на жалбоподателя е разрешен платен отпуск от 20.12.2008 до 22.01.2009 г.

При така установеното, жалбата на Байлов се явява неоснователна.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената за издаването му процедура, в съответната форма и при спазване на материалния закон.

Доводът, че заповедта е връчена "при некоректно и тенденциозно" условие е ирелевантен. Действително, с Писмо изх. № ЧР-04-3/14.01.2009 г. на директора на ОДЗ, Байлов е уведомен за провеждането от 12 - 16.01.2009 г. на обучение на всички служители от ОСЗ по определен за това график. Той самият е приканен да прекъсне ползването на разрешения му отпуск за 1 ден - на 16.01.2009 г., като подаде съответно заявление за това. Тези обстоятелства обаче са неотносими към въпроса за законосъобразността на обжалваната заповед. Липсва законова пречка служебното правоотношение да бъде прекратено по време на разрешен отпуск. Неотносимо е и обстоятелството, че неползвания от Байлов платен отпуск, който следва да му се заплати, не е бил правилно изчислен. Това са акцесорни отношения спрямо основното такова за изпълняваната от него длъжност като държавен служител. Ако такава грешка действително е допусната, тя ще бъде отстранена в процеса на изплащане на обезщетението.

Неоснователен е и доводът за субективно и тенденциозно изготвяне на формуляра за оценка. Видно от доказателствата по делото, такова е мнението на Байлов по отношение на изготвената от оценяващия го ръководител оценка. В същото време обаче, последният е представил на контролирация ръководител не по-слабо аргументирано становище за обратното, а именно, че жалбоподателя не изпълнява качествено и в срок служебните си задължения. Условията и редът за атестиране, вкл. неговата безпристрастност, честност и компетентност въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, са уредени в Глава II на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация. Оценката на атестирания служител е поверена в ръцете на прекия му, оценяващ го ръководител. Проверката за обективността `и, от своя страна, е поверена на контролиращия ръководител. В случая и двамата са били единодушни при изготвянето на оценката на качествата на Байлов. Съдът няма по-добри и по-обективни възприятия за работата на жалбоподателя. Той не може и да ги придобие чрез процесуална проверка на законосъобразността на заповедта. Тази оценка е поверена изключително в ръцете на двамата ръководители. Твърдението, че във формуляра се съдържат "единствено общи изрази" не отговаря на действителността. Видно от съдържанието на последния е, че в него са посочени множество конкретни причини за преценка по посочения начин на изпълнението на длъжността.

По изложените причини жалбата на Байлов се явява неоснователна. Като такава тя следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение