Решение № 419 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11881/2014 г.

Решение № 419 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11881/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, подадена чрез юрисконсулт Величка Кадийска против решение № 363/20.06.2014 г. по адм. дело № 267/2014 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отменено Решение № МП-2622#1/24.02.2014 г. на Директора на РУ "СО" гр. Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № РА-1/3.01.2014 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при РУ "СО" гр. Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 94, ал. 2 и чл. 114, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Иска се отмяна на решението и оставяне в сила на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Росица Янева изразява становище за неоснователност на оплакванията. Представя подробни писмени бележки чрез пълномощника си адв. Исов и претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Във връзка с приложението на чл. 94, ал. 2 КСО посочва, че Янева е недобросъвестна, но с оглед решението на Съда на Европейския съюз като краен резултат решението е правилно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 363/20.06.2014 г. по адм. дело № 267/2014 г. Административен съд Пазарджик е отменил Решение № МП-2622#1/24.02.2014 г. на Директора на РУ "СО" гр. Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № РА-1/3.01.2014 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при РУ "СО" гр. Пазарджик, с които Росица Ангелова Янева, от гр. Батак, е задължена да възстанови неправилно отпусната сума за пенсия в размер на 30 604,58 лева, от които главница за периода 1.06.2009 г. до 31.12.2013 г. в размер на 22 291,20 лева и лихва в размер на 8 313,38 лева начислена към 3.01.2014 г., ведно с лихвата след посочения период определена по реда на чл. 116 КСО до окончателното погасяване на задължението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актовете на органите на НОИ са издадени в противоречие с относимите материалноправни разпоредби - основание за отмяната им като незаконосъобразни съгласно чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че Росица Янева, от гр. Батак, не е подавала лично или чрез пълномощник документите си за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза се установява, че ръкописният текст на заявлението за отпускане на пенсия с вх. № МП-15066/8.07.2009 г. не е изписан от Янева, както и че същата не е положила подписа си за "заявител" и "декларатор" в заявлението. В тази връзка е представено и Постановление от 6.06.2014 г. на прокурор при Районна прокуратура - Пазарджик, от което се установява, че е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че е съставил неистински частен документ - заявление от името на Росица Янева и го е употребил, за да докаже, че съществува правно отношение. Янева е заявила, че е подавала заявление за пенсиониране, но не това, което се съдържа в пенсионната й преписка. Безспорно е установено също, че към 1.06.2009 г., когато на Янева е отпусканата ЛПОСВ, същата не е подавала декларация за прекратено осигуряване и е работила по трудов договор, като е постъпила на работа на 11.05.2009 г. Прекратяването на осигуряването е извършено на 27.12.2013 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че добросъвестността по КСО е обстоятелство, което се предполага, като в тежест на административния орган е да докаже наличие на недобросъвестност, проявена от лицето. По делото това не е сторено от жалбоподателя. В случая е без значение обстоятелството дали грешката на получателя се дължи на неправилна преценка на факти или на неправилна преценка на право. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от лицата, с изключение на случаите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2 и чл. 54е от КСО. За да настъпят предвидените по чл. 114, ал. 1 КСО последици е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: недължимост на получените суми и недобросъвестност на получилото ги лице. Тези предпоставки в случая не са налице. Освен това настоящият случай е извън посочените изключения. Съдът правилно е приел, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и на друго основание. Процесното разпореждане е издадено въз основа на Разпореждане № ПР-645/27.12.2013 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отменено разпореждането за отпускане на пенсията на лицето, и за което разпореждане е установено, че не влязло в законна сила. В този смисъл същото е преждевременно издадено, тъй като се позовава на факта за неправилно отпусната на лицето пенсия, който факт не е безспорно установен по съответния ред. Наведените оплаквания са неоснователни и на още едно основание. Съгласно чл. 94, ал. 2 предл. първо КСО пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и чл. 4а КСО се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство, съответно прекратяване на трудова дейност по законодателството на държава, с която се прилага международен договор в областта на социалната сигурност, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. С решение от 5.11.2014 г. по дело № С-103/2013 г. Съдът на Европейския съюз е приел, че чл. 49 ДФЕС не допуска разпоредба на държава членка като чл. 94 КСО, според която условие за отпускане на пенсия за старост е предварителното прекратяване на осигуряването във връзка с упражнявана в друга държава членка дейност. Съгласно чл. 633 ГПК решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Възприемайки тълкуването на относимите за спора материалноправни разпоредби, фактът на несвоевременното недеклариране на обстоятелствата, свързани с непрекратено осигуряване от страна на Росица Янева, от гр. Батак, не може да бъде квалифициран като недобросъвестно поведение и законосъобразно административният съд е отменил оспорените актове на органите на НОИ. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Отчитайки изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока /договор за правна защита и съдействие от 1.12.2014 г./ възлизат на сумата от 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение