Решение № 2779 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Сигма Голд ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София чрез юриск. Й. Георгиев срещу решение 4064/19.06.2023 г., постановено по адм. дело 1738/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА Р 22221422001383 091 001/13.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1990/19.12.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит в размер на 4 971,06 лв. за периода от месец декември 2021 г. до месец февруари 2022 г. Обжалва се решението и в частта за разноските. Макар в касационната жалба оплакванията да са насочени към ревизионния акт, от нейното изложение може да се направи извод, че е налице оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. По отношение на спазването на материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът е длъжен да следи служебно. Според касатора съдът в мотивите си е преповторил изводите на приходната администрация, обективирани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Твърди се също така, че съдът е игнорирал представените доказателства и е направил неверни и неправилни квалификации относно извършените доставки и търговската дейност на Сигма Голд ЕООД. Касационният жалбоподател твърди, че съдът е пренебрегнал представените решения, формиращи съдебна практика адм . дела 615/2021 г., 6274/2018 г., 1332/2018 г., 11429/2017 г., 10060/2016 г., 10813/2016 г., 8024/2015 г. и 9019/2015 г. на ВАС. Развити са съображения в касационната жалба за характера на частните документи, като в тази връзка е налице оплакване, че съдът необосновано е отхвърлил пътни листове, предоставени от Сигма Голд ЕООД в законоустановените срок и ред и не ги е взел предвид при постановяване на своето решение. В останалата част в касационната жалба се съдържат оплаквания срещу оспорения от дружеството ревизионен акт, като в тази връзка са цитирани решения на СЕС по дела С 432/15, С 435/05, С -104/12 и др., както и решения по адм. дела 1510/2022 г. и 9057/2022 г. на ВАС със страна Сигма Голд ЕООД. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се иска присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. К. Иванова. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Т. Попова, я оспорва и моли същата да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение като правилно и обосновано, да се остави в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: По първата група доставки за да отхвърли жалбата на Сигма Голд ЕООД срещу посочения по горе ревизионен акт за непризнато право на данъчен кредит в размер на 2 492 лв. за периода от месец декември 2021 г. до месец февруари 2022 г., първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на доставките по издадените фактури за горива, консумативи за лека кола и услуги по поддръжка и експлоатация на лек автомобил автомивка, издадени от Еко България ЕАД, Лукойл България ЕООД, ОМВ България ООД, Шел България ЕАД, Сити Кар Уош ООД, Агура енд ко ЕООД, Диана ООД, Тахосет ЕООД, Скуба България ЕООД, Агрина ООД и Аутохит ООД. Според съда дружеството е представило фактурите от посочените доставчици, което не се оспорва по делото, както и във връзка с предмета на процесните доставки, както и са представени договори за наем - 2 бр. на МПС от 01.02.2021 г. между Мегатранс Топ ЕООД наемодател и Сигма Голд ЕООД. наемател с предмет временно и възмездно ползване от наемателя на лек автомобили Мерцедес, модел С600с, рег. [рег. номер] и Мерцедес, модел 420, рег. [рег. номер], но не били представени свидетелства за регистрация на превозните средства или други документи, за да се установи видът на горивото, с които работят автомобилите, както и доказателства, че закупеното гориво е ползвано именно от тези автомобили. Освен това съдът е посочил, че от органите по приходите не е установено ревизираното дружество да е извършвало облагаеми доставки с наетите превозни средства. Съдът не е възприел обясненията на управителя, че леките автомобили са се използвали в неговата дейност при срещи с клиенти и за придвижването на автомобилите не били изготвяни пътни листове, които били представени в съдебното производство. По отношение на тези доказателства съдът е изложил мотиви, че те като частни свидетелстващи документи на основание чл. 181 ГПК имат достоверна дата 06.06.2023 г., когато са представени по делото, т.е. няма доказателства, че са били съставени преди това. В този смисъл съдът е приел за правилни изводите на приходните органи, че дружеството не е водило отчетност, която да позволява да се установи по безспорен начин, че процесните автомобили са ползвани за дейността на дружеството. По втората група доставки по отношение на ползвания данъчен кредит от дружеството по издадените фактури от Бултрейд Л ТД ЕООД, Аванти 777 ЕООД, Джой Фешън ЕООД, Ватан Комуникации ЕООД, Екстрем спорт ООД, Юск Бул ЕООД, Аптеки Ремедиум ЕООД, Мелтекс СВ ЕООД, Спортс Ауторити ЕООД, ЗОО Груп Стефанов ООД, Делта Груп ЕООД, Декатлон България ЕООД, АТ Трейд ЕООД, Спорт Вижън ЕАД, Вира 2014 ООД, Стронг Дизайн ЕООД, Прозорци за приятели ЕООД, Анимекс 77 ЕООД, Флавия Фарма ЕООД и Макси Парк хотел ЕООД за консумативи, строителни материали, лекарства, спортни стоки, хотелски услуги и др. с начислен ДДС в общ размер от 2 395,73 лв., първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на тези доставки. На първо място е отбелязано от съда, че не са представени фактурите от цитираните доставчици, поради което не може да се види какви точно стоки/услуги са предмет на доставките, поради което не може да се обоснове извод, че закупените от жалбоподателя стоки са свързани с дейността на дружеството. За недоказани е приел съда и твърденията, че част от покупките са свързани с ремонт на офиси на дружеството, вкл. и такива в к.к. Свети Влас. Относно доставките на облекло, обувки и лекарства съдът е приел, че също няма доказателства, че са ползвани за дейността на дружеството. Посочено е в обжалваното решение, че по отношение доставката на хотелски услуги не са представени никакви доказателства, както и, че отчетената хотелска услуга е била свързана с икономическата дейност на дружеството предвид, че не са представени първични документи и/или такива, от които да е видна връзката на събитието с дейността на дружеството. На трето място за ползвания данъчен кредит от жалбоподателя по фактура 10 13017/20.01.2022 г., издадена от Еспехо ООД с ДДС 83,33 лв. съдът е установил, че при информационната проверка на НАП тази фактура е била включена в дневника на продажбите на Еспехо ООД за месец януари 2022 г., но с получател друго дружество Старт Спед ЕООД, поради което съдът е приел, че фактурата не е достоверна, респ. не удостоверява реална доставка от посочения доставчик за ревизираното дружество неизпълнение на чл. 71, т. 1 ЗДДС.. Обжалваното решение е правилно постановено. По първата група доставки с предмет: горива, консумативи за лека кола и услуги по поддръжка и експлоатация на лек автомобил автомивка е установено, че са налице два договора за наем с Мегатранс Топ ЕООД наемодател и ревизираното дружество като наемател по отношение на два леки автомобили с марка Мерцедес, посочени по горе, но липсват свидетелства за регистрация на автомобилите. Не се спори и, че издадените фактури са включени в дневника за покупки на Сигма Голд ЕООД, но това не обосновава реалността на доставките, нито представлява законова предпоставка по чл. 68 ЗДДС. По фактурите за доставка на гориво правилно съдът е приел, че не се установява, че то е използвано за посочените автомобили. При установеното по делото, че липсват доказателства, че горивото по издадените фактури е използвано за посочените автомобили, обосновани са направените изводи и в ревизионния акт, и в съдебното решение, че не са ангажирани доказателства от Сигма Голд ЕООД, че процесните автомобили са използвани за дейността на дружеството. Твърденията на управителя на ревизираното дружество, че леките автомобили са използвани за икономическата му дейност не са подкрепени със съответните доказателства пътни листове, установяващи, че горивото е използвано именно за тези автомобили не за лични цели на едноличния собственик на капитала и управител на Сигма Голд ЕООД, а за стопанската му дейност. Представените пътни листове в последното съдебно заседание пред първостепенния съд преди даване ход на делото по същество, правилно не са ценени от съда като годни доказателства, тъй като те не съдържат всички необходими реквизити и са неподписани от съответния контролен орган, поради което същите като частни документи нямат материална доказателствена сила и представянето им пред съда обосновава извод, че те са съставени за целите на съдебното оспорване на ревизионния акт. Ако същите са били съставени на датите, посочени в тях , не е имало пречка да се представят още в ревизионното производство предвид, че такива органите по приходите са изискали от ревизирания субект. Следва да се посочи и, че разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 и 3 ЗДДС регламентира, че не е налице правото на данъчен кредит, когато не е доказано, че стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности различни от икономическата дейност на лицето, като според ал. 3 правото на данъчен кредит също не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. С оглед липсата на доказателства по процесните доставки, налице е хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. По втората група доставки предметът им е консумативи, строителни материали, лекарства, спортни стоки, хотелски услуги и др., но по делото не са налични фактури, издадени от посочените по горе доставчици, поради което правилно съдът е отбелязъл, че особено по отношение на услугите не е уточнен техния предмет. Относно доставките, обективирани във фактурите за изброените стоки, обосновано в първоинстанционното решение правилно е посочено, че липсват доказателства, че те са свързани с ремонти на офиси на дружеството. Липсват приемателно предавателни протоколи, както за стоките, така и за услугите. Нееднократно в свои решения различни състави на ВАС, Първо и Осмо отделение са изразявали становище, че наличието на фактури от доставчиците може да замести липсата на изрично съставени от страните по доставките договори, но те не заместват документирането на предаването, респ. приемането на стоките. Такива документи протоколи за предаване и приемане или други такива, независимо от наименованието, които да отразяват реалното приемане и получаване на стоките по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС и на извършване на услугите съгласно чл. 9, ал.1 ЗДДС, не са ангажирани от дружеството нито в хода на проведената ревизия, нито в съдебното производство пред първоинстанционния съд. И за тази група доставки приложим е чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, тъй като и за покупките на облекло, обувки и лекарства няма писмени данни документи, установяващи, че тези стоки са за икономическата дейност на дружеството, което е пречка за законосъобразно упражняване на правото на данъчен кредит. Същото се отнася и за хотелската услуга, за която по никакъв начин не може да се свърже с икономическата дейност на дружеството поради липсата на доказателства за това. Липсват и доказателства, както правилно е приел решаващият съд и за извършени ремонти на офиси, вкл. и такива в к.к. "Свети Влас". По отношение на фактура 10 13017/20.01.2022 г., издадена от Еспехо ООД законосъобразно решаващият съд е приел, че макар след изискване от приходните органи, тя е била предоставена, но при извършената от тях проверка в информационната система на НАП е установено, че същата е издадена не на Сигма Голд ЕООД, а на друго дружество Старт Спед ЕООД. При така установеното не може да се приемат твърденията на жалбоподателя, че законосъобразно е упражнено правото на данъчен кредит по процесната фактура, тъй като няма доказателства, които да установяват по безспорен начин това твърдение. В този смисъл въпреки, че ДДС по тази фактура е начислен, то това начисление, както е прието и в ревизионния акт, така и в съдебното решение, е неправомерно. С оглед на изложеното е налице отрицателната предпоставка по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит за касатора. Оплакванията в касационната жалба са свързани със съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които при касационната проверка не се установиха да се допуснати от решаващия съд. Посочването на съдебна практика на ВАС, Първо и Осмо отделение не може да доведе до други изводи, тъй като за всеки конкретен случай при упражняване правото на данъчен кредит задължение е на получателя по тях да установи по безспорен начин реалното осъществяване на доставките на стоки и/или услуги, а в процесния случай такива установявания липсват. Макар съдът да не е обсъдил приложението на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС по отношение поддръжката на двата автомобила по договорите за наем с Мегатранс Топ ЕООД, то видно от решението на решаващия по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК орган в потвърждаващото ревизионния акт решение е посочена цитираната цитираната разпоредба, според която не се признава правото на данъчен кредит, когато стоките се използват за ремонт, поддръжка и експлоатация на лек автомобил по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. От представените документи по делото, съдържащи се в 12 папки приложения не може да се направи извод за реалност на спорните доставки. В тези папки се съдържат документи, относими към доставки, които не са в предмета на делото. Представените доказателства в посочените папки приложения се отнасят за получени транспортни услуги и последващи доставки към клиенти на дружеството в обсега на ревизираните периоди, но по тях не са налице установени с ревизионния доклад задължения за ДДС поради признати от приходната администрация реално извършени транспортни услуги с автомобили, различни от двата леки автомобили с марка Мерцедес по договорите с Мега транс Топ ЕООД. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от соченото в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. При извършената служебна проверка от съда по чл. 218, ал 2 АПК за спазване изискванията на материалния закон се установи, че съдът не е допуснал нарушения и с оглед доказателствата по делото е направил обоснован извод, че не се дължи правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1 и 2, чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС, поради което като е отказано това материално право на получателя по процесните фактури, съдът не е допуснал нарушение, което да е основание за отмяната на обжалвания съдебен акт. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Т. Попова, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 797,11 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение