Решение № 4981 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14187/2014 г.

Решение № 4981 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14187/2014 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Образувано е по касационна и частна жалби на Елена Ангелова Гигова от гр. Варна срещу решение № 2136 от 1.10.2014 г. по адм. д. № 2497/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, второ отделение, ХIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което оспореният административен акт и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени. По отношение на решението, в частта му имаща характера на прекратително определение, се иска отмяната му и връщане на делото в тази му част на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът - директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Варна, чрез процесуалния си представител Ивелина Йовкова, моли решението и определението да бъдат оставени в сила. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната и частната жалби. Последните са постъпили в предвидените съответно в чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК 14-дневен и 7-дневен преклузивни срокове, подадени са от надлежна страна и процесуално са допустими. I. По касационната жалба. С решение № 2136 от 01.10.2014 г. по адм. д. № 2497/2014 г., в тази му част, Административен съд - гр. Варна, второ отделение, ХIII състав е отхвърлил жалбата на Елена Ангелова Гигова от гр. Варна против решение № 4 от 26.06.2014 г. на директора Териториално поделение на НОИ - гр. Варна и потвърденото с него разпореждане № 031-00-620-3 от 22.11.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ - гр. Варна. Съдебният акт, в тази му част е правилен като краен резултат, поради което не подлежи на отмяна на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че Гигова е получавала парично обезщетение за безработица през периода 23.12.2008 г. до 23.06.2009 г., чийто общ размер е 1511.26 лв. От решение № 2754 от 25.08.2009 г. по гр. д. № 2822/2009 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, влязло в сила на 19.09.2009 г., става ясно, че е отменено като незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между Елена Ангелова Гигова от гр. Варна и "Пикадили" АД, както и че дружеството е било осъдено да заплати на ищцата сумата 3588 лв., представляващо обезщетение за оставане без работа за шест месеца, считано от 23.12.2008 г. От доказателствата от стр. 43 до стр. 55 се установява, че плащането е било осъществено. При изложената фактическа обстановка е приложима разпоредбата на чл. 54е, ал. 1 КСО, в ред. изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., съгласно която изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Текстът чл. 114, ал. 2 КСО, доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изключва добросъвестно получените парични обезщетения за безработица от другите добросъвестно получени суми за осигурителни плащания, които не подлежат на връщане от осигурените лица и предписва, че възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Компетентно да издаде разпорежданията по чл. 54е, ал. 4 КСО е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В случая разпореждане № 031-00-620-3 от 22.11.2013 г. е издадено за ръководител на осигуряването за безработица от Елена Ненова, началник сектор ПОБГВ, на която видно от представената с отговора по касационната жалба заповед № 001-426 от 16.07.2012 г. на директора на РУСО - гр. Варна, е възложено да изпълнява дейността по ръководството на осигуряването за безработица и да издава съответните разпореждания. В тази връзка неоснователни са оплакванията на касатора, че разпореждането е издадено от некомпетентно длъжностно лице. Стигайки до окончателния правен извод за дължимо връщане на полученото обезщетение за безработица, съдът е постановил правилно решение, в тази му част. От доказателствата по делото се установява, че разпореждане № 031-00-620-3 от 22.11.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. Варна е било еднократно изпратено на Ненова на постоянния й адрес в гр. Варна, по пощата с обратна разписка. Последната е върната с отбелязване "непотърсен", като е вписан периода 29.11.2013 г. - 6.12.2013 г. - стр. 38 от делото. Това не означава, че лицето не е намерено на постоянния му адрес. Въпреки това и в нарушение на чл. 110, ал. 4 КСО, административните органи са предприели връчване чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, като са спазили процедурата за 7-дневен срок от поставянето на съобщението. По същия начин е процедирано и с покана изх. № 003 от 28.01.2014 г. за доброволно изпълнение, при непотърсена пратка в периода 31.01.2014 г. - 6.02.2014 г. и поставено съобщение на 7.02.2014 г. От данните по делото се установява, че Ненова не е напускала посочения пред органите на НОИ адрес. При това положение е налице нарушение на административнопроизводствените правила, регламентирани от нормата на чл. 104, ал. 4 КСО. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети по ал. 1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. В чл. 5, ал. 1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (обн. ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г.) е посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Ал. 2 на същата норма предвижда възможност препоръчаните пощенски пратки по ал. 1 да се доставят на лице, пълнолетен чл. на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Съгласно чл. 5, ал. 3 от общите правила, когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. Неправилно съдът е приел, че твърденията на жалбоподателката в тази връзка са недоказани и че не е налице нарушение по чл. 146, т. 3 АПК. Въпросът обаче е дали това нарушение е съществено. От данните по делото обаче се установява (стр. 14 и 15), че на 31.05.2014 г. Ненова е упражнила правото си на жалба по административен ред срещу разпореждане № 031-00-620-3 от 22.11.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. Варна и запорно съобщение изх. № 3342 от 14.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Варна, с което е наложен запор върху банковата й сметка. Жалбата е била разгледана и е постановено решение № 4 от 26.06.2014 г. на директора Териториално поделение на НОИ - гр. Варна. Последното е обжалвано по реда на чл. 118 КСО пред Административен съд - гр. Варна. Решение № 2136 от 1.10.2014 г. по адм. д. № 2497/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, второ отделение, ХIII състав е обжалвано пред Върховния административен съд. Следователно допуснатото от органите на НОИ нарушение на чл. 104, ал. 4 КСО не е рефлектирало сериозно върху правото на защита на Ненова и последното е било упражнено. Съобразява се също така, че и при отмяна на решението на директора на ТП на НОИ, в тази му част и потвърденото с него разпореждане, при провеждане на ново административно производство материалноправният резултат би бил същия, тъй като вземането е дължимо. Цитираните в тези мотиви нарушения на административнопроизводствените правила следва да бъдат детайлно изследвани във връзка със законосъобразността на запорно съобщение изх. № 3342 от 14.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Варна. Стигайки до окончателния правен извод за дължимо връщане на полученото обезщетение за безработица, съдът е постановил правилно като краен резултат решение, което по изложените в тези мотиви съображения, се оставя в сила, в тази му част. II. По частната жалба. С решение № 2136 от 1.10.2014 г. по адм. д. № 2497/2014 г., в тази му част, имаща характера на определение, Административен съд - гр. Варна, второ отделение, ХIII състав е оставил без разглеждане жалбата на Елена Ангелова Гигова от гр. Варна срещу запорно съобщение изх. № 3342 от 14.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Варна, прекратил е производството по делото в тази му част и го е изпратил по подведомственост на директора на ТД на НАП. Така постановеното определение е неправилно по следните съображения: Жалбата на Гигова до Административен съд - гр. Варна, в тази й част, е подадена против запорно съобщение, наложено по реда на чл. 110, ал. 6 във връзка с ал. 5, т. 1 от КСО, представляващо изпълнително действие по принудително изпълнение на невлязло в сила разпореждане за събиране на суми (главница и лихва). По делото е установено, че в резултат на наложения запор сума в размер на 770 лв. е преведена от банката на 10.05.2014 г., до която е отправено съобщението, по сметка на ТП на НОИ - гр. Варна, т. е. не се касае за доброволно изпълнение от страна на длъжника. Това, че след постъпване на търсените от НОИ суми в неговия бюджет "изпълнението на запора било прекратено" според твърденията на ответника, не означава липса на предмет на спора, още по-малко липса на правен интерес у жалбоподателката, доколкото именно евентуално успешно проведената й защита срещу действията по предприетото по отношение на нея предварително принудително изпълнение е положителна процесуална предпоставка за предявения от нея иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по реда на глава единадесета, дял пети на АПК - "Производства за обезщетения" (чл. 203 и следв. от АПК). В тази връзка не могат да бъдат споделени съображенията на ответника, които са смисъл на недопустимост на подадената пред първоинстанционния съд жалба в тази й част. Съгласно чл. 110, ал. 6 КСО запор по сметките на длъжниците на държавното обществено осигуряване се извършва чрез изпращане на запорно съобщение от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт до банките, които превеждат незабавно дължимите суми по сметка на държавното обществено осигуряване. Именно такова е запорно съобщение изх. № 3342 от 14.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Варна. Разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО предвижда, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Следователно законово са предвидени алтернативно две различни производства. От доказателствата по делото се установява, че в случая производството по принудителното изпълнение се е развило по реда на специалния закон - КСО, обстоятелство, което не е съобразено от съда. Последният не е преценил и факта, че с решение № 4 от 26.06.2014 г., директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. Варна, се е произнесъл и по жалбата на Гигова и в частта й относно запорно съобщение изх. № 3342 от 14.04.2014 г. и наложеният с него запор върху банковата й сметка Съгласно чл. 118, ал. 1 КСО решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд, което жалбоподателката е сторила. В случая събирането на вземането не е възложено на органите по приходите и публичните изпълнители. Директорът на ТП на НОИ - гр. Варна не е публичен изпълнител към компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ДОПК, поради което разпоредбата на чл. 266 и сл. ДОПК и предвидения в тях ред за обжалване са неприложими. По изложените съображения се приема, че като оставил без разглеждане жалбата на Гигова срещу наложения запор върху банковата й сметка със запорно съобщение изх. № 3342 от 14.04.2014 г., прекратил е производството по делото в тази му част и го е изпратил на директора на ТД на НАП (непосочен конкретно), съдът е постановил определението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо то следва да бъде отменено, а делото - върнато на решаващия състав на Административен съд - гр. Варна, за произнасяне по жалбата в цитираната й част. Предвид неоснователността на касационната жалба и неприключването на спора по същество в останалата му част, разноски в полза на касаторката не се присъждат. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд в полза на ответника се присъжда сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 235 АПК и чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,