Решение № 14170 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3095/2010 г.

Решение № 14170 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3095/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на адв. М. Вутова, в качеството й на пълномощник на ЕТ "Байковец", представляван от Пенко Цанков Недялков, срещу решение № 32 от 29.12.2009 г., постановено по адм. дело № 552/2009 г. от Административен съд - Враца. В жалбата се мотивират съображения за неправилност вследствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната на съдебния акт. Ответникът - кмет на община Враца не взема становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на ЕТ "Байковец", представляван от Пенко Цанков Недялков против заповед № 1231 от 14.10.2009 г., издадена от кмета на община Враца на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че през 1995 г. между страните е бил сключен договор за отдаване под наем на общински недвижим имот, представляващ 35 дка неземеделска земя, открита некултивирана кариера, находяща се в м. "Керинци" на 5 км от гр. Враца. Страните са постигнали съгласие срокът на действие на този договор да бъде десет години. След изтичането на така определения срок, на 04.10.2005, на 04.10.2006 и през 2007 г. към този договор са били сключени анекси със срок на действие една година и с правно основание чл. 19 от ЗСПЗЗ и чл. 37, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. След 2007 г. договорът не е бил анексиран. Едноличният търговец е направил искане през 2009 г. до община Враца за закупуване или отдаване под наем на процесния имот. В отговор му е било изпратено писмо изх. № 94-000-13982 от 09.09.2009 г. с уведомление, че поради изтичане на срока на договора за наем от 1995 г. следва да освободи имота, което не е било получено от адресата. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касационния жалбоподател. По същество с касационната жалба се правят същите възражения, каквито са били направени пред решаващия съд и те са обсъдени подробно от него. След като е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, след като е събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства и ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, съдът е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че обжалваният административен акт отговаря на изискванията за форма на индивидуалния административен акт по смисъла на чл. 59 от АПК и в него са посочени и фактическите и правните основания за издаването му. За да бъде реализиран фактическият състав на нормата на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е достатъчно да бъде установено, че имотът - общинска собственост се държи без или на отпаднало правно основание, какъвто е настоящият случай. По делото няма спор, а и проверката извършена от служители на Дирекция "Управление на общинската собственост" при община Враца е установила, че сключеният през 1995 г. договор за наем на процесния имот е изтекъл. Следователно имотът се ползва без правно основание. Правно ирелевантен е фактът, че касаторът е заплащал суми по сметка на общината, които назовава "наем". Възражението, че този договор се е "трансформирал" в безсрочен правилно е отхвърлено като неоснователно и не е необходимо в това решение да се повтарят мотивите на съда от първата инстанция в тази посока. Ето защо настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение