Решение № 13797 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3599/2018 г.

Решение № 13797 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3599/2018 г., I о., докладчик съдията Христо Койчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-С. при ЦУ на НАП против решение № 250/11.01.2018 г., по адм. д. № 11251/2016 г., на Административен съд С.-град, в частта с което е отменен РА № Р-22002215009093-091-001/02.06.2016 г., поправен с РА № П-22220416133985-003-001/01.08.2016 г., издаден от орган при приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1714/30.09.2016 г., на Директора на дирекция "ОДОП" С., по отношение непризнато право на ДК по фактури издадени от доставчиците "Б. О. 2011" ЕООД, "Корект Х" ЕООД, "У. Л." ЕООД, "Генорд" ЕООД и "Б. С." ЕООД. Изложени са доводи за неправилност на решението, като се сочи че не са налице предпоставките за право на ДК по извършени услуги от страна на доставчиците. Твърди се в касационната жалба, че макар и да са налице изпълнение на възложените СМР към крайният възложител то това не доказва че изпълнените СМР са обвързани с икономическата дейност на доставчиците, както и че липсват доказателства доставчиците да имат съответните активи и технически средства за изпълнение на фактурираните услуги. Иска се отмяна на решението на първоинстанционният съд и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "С. С." ЕООД, чрез упълномощен адвокат оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила, по съображения изложени в писмен отговор и устно, в съдебно заседание, който претендира адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба, тъй като от събраните доказателства не се установява реалност на фактурираните от доставчиците услуги. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени РА съдът е обосновал изводи, че ревизиращите органи са мотивирали отказа на ДК само и единствено въз основа на констатации за липсата на данни и непредставяне на всички изискуеми от доставчика документи и обяснения при насрещните проверки без да е извършил анализ на наличните доказателства при жалбоподателя за реализиране на услугите и приемането им от последващият получател. Въз основа на анализ на всички ангажирани доказателства в хода на административния и съдебен процес, включително и приета съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, съдът е приел за установен фактът на реално осъществяване на договорените и приети СМР и доставки на стоки, отразени в процесните фактури. Съдът е посочил, че дружеството-жалбоподател води редовно счетоводството си; към всяка една от спорните фактури са приложени договори, приложения и количествено-стойностни сметки и протоколи за приемане на работата и протоколи обр. 19 с описание на извършените и приети дейности по фактурите; дружеството-жалбоподател не разполага с материали и оборудване за извършване на спорните по делото доставки и е ползвало поддоставчици. Съдът се е позовал и на практика на Съда на Европейския съюз, съгласно която, при липса на спор, че фактурираните стоки и услуги обективно съществуват, но се оспорва фактът, че са осъществени от доставчиците - издатели на фактурите, правото на приспадане може да бъде отказано само, в случаите, когато са налице обективни данни, съдържащи обстоятелства, които сочат за наличието на измама или злоупотреба с право и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама или злоупотреба с право. В случая приходният орган няма такива твърдения. При тези данни, съдът е приел, че е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС - налице е доставяне/извършването на стока/услуга срещу насрещна престация, на основание сключени договори, както и предпоставките на чл. 71 ЗДДС и в посочената по делото хипотеза, на данъчнозадълженото лице, следва да се признае правото да приспадне данъка върху добавената стойност, начислен в издадените фактури, от посочените по РА доставчици, с каквито мотиви РА е отменен като незаконосъобразен. Така постановеното съдебно решение е правилно. По силата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка т. е. наличието на реалност на стоките и/или услугите е предпоставка за законосъобразното упражняване на право на ДК. Установено е безспорно, че по издадени от "Б. С." ЕООД, "Генорд" ЕООД, "У. Л." ЕООД и "Корект Х" ЕООД фактури касаят извършване на услуги – СМР – посочени изчерпателно в РД. По делото са представени от доставчиците сключени договори за извършване на СМР между тях, като изпълнители и ревизираното дружество като възложител. Представени са към всеки един от договорите спорната фактура, количествено-стойностни сметки и акт обр. 19 за приемане на извършените дейности. Представени са и договори сключени между РЛ – "Строй система" ООД, като изпълнител и трети лица като възложители на същите СМР т. е. ревизираното лице е използвало поддоставчици при предоставянето от негова страна на услуги на трети лица. От така събраните доказателства и от заключението на СТЕ правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод за реалност на извършените и фактурирани спорни услуги. Установява се че възложените с договорите дейности са реално извършени, като при тяхното извършване са съставени и съответните актове и образци в строителството. Именно с приемането на работата и с издаването на надлежните строителни книжа следва да се приеме, че фактурираните услуги са реално извършени. Доводите на ревизиращият орган, че неоткриването на доставчиците на посочените от тях адреси и непредставянето на доказателства за техническа и материална обезпеченост водят до извод за липса на реалност на извършените и фактурирани услуги е неоснователен. Действително кадровата и техническа обезпеченост на доставката е от значение за нейната реалност, но от една страна, липсата на безспорни доказателства за това следва да е установена и от друга - ненамирането на доставчика на данъчния адрес не означава винаги, че доставчика не е