Решение № 256 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8993/2013 г.

Решение № 256 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8993/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция" Местни данъци" при община Казанлък против решение № 60/24.04.2013 г. по адм. дело № 485/2012 г. на Административния съд - Стара Загора, с което е изменен акт за установяване на установяване на задължение по декларация № 211/28.08.2012 г. на орган по приходите при Община Казанлък, като е намален установения размер на публичните задължения от 32 854.48 лв. на 12 542.55 лева, от които главница в размер на 9804.31 лв. и лихви в размер на 2738.24 лв. към 28.08.2012 г. и е осъдена община Казанлък да заплати на "Кумакс инвест" ЕООД сумата от 278.21 лв. - разноски по делото. Касаторът поддържа, че решението е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, като подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението на Административен съд - Стара Загора да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което жалбата против акта да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - "Кумакс инвест" ЕООД, чрез своя процесуален представител, в писмено становище, оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е изменил акт за установяване на задължение по декларация № 211/28.08.2012 г., потвърден с Решение № 9/26.10.2012 г. на Директора на Дирекция "МДТ" при община Казанлък, като е намалил установеният размер на публични задължения от 32 854.48 лв. на 12542.55 лв., от които главница в размер на 9804.31 лв. и лихви в размер на 2738.24 лв. към 28.08.2012 г. В мотивите си съдът е приел, че в конкретния случай за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2009 г., данък не се дължи щом собственикът е върнал в КАТ свидетелството за регистрация на автомобилите, а ако същите попадат в приложното поле на Наредбата за изискванията за третирането на отпадъци от МПС, е необходимо представянето и на удостоверение за разкомплектоване. Двете предпоставки следва да са налице по отношение на леките автомобили, описани в АУЗД, за да бъде освободен жалбоподателят от заплащането на данъка. С оглед на обстоятелството, че по делото няма такива представени удостоверения, то по отношение на леките автомобил, според съда данъкът следва да бъде заплатен до датата на прекратяване на тяхната регистрация. Що се отнася обаче до товарните автомобили, както и автобусите, за да бъдат освободени от заплащането на данък, според АС- Стара Загора е достатъчно да е налице само първата предпоставка - връщането на талоните от страна на собственика. Това връщане на талона предполага или спирането от движение на същия или прекратяването на неговата регистрация. Съгласно чл. 40, ал. 2 и 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, на временно спрените от движение МПС се изземва част втора от свидетелството за регистрация, което се съхранява в структурните звена, където е регистрирано съответното МПС. Според съда за товарните автомобили от категория N3 и автобусите от категория М3, не е приложима Наредбата за изискванията за третиране на отпадъци от МПС, приета с ПМС № 311 от 17.11.2004 г. /отм. от 1.01.2013 г., но в сила за ревизирания период/, тъй като МПС не попадат в категорията автомобили, изброени в чл. 2 и чл. 3, за които Наредбата е приложима, а посоченото в нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, удостоверение за разкомплектоване се издава на основание чл. 15 от тази Наредба. По отношение на периода 1.01.2010 г. до 31.12.2011 г., съдът е приел, че за да бъде освободен от заплащането на данък МПС, следва да бъде прекратена регистрацията му, а ако за същото е предвидено и задължение за разкомплектоване, то - да се представи и съответното удостоверение. Т. е. дори и МПС да е спряно от движение, фактът на спиране не освобождава собственика му от дължимостта на данъка. Същият ще е дължим до датата на прекратяването на регистрацията на МПС, независимо към коя категория автомобили спада то. Ако попада в приложното поле на Наредбата за изискванията за третиране на отпадъци от МПС, приета с ПМС № 311/17.11.2004 г. /отм. от 1.01.2013 г., но в сила за ревизирания период/ то за да бъде освободен автомобилът от заплащане на данък е необходимо и представяне на удостоверение за разкомплектоване. Предвид изложените съображения АС - Стара Загора е приел, че по отношение на всички леки автомобили, данъкът е дължим и че органът по приходите правилно е изчислил както размера на дължимия данък, така и размера на лихвата. Но по отношение на всички автобуси категория М3 и товарни автомобили от категория N3 и N2, които са с прекратена регистрация преди 1.01.2010 г. /т. е които са спрени от движение и за които е върнато свидетелството за регистрация/., съдът е приел, че данък не се дължи и същият неправилно е начислен на жалбоподателя и като такъв следва да отпадне. По отношение на всички автобуси категория М3 и товарни автомобили от категория N3 и N2, които са с прекратена регистрация след 1.01.2010 г., съдът е счел, че данък се дължи единствено и само за периода от 1.01.2010 г. до прекратяването на регистрацията им. Съдът е приел, че данъкът по отношение на товарните автомобили и автобуси за периода 2007 г. - до 2009 г. е недължим ако до края на предходната година е върнато свидетелство за регистрация. В случая според съда са налице условията по чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в приложимата за периода 2007 г. - 2009 г. редакция на ДВ бр. 105/2006 г. За да направи този извод, съдът е анализирал подробно доказателствата по делото и въз основа на тях е установил, че за процесните МПС - товарни автомобили и автобуси, след връщането на свидетелствата им за регистрация в КАТ до края на предходната година, данък не се дължи. Според съда с оглед категорията на превозното средство Наредбата за изискванията за третиране на отпадъци от МПС е неприложима, поради което е неприложимо и второто условие на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ за представяне на удостоверение за разкомплектоване на превозното средство по чл. 15 от тази Наредба. Предвид изложените съображения съдът приел, че посоченият в обжалваният акт за установяване на задължение по декларация размер на публичните задължения, следва да бъде намален от 32 854.48 лв. на 12542.55 лв. Така получената сума, представлява главница на 9804.31 лв. и лихви в размер на 2738.24. към 28.08.2012 г. Съдът е изменил акта единствено в частта, относно определения данък за товарните автомобили и автобуси с прекратена регистрация. По отношение на всички леки автомобили, описани в акта, размерът на установения данък е останал непроменен. Решението е правилно. Спорът, с който е сезиран съдът е правен и се свежда до преценка за приложението на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ / в ред. на Д. В. бр. 105/2006 г. и в ред. на Д. В. бр. 95/2009 г./ от страна на административния орган. Съгласно чл. 52, ал. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а според чл. 53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. По цитираните правни норми търговецът е носител на задължение за данък върху превозните средства, които притежава. Съгласно чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в редакцията от ДВ. бр. 105/2006 г., в сила от 1.01.2007 г., за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие, че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Обсъжданата разпоредба е материално-правна и приложима за ревизирания период 1.01.2007 г. - 31.12.2009 г. Законосъобразен е изводът на съда, че данък не се дължи щом собственикът е върнал в КАТ до края на предходната година свидетелството за регистрация на товарния автомобил или автобус. Правилен е изводът на съда, че за товарните автомобили от категория N3 и N2, както и по отношение на всички автобуси категория М3 не е приложима Наредбата за изискванията за третиране на отпадъци от МПС, приета с ПМС № 311 от 17.11.2004 г., тъй като автомобилите не попадат в категорията автомобили, изброени в чл. 2 и чл. 3, за които Наредбата е приложима, а посоченото удостоверение за разкомплектоване се издава на основание чл. 15 от тази Наредба. При това положение законосъобразно е приетото от съда, че след като процесните товарни автомобили и автобуси не е били в движение след 2007 г. и след като свидетелствата им за регистрация са върнати на компетентните органи до края на предходната година, то за периода от началото на годината, следваща връщането на свидетелството за регистрация до 31.12.2009 г. собственикът на автомобилите не дължи заплащане на данък за тях от по чл. 52 ЗМДТ. Правилен е и изводът на съда, че по отношение на всички автобуси категория М3 и товарни автомобили от категория N3 и N2, които са с прекратена регистрация след 1.01.2010 г., данък се дължи единствено и само за периода от 1.01.2010 г. до прекратяването на регистрацията им. Неоснователен е доводът на касатора, че за да бъдат освободени от заплащане на данък превозните средства за периода от 2007 до 31.12.2009 г. то товарните автомобили и автобуси следва да се с прекратена регистрация. Това условие е въведено в чл. 58, ал. 4 ЗМДТ едва с редакцията от ДВ бр. 95/2009 г., която е в сила от 1.01.2010 г. Материални права се уреждат от закона действащ по време на възникването им. Съдът правилно е определил приложимата редакция на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2009 г. - редакцията от ДВ бр. 105/2006 г., в сила от 1.01.2007 г., която предвижда като условие за освобождаване от данък превозни средства - връщане на свидетелството за регистрация на МПС/, а не прекратяване на регистрацията. В същия смисъл е и практиката на ВАС/ виж Решение № 726/16.01.2012 г. по адм. дело № 5783/2011 г. на Първо отделение на ВАС; Решение № 5175/11.04.2013 г. по адм. дело № 2229/2013 г. на Седмо отделение на ВАС; Решение № 5143/11.04.2013 г. по адм. дело № 1056/2013 г. на Седмо отделение на ВАС; Решение № 15343/22.11.2011 г. по адм. дело № 9127/2011 г. на Осмо отделение на ВАС; Решение № 2330/16.02.2012 г. по адм. дело № 6413/2011 г. на Осмо отделение на ВАС./ Решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,