Решение № 557 от 7.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 518/2009 г.

Решение № 557 от 7.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 518/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на осъдения А. М. М. за възобновяване на нохд № 2137/2008 г. на Пловдивски окръжен съд и отмяна на постановената по него присъда № 42 от 10.03.2009 г., с искане за оправдаване, или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В саморъчно изготвеното от осъдения М. искане за възобновяване на делото се твърди, че е осъден за деяние което не е извършил. Не е оказвал съпротива при задържането, за да нарани дознателя. Нанесен му е побой от тримата полицейски служители, при който се е самонаранил. Искането е да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, или делото се върне за ново разглеждане. Служебният защитник поддържа жалбата като намира, че деянието несъставомерно. Нараняването на пострадалия е станало случайно, при задържането на осъдения и поставянето на белезниците. Съдът е допуснал до разпит свидетел - очевидец на станалото, който впоследствие е бил заличен, без да е направено необходимото за неговото призоваване. Осъдителното присъда се обосновава само на показанията на полицейските служители, участвали при задържането и заинтересовани от изхода на делото. Представя и писмени бележки, в които доразвива тези доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на искането. Не са допуснати сочените в него и развити от защитата съществени процесуални нарушения, които да са основание за възобновяване на делото. Законът е приложен правилно, но наказанието е твърде завишено и в това производство има възможност да се намали. ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното: С присъда № 42 от 10.03.2009 г. по нохд № 2137/08 г., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимия А. М. М. за виновен в извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, пр.4, т. 2, вр. с чл. 129, ал. 2 и при условията на чл. 54 НК е осъден на седем години лишаване от свобода, при първоначален "усилено строг" режим. Осъден е и да заплати на Л. Н. сумата от 5 000.00 лв. за причинени му неимуществени вреди, със законните последици. Присъдата не е обжалвана в законния срок и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. В искането се претендира за неправилна оценка на доказателствените източници по отношение на тяхната достоверност за установеното от полицейските служители, при задържането на осъдения М. в момент когато се опитвал да продаде наркотично вещество на Иво К. Доводите изложени от защитата в тази насока ангажират необоснованост на присъдата, което не е касационно основание за проверка. В разглеждания случай инстанцията по същество на делото е изпълнила в пълен обем задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК и въпросът за достоверността на доказателствата не може да се пререшава от касационния състав, за да се възприеме позицията на подсъдимия и защитата, че пострадалия Н. се е самонаранил в предприетото от него и св. А задържане на М., при което употребили сила, за да го повалят на земята и поставят белезници на ръцете зад гърба му. Видно от мотивите на присъдата, съдът след подробен и обективен анализ на доказателствата по делото, е изложил съображения за тяхната оценка, противоречивите такива и по доводите на страните. Тези съображения не са изолирани от доказателствената съвкупност, а са в пълен унисон с нея. След подробно обсъждане на л. 5 и л. 6, абз.1 от мотивите на присъдата правилно не са кредитирали обясненията на подсъдимия М относно механизма на получената телесна повреда от страна на пострадалия Н. Те са не само противоречиви за кои пореден според него удар, пострадалия е ударил ръката се в бетонен кол, при което се наранил, но и напълно се изключва назначената и изслушана от съда в съдебно заседание СМЕ. Според разясненията на вещото лице механизма на конкретното счупване е огъвачен и сочи на падане върху ръката, както твърди пострадалия и двамата свидетели-очевидци за станалото при упоритата продължителна съпротива и борба между тях при задържането. При този допустима според изискванията на чл. 73 ЗМВР употребена физическа сила и в опитите си за осуети задържането и избяга от мястото, осъденият М. от ударите с лакът и тяло, съборил на земята св. Н в резултат на което му причинил средна телесна повреда. По изложените от съда съображения в мотивите на л. 7 абз.3, деянието е извършил при евентуален умисъл. При установените факти материалния закон е приложен правилно. Вярно е, че съдът по искане на защита е допуснал до разпит св. И/който направил опит да закупи наркотично вещество от подсъдимия, за което е осъден по споразумение/. След като е установен домашния му адрес са изпратени призовки и върнати в цялост поради отказ на бащата да ги получи, защото синът му е в Гърция с неизвестен адрес. Направената справка от ОД на МВР-Пловдив - сектор "Оперативен анализ" за пътуванията на лицето извън страната е непълна, поради факта, че пътуванията в страните от Европейския съюз са безвизови и не може да се установи къде се намира лицето К. Поради това съдът, след като е изслушал становищата на страните, с мотивирано определение го е заличил от списъка за призоваване, като е приел че събраните по делото доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина. Направено е необходимото и възможното от съда за осигуряване и разпит на свидетеля в съдебно заседание, но положените усилия не са дали резултат. Действително при подробните и непротиворечиви показания на пострадалия и разпитаните свидетели-очевидци, подкрепени изцяло от съдебномедицинската експертиза разпита не е бил необходим. Затова не е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, което да е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и да е основание за отмяна на присъдата по реда на възобновяването. В изготвената от осъдения М. жалба, която се поддържа от служебната защита, макар от прочита и да прозира недоволство от тежестта на наложеното наказание, липсва изрично оплакване за явната му несправедливост. Това очевидно се дължи на ниската му грамотност и липса на правни познания, затова няма пречка в светлината на довода за неправилно приложение на материалния закон, да се преоцени справедливостта на наложеното наказание, което в най-голяма степен е свързано в правно-защитения интерес на осъденото лице. Касационният състав споделя становището на прокурора, че то е твърде завишено и очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът е отдал прекомерна относителна тежест на предходното осъждане на подсъдимия на единадесет месеца лишаване от свобода, за придобиване и държане на високорисково наркотично вещество. Само от това обстоятелство не може да се направи категоричен извод за трайно установени престъпни навици. Не е осъждан за престъпление против личността, социалната среда в която е израснал, ниската му култура, баща на пет деца, начина на причиняване и характера на телесната повреда дават основание за налагане на наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, с което могат да бъдат изпълнени целите на чл. 36 НК. Това наказание на основание чл. 61 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален "строг" режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В този смисъл следва да се измени влязлата в сила присъда. По изложени съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,