притежавал техническа и кадрова обезпеченост и че доставката не е извършена. Данъчните органи са тези, които следва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице, каквото условие е въведено и в практиката на Съда на Европейския съюз, която решаващият съд е съобразил при постановяване на своят акт. В процесния случай в оспорвания РА не се съдържат констатации за извършена данъчна измама, а и са налице доказателства за реалност на доставките. На първо място още в ревизионното производство от страна на доставчиците "Билд съпорт" и "У. Л." към всяка една от фактурите са представени доказателства касаеща извършването на услугите. Доказателства по отношение на останалите двама доставчици – "Корект Х" ЕООД и "Генорд" ЕООД са представени в хода на съдебното производство. Именно след съпоставка на тези доказателства решаващият съд е достигнал и до правилни изводи за наличие на реалност на услугите. От доказателствата и от заключението на СТЕ се установява и че процесните доставки на услуги са били реализирани в последствие от ревизираното лице към трети лица, с които е сключило съответните договори т. е. налице е предпоставката на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС – услугите които са доставени на ревизираният търговец са били използвани от него за целите на дейността му. Изрично в заключението си към СТЕ в. л. е посочило че фактурираните СМР от доставчиците Б. С." ЕООД, "Генорд" ЕООД, "У. Л." ЕООД и "Корект Х" ЕООД съответстват по вид и стойност на предадените СМР от ревизираното лице към неговите получатели – О. Б., О. К., "К. К." ЕООД, ДЗЗД "О. С. 2013" и ДЗЗД "О. Г. 2012". Идентичността на извършените услуги използвани от ревизираното дружество за неговата дейност с тези извършени и фактурирани от доставчиците води до извод за реалността им. За допълнение следва да се посочи че доставчика "У. Л." ЕООД е представил и доказателства за наличието на договорената между страните техника, с която да осъществи услуги на обекта на ревизираното лице /л. 1337-1367/. Соченото от ревизиращият орган на липса на доказателства се опровергава от тези които съпътстват издадените фактури. Неоснователен е и довода на касатора в подадената касационна жалба, че тъй като изпълнителите по обществени поръчки към които ревизираното лице е доставчик, са посочили че няма да ползват поддоставчици а те ще извършат СМР, то не е налице реализиране на СМР от ревизираното лице към тях, тъй като доказателствата по делото водят до друг извод. А и този довод се изтъква за първи път пред касационната инстанция, която по силата на чл. 220 от АПК има забрана за фактически установявания. По отношение доставчика "Б. О." ЕООД настоящата инстанция изцяло приема доводите на решаващият съд. Представени са в хода на административното обжалване 2 бр. товарителници № 974044/01.11.2012 г. и № 974048/09.11.2012 г; 2 бр. декларации за съответствие на качеството на течните горива и 2 бр. документ удостоверяващ точния адрес на мястото на доставката. Представени са и документи касаещи последващата реализация на стоката – договор № Д-54-201/18.06.2012 г., по силата на който наемателя "Напоителни системи" ЕАД ползва предоставени му от "Строй система" ООД пътно-строителни машини. От заключението на СТЕ се установява, че закупеното и доставено количество дизелово гориво е във връзка със зареждането на наетата строителна техника, която е преотдадена от ревизираното лице на "напоителни системи" ЕАД със задължение да му подсигури всички консумативи вкл. и гориво. Правилен е извода на Административен съд С. град, че е налице реалност на извършената доставка с оглед събраните доказателства и заключението на СТЕ. Довода на касатора, че от ССЕ се установява че в счетоводството на РЛ не е водена строителна калкулация и не е водена балансова сметка 301-материали/стоки като това е индиция за липса на реалност на доставките по процесните фактури е неоснователен. Вярно е че от заключението на в. л. по ССЕ се установяват тези факти, но изрично е посочено че търговеца е завел полученото гориво от "Б. О." ЕООД по сметка 302/1 – материали, което кореспондира със сметка 401-доставчици, а СМР са отчитани по сметка 602-разходи за външни услуги в кореспонденция със сметка 401-доставчици, с оглед сключените договори и начина на извършване на СМР и доставката на горива т. е. в. л. е приело че счетоводството на дружеството е водено редовно и във връзка със съответното счетоводно законодателство. Правилно решаващият съд при постановяване на акта си се е позовал и на практиката на СЕС, където е прието, че правото на данъчнозадължените лица да приспаднат ДДС, на който са лица платци, дължимия или платеният ДДС за закупени стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС. П. е още че правото на ДК се упражнява незабавно и не може да бъде ограничено /С-80/11, С-142/11, С-285/11 и др. /. Правото на ДК може да бъде отказано само ако данъчният орган установи въз онова на обективните данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане е част от данъчна измама. /дело С-324/11, С-439/04, С-285/11 и др. / Безспорно по делото от страна на органа по приходите не са представени доказателства за наличието на данъчна измама, а само са наведени неподкрепени с доказателства доводи. Така анализирани всички данни по делото, установени с безспорни доказателства и приета съдебно-техническа експертиза установяват реално осъществяване на договорени СМР вкл. и доставката на горива, отразени в процесните данъчни фактури, при което са налице предпоставките по чл. 68, чл. 69, чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, поради което отказът на данъчен кредит е незаконосъобразен, както правилно е приел съдът. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, на ответника по касация се дължат разноски за касационната инстанция, предвид представеният по делото списък /л. 28/, в размер на 4 000 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение