Решение № 1593 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11220/2012 г.

Решение № 1593 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11220/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на РДНСК - Югозападен район, чрез процесуален представител, срещу решение № 157/06.08.2012 г., постановено по адм. дело № 42/2012 г., по описа на Административен съд - гр. Кюстендил, с което е отменена заповед № ДК-02-КН-25/27.07.2009 г., издадена от началника на РДНСК - Кюстендил, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "гараж", находящ се в частта за уширение на улица-тупик с о. т. 66 - 67, до границата с УПИ XI-263, кв. 14, по плана на с. Слокощица, общ. Кюстендил. Релевирани са доводи за неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Ответникът - Василка Венциславова Тимева оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Административен съд - гр. Кюстендил е инициирано по жалба от Василка Венциславова Тимева, срещу заповед № ДК-02-КН-25/27.07.2009 г. на началника на РДНСК гр. Кюстендил. С определение № 132/05.03.2012 г., първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Тимева на основание чл. 159, т. 5 от АПК, тъй като е приел, че срокът за обжалване на административния акт е изтекъл на 14.12.2009 г., а жалбата е подадена с вх. № 803 от 14.02.2012 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил. Съдебният акт е бил обжалван като с определение № 4842/03.04.2012 г. Върховният административен съд, второ отделение, го е отменил като е приел, че от приложената по делото кореспонденция се установява, че РДНСК е била запозната с пълномощието на Лиляна Кашкина и заповедта е следвало да бъде връчена на нея. Поради това е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по същество. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обоснован и правилен е изводът на съда, че в случая е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което се изразява в невръчване на оспорената заповед по реда на чл. 225, ал. 3 ЗУТ на упълномощената Лиляна Кирилова Кашкина. Съгласно § 4 ДР на ЗУТ, съобщенията от компетентните органи на заинтересуваните лица по този закон и актовете по неговото прилагане, когато не е указано друго, се правят по реда на АПК. Второто изречение на посочената разпоредба предвижда ред за уведомяване, чрез залепване на съобщението на недвижимия имот и на видно място в общината само по отношение на отсъстващи лица. За да намери приложение този ред на уведомяване на заинтересуваните лица е необходимо да са налице доказателства за това, че лицето е "отсъстващо" по смисъла на § 4, изр. второ от ДР на ЗУТ и по отношение на него не е могъл да се приложи редът за уведомяване по АПК. По делото е приложено нотариално заверено пълномощно, с което Василка Тимева е упълномощила майка си - Лиляна Кашкина да я представлява пред всички институции, поради което по отношение на нея не е налице редовно уведомяване за обжалвания от нея административен акт. Неоснователно е твърдението на ответника, че РДНСК не е била запозната с упълномощаването на Кашкина поради това, че приложените писма са от община Кюстендил, а не от РДНСК. По делото има писма от РДНСК - гр. Кюстендил, които са адресирани до Лиляна Кирилова Кашкина, представител на Василка и Венцислав Тимеви, което свидетелства, че ответникът е бил запознат и е следвало да уведоми Кашкина за започнатото производство. Обоснован е изводът на съда, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо, Върховният административен съд, второ отделение,