Решение № 246 от 1.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2012 г.

Решение № 246 от 1.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. М. А. от [населено място], чрез процесуален представител адв. С., срещу решение от 4.04.2012 г., постановено по в. гр. д. № 759/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 27.10.2008 г. по гр. д. № 25309/2007 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 108 ЗС. Касационното обжалване е допуснато с определение № 600 от 14.05.2013 г. по съображения, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в случай, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Ответниците по жалбата А. М. М., Е. А. М., В. А. Н. и Б. А. М., чрез процесуален представител адв. Г., оспорват жалбата като неоснователна по съображения в писмена защита. Ответникът по касационната жалба И. А. И. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Т. М. А. срещу И. А. И. искове с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗС; срещу А. М. М., С. Б. М. /починала в хода на производството, което е продължило в лицето на наследниците й А. М. М., В. А. Н. и Б. А. М. / и Е. А. М. - положителен установителен иск за собственост. Въведените в исковата молба твърдения са за сключване на сделка без надлежно учредена представителна власт, което обуславя правна квалификация на иска за прогласяване нищожност на сделката по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение от 20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. на II г. о. на ВКС; 8.03.2011 г. по гр. д. № 127/2010 г. IV г. о. на ВКС и решение от 23.07.2010 г. по гр. д. 92/2009 г. IV г. о. се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т. е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Настоящия състав при служебната проверка за допустимост на въззивното решение намира, че въззивното решение е процесуално недопустимо поради това, че въззивният съд не само е определил неправилна квалификация на спорното право, но е извел тази квалификация от обстоятелства, на които страната не се е позовала, без да разгледа искът съобразно въведените от ищцата твърдения. Въззивното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск. Съдът не е обвързан от квалификацията на порока на сделката, посочен от страната, а го извежда от обстоятелствата, на които е основан иска за нищожност на договора. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъдe обезсилено и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане на предявеното основание. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение,